Гледам, че ГЕРБ-аджийската пропагандна машина е обхваната от тотална истерия и почват да леят всевъзможни лъжи във всички посоки, с надеждата да замажат скандала с „Артекс“.

Знаят добре, че Цветанов и другите любители на псалмите и ВИП-траповете от върховете на партийната номенклатура са политически трупове. От цялата история смърди. Излизат нови и нови подробности. Замесените се бранят с невъобразими тъпотии. В „Артекс“ тепърва ще се очертават като “приятели на партията”, ще изплуват още гешефти, пасове и обвързаности. Медийният бараж се пропуква. ВИП асансьорът ще остане част от бранда на ГЕРБ, както лъвчето е част от този на СДС. Дори в режими като Борисовия, такова нещо не може да остане безнаказано.

Разбира се, аз няма да гадая кога точно ще приключи политическата дейност на Цветанов. Възможно е да е след часове, но може да успеят да смачкат историята медийно и институционално и той да се закрепи номинално. Например, вече под името “Цецо-асансьора”. Българската политика и така е пълна с ходещи политически трупове. Това, което приключва, са изгледите Цветанов да наследи Борисов на партийните и държавни постове или дори да може да обслужи плановете за плавно оттегляне на патрона си. По същество, заплашена е възможността за гладък преход в ГЕРБ и в рамките на режима. Оттам е и паниката.

В ГЕРБ знаят, че Борисов е изчерпан и търси изход за себе си. Човек го вижда на екрана и просто разбира това. При подобни джамахирии като тази на Борисов, най-големият проблем е прехвърлянето на властта при осигуряване на континюитет на режима (демек – непрекъснатост на суджука). Голямата част от партията не може да си представи света без Цветанов. Другата, която винаги е мечтала да се спаси от него, няма никаква готовност за такъв свят, но ще започне трескаво да се готви и да клати лодката хаотично. Така се изпуска власт на пода.

Още по-лошо е положението, като се има предвид, че това става точно преди избори. Те номинално са за европарламент, но всъщност ще бъдат решителен вот на доверие за управлението и предверие за парламентарни избори. И без този скандал в ГЕРБ се чувстваха толкова слаби и дезориентирани, че за първи път влизат в предизборна коалиция и практически се опитват да излъчат СДС за свой символичен водещ кандидат и “коректив”- т.е. за нещо като синдик или настойник. Знаят, че изборът е лош, но просто няма зад какво повече да скрият поглъщането си от ДПС и тоталната си липса на посока. И сега това с „Артекс“ заплашва главния изборен машинатор на ГЕРБ. А и няма как да не повлече към дъното и стокиращата Габриел…

Но вероятно най-лошото е, че този скандал става точно в момента, в който се случва още един властови преход: осигуряването на нов пост за Цацаров и избор на нов лоялен главен прокурор.

Идеята е Цацаров да стане Главен съдебен инспектор, с което да си осигури още 5 години по върховете на съдебната система и, което е по-важно, още репресивна власт. Всъщност, на този пост спрямо съдиите (а в някои отношения и прокурорите) Цацаров би имал още повече възможности за тормоз и токсично влияние. Така, доказалият своята лоялност към сараите и Борисов правосъден мандарин, ще продължи службата си, но и ще бъде мотивиран да осигури подкрепа за когото са избрали за негов наследник. Очевидно, пазаренето на нов главен прокурор не върви никак лесно, най-малкото, при наличието на амбициозни играчи като Радев (може да не потвърди избора) и Чолаков (консолидира своя фракция във ВСС). А и Цацаров едва ли гледа равнодушно на това кой ще го наследи и ще продължи или ще ревизира “делото му”.