Почти сигурно е, че Бойко Борисов няма да се укрие като семейство Арабаджиеви в къща в Барселона, ако му се наложи. Той не смята Европа за надеждно убежище, въпреки че се представя в България за уважаван международен фактор. Притиснат до стената, пуска в действие селските си рефлекси, които му осигуряват най-добра защита в страна с традиционна селска народопсихология. За гражданите в България не се прощава, но селското хитруване минава.

Последните му изяви в столицата на европейските институции Брюксел са показател за автоматизма на неговия инстинкт за самосъхранение. Участието му в Европейския съвет съвпадна с избухването на скандала с апартамента на верния му оръженосец Цветан Цветанов и други видни персони от ГЕРБ. Реакцията му бе мигновена, като в трите си публични изяви там се барикадира зад две укрития – селските лакърдии и антикомунистическата риторика. Нищо от тях не бе адресирано към брюкселските му събеседници, защото нямаше как да го разберат, а бе насочено само към склонните в България да се умиляват, че говори на техния простонароден език не къде да е, а от Брюксел. С него тази група избиратели се чувства в Европа като у дома си и е склонна да го защитава.

Председателят на Европарламента Антонио Таяни напразно напрягаше слух в слушалките, за да разбере от превода за какво говори българският премиер на 21 март при откриването на бюст на Атанас Буров в наречения на негово име изложбен кът в ЕП. Каквито и виртуози да са били преводачите, едва ли са се справили добре със задачата. За да им влезе човек в положението, трябва да види буквалните цитати от неподправеното слово на премиера:

„Сочат го (Буров) с пръст, че бил буржоа. А те какви са били червената буржоазия след 45-а година? Кои беха най-хубавите жилища в България, кой живееше на „Позитано“, кой живееше на „Оборище“, кой живееше в най-хубавите, най-скъпите квартали „Лозенец“, „Изток“, „Червена армия“? Докато ние, в село Банкя, ни казваха: „Английски не трябва да се учи, това е буржоазна работа“ и че мерцедесът не е хубав, защото е с кофти двигател.“

От това изявление Таяни вероятно е разбрал, че комунистите са били лоши, защото са лъжели простолюдието за качествата на колите, а Борисов като младеж е страдал, защото не са му давали да учи английски (извинение, че не го знае и до днес). В претенцията си за своята някогашна селска изолация Борисов дава неподправено доказателство, като твърди, че освен на „Оборище“ и в „Лозенец“ най-хубавите жилища на червената буржоазия са били на „Позитано“. Вярно е, че там се намира днешната централа на БСП, но при социализма този квартал бе един от най-порутените в София, като на пресечката на „Позитано“ и „Цар Самуил“ се намираше т.нар. Солни пазар, където столичани продаваха старите си леки коли. Името му бе останало от Стара София, когато там наистина се е търгувало със сол, а по-късно са се събирали зарзаватчии. Като дете Борисов е расъл в Банкя и няма лични спомени какво е представлявала тогава улица „Позитано“, но моите детски спомени са ярки и мога да твърдя, че никакви червени велможи с мерцедеси не са се въртели наоколо. Вехтите жилища се обитаваха от типична градска сиромашия.

Опитът в Европарламента за отклоняване на вниманието от Цветанов към някогашните велможи (доста по-скромни в разкоша си от сегашните) се оказа неубедителен и Борисов го разви във втора част на влизане в Европейския съвет. Този път не се интересуваше от чужденците и още с влизането си запита: „Къде са наште, добър ден“ и се спря пред група български журналисти. Личеше си, че е доста объркан. Беше избрал ново укритие, но не му се получи. Насочи вниманието към топлите грижи на ГЕРБ за народа: „Тъжно ми е, че в ден, в който вчера дадохме 53 милиона за великденски надбавки и само в рамките на три месеца след Коледа и за Великден над 106 милиона за българските пенсионери – всичко това потъва, заминава… Много ми е тъжно и гадно, това е точната дума.“

