БСП и ГЕРБ са страшни врагове, но на думи. На практика често единодействат.

БСП тръгна да събаря ГЕРБ. Очевидно вече в предизборна кампания, лявата партия започна да громи управляващите, явно препускайки в мечтите си на „бял кон“ към властта. За целта социалистите се събраха на конгрес, на който излъчиха към обществото любимите си стари мантри, опаковани в документа „Визия за България“. Един от делегатите на конгреса даде есенцията: „Когато товарният влак на управлението се зададе, можем ли да се качим на него и с кого ще управляваме?“

Риторичният му въпрос, оказа се, остана да виси във въздуха. Това, което БСП никога не анализира честно, е дали като опозиция беше докрай последователна и с какви аргументи ще се демонтира сегашното порочно управление, както се закани ръководството й. Честно казано, БСП изобщо не се отличи като опозиция и са много случаите, в които се държеше непоследователно и си затваряше очите за откровени безобразия.

За последните 2 г., откакто Бойко Борисов управлява за трети път страната, социалистическата партия подкрепи ГЕРБ в няколко ключови решения. Например помогна за избора на новия Висш съдебен съвет, на инспектората към него, както и за избора на Бюрото за контрол за специалните разузнавателни средства (СРС) в края на миналата година. В резултат имаме абсолютно зависими от управляващите структури, а най-трагичното е, че гражданите казаха „довиждане“ на контрола на специалитета на ГЕРБ – незаконното подслушване.

Лидерката Корнелия Нинова никак не е словоохотлива по отношение на съдебната власт, а за критики срещу нея и дума да не става. Едва през последните седмици тя се принуди да говори срещу прокуратурата, и то единствено защото Елена Йончева получи обвинение за пране на пари. Нинова обаче не говори конкретно, а хвърля стрели към ГЕРБ, че се разправя с политическите си противници. Същото би направило и ДПС, ако е на власт – справка краткия мандат на правителството й с премиер Пламен Орешарски, когато Цветан Цветанов се сдоби с 4 обвинения, а полицейските акции на Бойко Борисов като главен секретар бяха разнищени наново от Сотир Цацаров.

Със съгласието на БСП минаха скандални закони – например тези, на които водещ автор беше Делян Пеевски. И тъй като някога именно левицата прати депутата и корпулентен медиен издател в ДАНС, въпреки че дълго отричаше, сега тя продължи да се държи съучастнически с него. Затова всичките му поправки получиха бърза писта – офшорки, КТБ, медии – БСП не създаде никакъв проблем.

Като най-пресен пример за двойственото поведение на БСП може да се даде и гласуването „за“ поправките в Закона за личните данни, с които бяха въведени правила, позволяващи на държавата да контролира и цензурира журналистическите публикации. Неслучайно Цветан Цветанов благодари на всички политически сили в Народното събрание за единодушната подкрепа за измененията. Едва след това червените се сетиха, че нещо не било наред.

Като опит да прикрие позицията си спрямо ГЕРБ Корнелия Нинова атакува ДПС и го обвини, че последните няколко месеца именно то помага на Борисов при вземането на ключови за страната решения, като подкрепата за почване на преговори за сделката със САЩ за F-16. Но не си дава сметка за собствената си помощ по много други ключови въпроси. Според социалисти Нинова умишлено избягва темата за партийното поведение в опозиция и нарочно измества фокуса към по-безболезнени теми.

Смущаващо е какво готви на гражданите и бизнеса левицата, ако дойде на власт. Сред странните и нелепи идеи, афиширани на конгреса, е например тази: „Държавата да бъде върната в ключовите сектори в икономиката и богатствата на България да не бъдат концесионирани и приватизирани“, а плоският данък да бъде отменен. Само дето липсва предложението за национализация, но то е между редовете. Социалистическите лозунги за одържавяване звучат направо атавистично в първата четвърт на XXI век. И макар да се надяваме, че са само голи приказки за пред електората, чезнещ от носталгия по годините на зрелия социализъм, знае ли човек?

В същото време, докато рекламира държавната икономика, Нинова обвинява ГЕРБ, че убил средната класа. Убийството може да е факт, но как то се съотнася към обещанията за връщане на плановата икономика. Дори лаиците са наясно, че за да има средна класа, трябва да има здрав дребен и семеен бизнес, той да не бъде периодично ограбван и тормозен от държавата, а да бъде оставен да се развива. Вместо това той беше съсипван през 30-годишния преход не без участието на социалистическата партия.

Ретроградността на БСП прозира от всичките й социални мантри. Да незабравяме, че партията се разцепи по темата с приемането на Истанбулската конвенция срещу домашното насилие, която трябваше да защити жените и децата, жертва на средновековни нрави. Веднага щом усети накъде духа вятърът, ръководството на червената партия пожертва битите

жени само и само да не изгуби хард електората си, на който иначе трябваше с много зор да обяснява, че няма да допусне т.нар. трети пол. И тук БСП странно си стисна ръцете с ГЕРБ и проблемът се реши – Истанбулската конвенция у нас беше отхвърлена.

Защо й е тогава на БСП да сменя едно управление, което крепи и на което е съучастник?

Таня Петкова