Това е още един аргумент в полза на твърдението, че тютюневите предприятия на холдинга също са история, макар и официално да не се изрича.
В началото на януари Благоевградската фабрика освободи почти всичките си работници, като остави шепа администрация, за да се вижда, че все пак през портала влиза и излиза някой. После обяви едномесечен престой и се отърси и от последния работнически товар. На 1 март трябваше отново да заработи.
Колкото и да не е за вярване, на територията на Благоевград всъщност съжителстват две тютюневи фабрики- софийската и благоевградската. Или по-скоро това, което е останало от тях. Производство обаче няма. Затова пък всички хора, освободени от работа, са си получили обезщетенията в срок. Единици от тях са се регистрирали на борсата, тъй като работа няма. Икономическата и бизнес активност в областния център е отчайваща.
Единственият нов факт в тютюневия някога гигант е, че вече няма и синдикати. Официално организациите са закрити, предстои същото да се случи и с националните.
Когато “Булгартабак“ беше приватизиран, в края на 2011 година, договорът по сделката беше обявен като най-социалния. Още тогава обаче имаше дълбоки съмнения, че това е така. Много от работещите се гневяха, че държавният монопол е продаден на цената на две от почивните му бази. Защо нито работници, нито синдикати така и не видяха този договор.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране