За 29-годишното си съществуване Движението за права и свободи, създадено от Ахмед Доган, е преживяло няколко опита за разцепление. Всичките неуспешни. За разлика от българските десни партии, за които сякаш няма нищо по-лесно от разделянето им. За земеделските формации пък това е традиция. Но партията на българските турци устоя на всички превратности през мъчителния преход и успя да запази целостта и единството си. Издържа на ударите, нанесени от чужди и от свои. Което пък означава, че все още никой не може да предложи алтернатива на населението в смесените райони. А краят на всички, които се опитаха през годините да се изправят срещу ДПС, е един и същ.

Така неотдавна се споминаха последните две партии – ДОСТ и НПСД, тръгнали да се конкурират с движението и да отнемат от електората му. Народната партия „Свобода и достойнство“, учредена на 1 декември 2012-а от бившата дясна ръка на Доган – Касим Дал и младата надежда Корман Исмаилов, неотклонно върви към своя залез след седемгодишно лутане и търсене на място в политическото пространство.

Политическата партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, създадена от бившия председател на ДПС Лютви Местан през април 2016-а, пък просъществува по-малко от три години. За нейното раждане акушира лично тогавашният турски посланик у нас Сюлейман Гьокче, а и тя получи нескритата подкрепа на турската държава, но нищо не можа да й помогне да се представи по-добре на последните парламентарни избори. Просто традиционният електорат на ДПС не я прие и не й се довери. Първо, защото не обича предателите. И второ, защото Местан явно работеше за чужд интерес.

И двете формации – на Касим Дал и на Лютви Местан, бързо се разпадат, раздирани от вътрешни противоречия и скандали. „Ябълката на раздора“ в НПСД стана подписването на безпринципно споразумение за предизборна коалиция, която да се опита да вкара поне един депутат в Европейския парламент, с Веселин Марешки, лидер на „Воля“, с левия земеделец Спас Панчев, водач на Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ и с Йордан Йорданов, председател на „Обединени социалдемократи“. Предводителят на партията в сянка Касим Дал винаги я е теглел надясно и когато неговото протеже Корман Исмаилов беше председател, тя влезе в състава на Реформаторския блок. Блокът стана коалиционен партньор на ГЕРБ при второто управление на Бойко Борисов и получи вицепремиерски и министерски постове. НПСД беше най-скромна в представителството и във властта – Орхан Исмаилов, сегашният лидер, беше заместник-министър на отбраната. Откакто той пое ръководството в края на 2016-а, формацията започна да взема странни решения и да прави необясними ходове. Вместо да продължи сътрудничеството си с останалото от Реформаторския блок или с други партии в дясното пространство, Орхан Исмаилов изведнъж промени посоката, като напусна Блока и влезе в съюз с Лютви Местан и ДОСТ точно в навечерието на предсрочните парламентарни избори. Този ход едва ли се е харесал много на Касим Дал, но тъй като турският президент Ердоган му е личен приятел, той прие промяната. Пък и се очакваше, че с финансовата помощ на турската страна новата коалиция от ДОСТ и НПСД ще успее да удари смъртоносно ДПС, като разцепи електората му. Само че това не стана и партньорите безславно се разделиха след слабото си представяне на вота. После започнаха проблемите им при търсенето на ново място и съюзи на българската политическа сцена.

Така НПСД се озова в коалиция с Марешки и партията му, чиято идеология е напълно неясна (от десен бизнесмен Марешки стана отявлен националист), и с други левичарски формации. Нещо, което Касим Дал не можа да понесе. Той обяви, че Орхан Исмаилов е направил това еднолично и че НПСД няма място в този турлю гювеч. В резултат на което организира „преврат“, напомнящ начина, по който бе изхвърлен Лютви Местан от ДПС. Корман Исмаилов запази неутралитет в тази ситуация и отказа да вземе страна в конфликта, което прилича на постепенно оттегляне от политиката. Боричкането за председателския пост обаче продължава. Миналия уикенд Орхан Исмаилов свика Контролния съвет на партията и представи съдебно удостоверение, че той е шефът. Независимо от всичко Касим Дал едва ли ще го остави на председателския пост. Тоест разцеплението вече е факт. А всяко едно разцепление, особено на извънпарламентарна маргинализирана формация, е началото на нейното фактическо изчезване от политическия живот. Примери, колкото щеш.

Много грешки се направиха, говорят под сурдинка членове на НПСД. По думите им Касим Дал винаги е бил неформалният лидер, така че едва ли Орхан Исмаилов има шанс да надделее в спора. Според тях със сигурност решението за коалиция с „Воля“ не е било далновидно. По всичко личи, че НПСД окончателно е загубила от първоначалната енергия, доколкото я е имала. И в ДПС на Доган могат да бъдат доволни от случващото се.

Още по-незавидна е съдбата на партия ДОСТ и нейния водач Лютви Местан. В края на миналата година Местан беше изоставен от най-близките си и верни привърженици. През декември трима заместник- председатели – Хюсеин Хафъзов, Шабанали Ахмед и Айдоан Али, обявиха, че напускат. Заедно с тях си тръгнаха още 27 души, повечето от които са ръководни кадри на различно ниво. Сред напусналите има и изселници от Турция. Оттеглянето на тези хора се оценява като знак за явен разпад на партията, чието присъствие в политическия живот видимо се маргинализира, след като не успя да влезе в парламента на последните избори. Тогава формацията събра почти 3% и над 100 000 гласа, което обаче не бе достатъчно. Получи се нещо като „Напънала се планината и родила мишка“, ако вземем предвид, че зад коалицията между ДОСТ и НПСД беше застанала турската държава.

Хафъзов, Ахмед и Али са учредители на ДОСТ и бяха сред най-близките на Местан. Те заедно с още трима депутати от предишното Народно събрание последваха Местан след изключването му от ДПС, като напуснаха парламентарната група на движението. Сега в декларация те обвиниха Местан в авторитаризъм и изразиха несъгласие със „своеволията при налагане на еднолични решения и опитите да се създава разделение с цел противопоставяне и обслужване на лични интереси“. Интересното е, че при изключването му от ДПС Местан беше обвинен в абсолютно същите провинения. Или това се превръща в удобно клише за отърваване от неудобния председател, или става въпрос за характерови особености и манталитет, които в крайна сметка довеждат до вътрешни конфликти.

И за да бъде картинката на разпада пълна, да припомним, че преди Ахмед, Хафъзов и Али, както и останалите 27 партийни активисти да подпишат декларацията, те поискали смяна на ръководството. В отговор Лютви Местан и лоялните му все още лица в партията – като бившият спортен министър Мариана Георгиева, Мехмед Ходжа, Бахри Юмер, Венцислав Каймаканов, снеха политическото доверие от колегите си. Поводът за това бил, че те не са присъствали на учредяването на „ДОСТ Младежи“ в Пловдив. Както и че „са отказвали да изпълняват задълженията си по устав и системно са нарушавали устава на партията, в това число и с неучастие във възпоменателни митинги и други политически мероприятия“.

Агонията на двете отцепили се от ДПС формации очевидно радва ръководителите на движението. Те са сигурни, че ще успеят да си върнат разпилените гласове за европейските и местните избори. Дори се надяват да вкарат четвърти депутат в Европейския парламент и да си възвърнат мястото на трета политическа сила, измествайки Патриотите. Надеждите им никак не са безпочвени, защото докато националистическата коалиция се тресе от скандали и в нея надделяват центробежните сили, ДПС консолидира редиците си.