В рамките на три дни западни посланици направиха за смях българските спецслужби по два фрапантни случая – отравяне на бизнесмен с нещо като новичок и канал за трансфер на стотици милиони от Венецуела. Същите тези служби, които побъркват гражданите и бизнеса с всякакви бюрократични изисквания уж с цел предотвратяване на прането на пари. А най-нахалното е, че хванати натясно, началниците им от най-висок ранг се оправдават неумело колко много работели и какво чудесно съдействие си оказвали с други, неработещи като тях служби. Явно разчитайки на дипломатичното отношение на западните си партньори, които няма публично да се оплачат от тяхната некадърност.

Всеки гражданин, ако иска да се разпореди със собствени пари над 10 000 лв., ще трябва да подпише декларация за произхода им, като го заплашва наказателна отговорност и дори затвор, ако излъже. Ако пък реши да си купи жилище, специално ще се изпрати справка към ДАНС за проверка за пране на пари или пък дали с въпросния имот не се финансира тероризъм. Всяка фирма, работеща с клиенти, трябва да представи на ДАНС план за обучение на служителите си за пране на пари. Всяка фондация трябва да има вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които да изпрати на директора на финансовото разузнаване за утвърждаване. Десетки хиляди фирми трябва да декларират кой е действителният им собственик, като на службите отново са дадени огромни правомощия да проверяват и да глобяват.

На този фон същите служби са проспали или пък умишлено са си затваряли очите за това как през сметка в една неголяма банка са се въртели стотици милиони долари от Венецуела. При условие че регионът е обявен за рисков и всяка финансова операция трябва да се гледа под лупа. При положение че търговският оборот на България с латиноамериканската държава е едва няколкостотин хиляди долара. И сигурно каналът щеше да си работи, ако не бяха американските служби, които подадоха сигнал до българските власти. Те дори се застраховаха – за да не се замете всичко под килима, беше направена публична среща при премиера. Разбра се, че парите са блокирани, както и че тепърва ще се правят проверки.

По същия начин се процедира и по случая с отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев – само дето не беше американският посланик, а колежката му от Лондон. Срещата бе свикана веднага след като в разследващия сайт „Белингкат“ изтече информация, че агент на руското военно разузнаване ГРУ, за когото се предполага, че е участвал в отравянето на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри, е бил в България. И че е напълно възможно да има отношение към отравянето по подобен начин на български бизнесмен насред София. И след срещата в премиерския кабинет се разкри доста тъжна картина на състоянието на прокуратурата и службите.

Как например да си обясним, че 4 години не стигнаха на службите да установят как, къде и с какво точно е извършено покушението срещу Емилиян Гебрев, неговия син и един от производствените директори на фирма „Емко“? Защо тепърва ще се установяват и разпитват хората, които са вечеряли с него в столичен ресторант през далечната 2015 г.? Защо едва сега се иска помощ от Лондон за експертиза на отровата, която е използвана?

Едва ли има по-ясен сигнал за пълния провал на българските служби, които постоянно се хвалят с нищо незначещи доклади и отчети, от това, че западните служби и посолства са ги взели на ръчно управление. И няма никакво значение дали става дума за некадърност или за корупция.

Безспорният факт е, че службите в България се използват повече за камуфлаж, политически интриги и услуги, отколкото да свършат някаква работа в полза на обществото. Те се настървяват само когато трябва да бъде ударен някой икономически или политически „враг“ на властта. Те се захранват с милиони левове годишен бюджет и се обзавеждат с всевъзможни привилегии. А ефектът е нулев. Признават си го самите те. Например миналата година финансовото разузнаване е описало всевъзможни схеми за пране на пари, които било установило, но прозаичната реалност е, че е успяло да спре само 19 сделки за скромните 1 923 468 евро.

Все още не е ясно и защо специалните служби допуснаха фалита на четвъртата по големина банка КТБ. Ако приемем тезата на прокуратурата, че банката е източена от своя собственик, службите трябваше да са се сезирали и да са реагирали много преди краха. Но не са. И никой даже не ги пита защо.

Затова е основателен въпросът за какво са ни такива служби, ако не могат да предотвратят или поне да предупредят за рискови операции и криминална дейност? И ако не са западните медии и служби, които да дават тласък за разследвания като тези с отровения бизнесмен и траншовете от Венецуела, ще работят ли тайните агенти изобщо? И ще доживеем ли при някой провал началниците им да подадат оставка? Последният въпрос е риторичен!

Александър Александров