Самоокайването на Борисов бе жалко и след преспиване се върна на другия ден с нови сили към нападателната тактика. Потърси групата български журналисти и пусна нов епизод от „Дързост и простота“: „Да коментирам ли закона на БСП, с който си приеха всичките им корупционни сделки да отпаднат със закон (…) Тая партия съм я създал, за да се бори с корупцията на комунистите.“

И като се бори, защо не отменя техния закон, че да им търси отговорност? Никой журналист не се осмели да го пита и това му даде възможност бързо ,да свърне в селското си убежище: „Трябва да има дебат хубаво ли е да има високи сгради. Ако искат колиби – колиби. Ние живеехме в колиба – две стаи в Банкя. Със сестра ми в една стая, докато бяхме и студенти включително, майка и татко в другата стая“, продължи той.

На Борисов така и не му идва наум, че художествените му отклонения не подменят основния въпрос: Какво ще прави, за да се очисти при тази нагла проява на търговия с влияние и корупция в средите на ГЕРБ? Защото преструвките, че е бил изненадан, че не е подозирал, че

винаги е бил на страната на закона, го поставят в още по-глупаво положение. Каквото и да направи оттук нататък, бумерангът ще се връща все към него, докато не се освободи от Цветанов. Нещо повече – оставката не е достатъчна, както не е достатъчна и оставката на Цецка Цачева. Възмущението на обществото е предизвикано от злоупотребата със служебно положение и няма да стихне, докато не бъде ликвидирана причината. Да подадеш оставка и да си тръгнеш с луксозен апартамент от властта все пак не е толкова тежко наказание. По-скоро е насърчение към всички на високи постове да се възползват от положението си навреме, за да не си отидат после с празни ръце.

Колкото и да се прави на простодушен, Борисов несъмнено схваща какво може да създаде впечатление, че се бори срещу корупцията, заради която страната има най-омърсения образ в ЕС. Затова преди да се раздели с журналистите, им подхвърли: „Ние ще се поправим, ако сме сгрешили. Бъдете сигурни. Неслучайно на конференцията им говорих за лампичките. Тези си мислеха, че синята лампичка е дясното, а червената е лявото. Не, всеки да си върви по закона.“ Става дума за предупреждението му на конференцията от 20 януари пред съпартийците му от ГЕРБ: „Ако не ви светне червената лампа, аз ще ви светна синя“. Всеки знае, че синята лампа е полицейска и че той е бил шеф на полицията. Нищо не пречи в сегашната си роля да задейства полицията и да подаде сигнал в прокуратурата срещу корумпираните активисти в собствената си партия. Ако е принципен, да се захване и с предшествениците си от БСП, защото законът трябва да е за всички и над всички.

По-вероятно е обаче да стане друго. Борисов ще се скрие зад „компетентните органи“, които няма да посмеят да осветят тъмните страни на българската клептокрация. Тактиката му ще бъде да протака, докато скандалът отшуми от само себе си и всички уличени в облагодетелстване от властта бъдат очистени от правосъдието. Неслучайно в докладите на Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и проверка корупцията на високо равнище се разглежда като проблем, обвързан с неефективната съдебна система. Колкото и да са ялови критиките на Брюксел, няма как да скрият очевидното: корупцията по върховете в България процъфтява, защото няма страх, че някой ще я санкционира. Както установи проверка на в. „Сега“, държавата се е осмелила да вкара в затвора само деветима завалии, въобразили си, че подкуп от 20 до 50 лева може да им свърши работа.

Игрите на високо равнище са за милиони и апартаментите са само най-видимите бонуси от облагодетелстването с властта. Обществото е отчуждено от средствата за производство почти като при социализма и затова се взира в средствата за потребление. Това дава свобода на клептокрацията да си разпределя заводи, ТЕЦ-ове, язовири, цели отрасли и какво ли не. Лакомията й боде очите само с луксозните жилища и автомобили. Ако поумнее по примера на някои големи западни богаташи да се показва по-скромна пред обществото, много вероятно е да си запази безпроблемно награбеното. Точно това долавя Борисов, когато търси селското си убежище за пред публика, но парвенюшкото му обкръжение го издава с кого обществото си има работа. Защото с каквито се събираш, такъв ставаш.

Светослав Спасов