Парламентът миналата седмица прие на първо четене законова промяна, с която се опрощават еднократно неплатените публични вземания на всички вероизповедания към 31 декември 2018 г.  Поправката е предложена от водачите на парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ. Съответно тя бе и подкрепена само от тези две групи в Народното събрание.

Предстои гласуване на второ четене, а острата обществена реакция не изключва пореден обрат в позицията на ГЕРБ. В понеделник Цветан Цветанов обясни, че засега няма причина за промяна, но той не бе толкова категоричен.

„След като сме заявили позицията си на първо четене, не очаквам да имаме промяна и за второ четене…, но разговорът продължава…“, коментира той.

Естествено, както сме виждали неведнъж, в ГЕРБ всичко може да се обърне с краката нагоре във всеки един момент, ако лидерът Бойко Борисов поиска това. В събота обаче пред женски партиен форум той категорично защити поправките в закона, като извади етническата карта, припомни за „възродителния процес“ и дори предупреди, че може да се стигне до религиозен тероризъм и кръв.

Странно е, че институциите отказват да дадат официални данни за задълженията на отделните вероизповедания. Все пак стана ясно, че на практика единствената общност, която има значителни публични задължения, е мюсюлманската.

Според Нова тв дълговете на всички вероизповедания са около 8,2 млн. лв., а тези на Главното мюфтийство са около 8,1 млн. лв. Т.е. около 99% от задълженията са на мюфтийството. В парламента депутати от „Обединени патриоти“ обясниха, че опрощаването на дългове със закон е противоконституционно. Това можел да прави само президентът.

Действително според Конституцията функция на държавния глава е да „опрощава несъбираеми държавни вземания”. Припомняме, че миналата година бе приета друга законова промяна, с която държавата фактически се задължи да субсидира възнагражденията на служителите на вероизповеданията.

По тази линия Главното мюфтийство се очаква да получи около 5,8 млн. лв. през 2019 г. Тези пари обаче щели да отидат за покриване на задълженията към държавата и така това вероизповедание щяло да продължи да е зависимо от чужди влияния.

Дори и да е така, този проблем ще остане през тази и донякъде през следващата година, когато новата държавна субсидия ще покрие изцяло 8-те милиона лева публични задължения на Главното мюфтийство.

А казусът с чуждото влияние не е нововъзникнал. Турската държава подпомага българското мюсюлманско вероизповедание от около две десетилетия. Кой знае какъв проблем от това не е станало. Какво точно фатално ще се случи през следващите 1-2 години, ако не се опростят дълговете на Главното мюфтийство, е въпрос, на който ГЕРБ и ДПС трябва да отговорят.

Още по на кухо дрънчат аргументите за опасност от радикален ислям.

В понеделник Цветан Цветанов коментира още: „ И тук искам категорично да заявим, че този закон е внесен след много консултации и разговори с Министерството на финансите, защото този проблем е отворен, този проблем стои и в момента със субсидията, която е предвидена да се даде за мюфтийството – сами разбирате, че тези пари ще отидат за погасяването на тези задължения, което означава, че имамите няма да получат заплатите, както всички останали служители на съответните вероизповедания, което означава, че ние бихме могли действително да генерираме или някой да създаде условия за напрежение в обществото и разделение на подобен принцип, което смятам, че е недопустимо.“

Да, напрежение се създава, но от това, че всички вероизповедания се стараят да са финансово коректни към държавата, а едно – не.

Главното мюфтийство има 4700 имота. Над 30 милиона са приходите от аренди и наеми. Сметките на вероизповеданието са запорирани, но част от парите се предават на ръка, а държавата бездейства, каза  пред bTV Николай Панков, началник на кабинета на председателя на Висшия мюсюлмански съвет Недим Генджев.

По думите на Панков по-голямата част от имотите се използват от активисти на ДПС, а парите се взимат на ръка. ДПС си е взело мюфтийството на концесия. Ако НАП си върши работата и прати агенти под прикритие, вместо да ги праща на круизни кораби и в читалища, ще разбере как стоят нещата, уточни той.

И понеже Цветан Цветанов обясни, че опрощаването на дълговете е съгласувано с Министерството на финансите, ето какво казва финансовият министър Владислав Горанов: „Случаят действително е по-особен, защото тук не говорим за стопански или търговски обекти. Тук говорим за регистрирани вероизповедания. Основната цел на закона така, както ми е известно и след участието ми в Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), беше в максимална степен и бързо да намалим възможните влияния на външни разузнавателни служби и външни влияния върху отделните вероизповедания, които да ги тласкат и да ги използват като мрежа за нездравословно влияние върху процесите в нашето общество.“

Аргументът с КСНС бе използван и от ДПС в пленарната зала. Справка показва, че въпросът с влиянието на външни сили върху българските вероизповедания е обсъждан при президента Румен Радев и през 2017, и през 2018 г.

Дали обаче там се е говорило за опрощаване на дългове?

Президентът е този, който свиква и координира КСНС. Защо той не е опростил задълженията на вероизповеданията, ако въпросът е толкова важен за националната сигурност?

Нали това е най-вече в неговите правомощия?

След като бе попитан дали президентът е можел да опрости дълговете, финансовият министър Горанов отговори: „Конституцията дава възможност на президента да опрости публични вземания – това е негово правомощие. Преценката на народните представители по целесъобразност беше те да предложат този механизъм… Питате ме дали може – може, но в случая това става ex lege.”

Редно е и президентът Радев да коментира темата. Вицето му Илияна Йотова в петък обаче призова пред БНР властите да кажат „как задълженията на мюфтийството заплашват националната сигурност и как така се опрощават задължения“. Тя определи като „тежък прецедент“ решението на Народното събрание.

Предвид аргументите, логиката на законопроекта „Карадайъ-Цветанов“ издиша. Затова и обвиненията за задкулисна договорка между ГЕРБ и ДПС не са без основание, макар че двете партии яростно отричат.

Какъв е предметът на договорката, може да се гадае. Дали не е стабилизиране на властта?

Бойко Борисов изглежда твърдо решен да не подава оставка тази година. Залогът, според някои, е голям заради избора на нов главен прокурор. Макар че формално политическата власт не би следвало да има влияние върху процедурата, у нас е публична тайна, че е точно обратното.

Показателна е репликата „ти си го избра“ на бившия градски прокурор на София Николай Кокинов, записан тайно в дома на Бойко Борисов. Там ставаше въпрос за Сотир Цацаров.

Другата политическа формация, която има голямо влияние в прокуратурата, е ДПС, в която силните фигури са „гросмайсторите“ на задкулисието Ахмед Доган и Делян Пеевски.

Друг важен аргумент за ГЕРБ да остане на власт са грамадните обществени поръчки през 2019 г., стойността на които някои изчисляват на 10 млрд. лв.

„Нямаме договорка, категорично. Ето, миналата седмица не се регистрирахме в залата и не сме осигурявали кворума“, каза пред „Флагман“ депутат от ДПС.

Привидно, ГЕРБ може да продължи да си осигурява заседанията на парламента и без ДПС. Това обаче става трудно – при сериозна мобилизация, при лишения от командировки и при все по-тежка зависимост от депутатите на Веселин Марешки. Така че днес ДПС може и да не се регистрират за кворума, но утре може и да започнат да го правят.

Т.е. в случая депутатите на Доган и Пеевски може да закрепят управлението заради grandmufti.bg – както се казва сайтът на Главното мюфтийство, а по-нататък вероятно ще е за някое друго „гранд муфти“.