Софийският градски съд преди няколко дни издаде присъда над „Сосиете Женерал Еспресбанк” да възстанови сумата от 53 хил. евро, източени от сметка на тяхна клиентка между 2010-2012 година. Банката е осъдена също да заплати 7500 лв. обезщетение за забавяне и 22 хил. лева разноски по делото.
Парите са източени с над 100 операции от служителя на банката Крум Делийски, и превеждани основно по негови сметки и на още двама души, единият от които бащата на служителя. Делийски е освободен от банката по взаимно съгласие през 2015 г. и по-късно тя е сключила с него споразумение да възстанови парите – тоест признава, че са откраднати от клиентката. Това става ясно от съдебното решение.
72-годишна Илиана Панайотова живее в САЩ, а нейният адвокат Николай Хаджигенов отказа коментар по решението, защото не е на последна инстанция и не е влязло в сила. Но не е ясно как съдът може да присъди друго, защото Законът за платежните услуги и платежните системи изисква в случай на „неразрешена платежна операция”,
банката да възстанови „незабавно”
източените от сметка пари на клиент. Неразрешена платежна операция според закона е когато „платецът не я е наредил или не е дал съгласие”. Законът е приет в съответствие с европейска директива.
Защо тогава толкова години банката „Сосиете женерал Експресбарнк” (вече е част от ДСК) не връща откраднатите от жената пари? Банката се е опитвала да доказва в съда, че клиентката е дала пълномощно и всички операции са ставали с нейно знание. Но не е могла да докаже това. Така правят всички банки, в които крадат пари от сметки на клиенти. Тяхната тактика е да отричат, да прехвърлят отговорност, да се съдят и да протакат. Делата са тежки и продължителни, обикновено най-малко 5 години.
Окрадени клиенти с по-малки суми се отказват да водят дела, като се сблъскат с адвокатите на банката и всичките й финтове, с които мачкат ощетения. Всички средства се използват – банките не представят в съда всички документи по банкови операции, отказват информация, която може да изясни случая и т. н. И ощетения клиент, ако загуби делото, го грози да плаща непосилни разноски.
Същото се случва в момента и с футболиста
Мартин Петров, който съди „Уникредито Булбанк”
В края на 2017 г., след безсилни разправии с банката, той съобщи пред медиите, че от сметките му там за 10 години са откраднати над 3,8 млн. в български пари. Банката се измъква, че той е дал пълномощно на личната си банкерка Ирина Аткова и тя е действала от негово име. Излиза, че банката, която е упълномощила служителя си да работи с този клиент, не носи никаква отговорност за него и за действията му.
В някои медии започнаха пиарски акции в защита на банката с познати клакьори като Емил Хърсев, който обясняваше, че в такива случаи е възможно клиентът да действа комбина със служителката. В синхрон с него по-долнокачествени сайтове пуснаха клюка, че Мартин Петров е имал връзка с личната си банкерка и тя го е измамила или са действали комбина.
Делото се влачи бавно. Вестник „Труд” съобщи за последното заседание през лятото, че на него е станало ясно как банката не е представила разписки и платежни нареждания, с обяснение, че били унищожени „по вътрешни процедури”. От делото е станало ясно, че голяма част от транзакциите с подписа на Мартин Петров, включително тегления на каса, са ставали, когато той не е бил в страната. Адвокатите на футболиста са оспорили всички подписи върху банкови документи. Всички оспорени банкови операции са извършени с нареждания, получени по мейл от адрес, който е фалшив, не е на Мартин Петров. Въпреки очевидната кражба, „Уникредито Булбанк” води дела, които ще се проточат още няколко години.
Междувременно дългогодишният директор на банката Левон Хампарцумян е освободен от поста си. Според източници близки до банката, причината е именно шумният скандален случай с известно лице, каквото е Мартин Петров. Договорът на Хампарцумян изтича в края на април тази година и от централата на банката са решили да не го отстраняват веднага, а да му изтече мандата, твърдят източниците.
За какъв авторите на банка и доверие може да се говори, ако никой не поеме вина?
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
