От ДПС и ГЕРБ категорично отрекоха да е оказван натиск върху тях за Закона за вероизповеданията.

„По никакъв начин не съм чувал позиция от страна на Турция по темата за Закона за вероизповеданията“, заяви зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов и допълни, че законът е бил дискутиран продължително. „Имаше работна група. Имаше много по-рестриктивни текстове в самото начало, впоследствие на база разговорите с всички представители на вероизповеданията в България постигнахме това, което приехме във вчерашния ден“, допълни той.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че „няма информация“ да е имало намеса във вътрешните работи на държавата от страна на Анкара. Той още добави, че дори не е имало подобен опит за натиск върху ДПС. „Дебатът по приемането на Закона беше публичен, всички участваха – и вероизповеданията, и медиите. Всеки, който е бил заинтересован, имаше възможност да участва“, допълни още той.

От малкия коалиционен партньор „Обединени патриоти“ внесоха в деловодството на Народното събрание искане за изслушване на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева в парламента в сряда.

Целта е да бъде изяснено какви действия са предприети по повод изказванията на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че Анкара е оказала влияние върху последните поправки в Закона за вероизповеданията, които разсрочиха дълга на Главното мюфтийство в размер над 8 млн. лв. с 10 години.

В своя реч външният министър на Турция заяви, че Анкара се е намесила по повод последните поправки на Закона за вероизповеданията, тъй като законопроектът първоначално е нарушавал основни права и свободи. Българското министерство на външните работи отхвърли твърденията и подчерта, че промените са гаранция за равнопоставеност на всички регистрирани деноминации у нас.

Последните промени в закона, които бяха окончателно приети от Народното събрание вчера, предвиждат разсрочването на натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години. На практика обаче тази промяна е в полза само на Главното мюфтийство, тъй като другите религии почти нямат данъчни задължения, а неговите възлизат на малко над 8 млн. лв. На първо четене, по предложение на Цветан Цветанов от ГЕРБ и Мустафа Карадайъ от ДПС, законът предвиждаше цялостното опрощаване на дълговете, но след остра реакция от страна на обществото, те се отказаха от този вариант.

„Искаме изслушване на външния министър Екатерина Захариева – очевидно изказването на Мевлют Чавушоглу е намеса във вътрешните ни работи“, заяви Лидерът на „Атака“ и председател на групата на Патриотите Волен Сидеров.

„Има си регламент в дипломацията, ноти, разговор с посланици и т.н. Външно трябва да знаят какво да направят, но трябва да реагират по някакъв начин и да поискат най-малкото обяснение от посланика, да се види какво е изказването на външния им министър“, допълни Сидеров, който очаква и извинение от турския посланик у нас.

Той още заяви, че достойнството на България трябва да бъде опазено, както и че очаква и премиерът да вземе отношение по случая. Сидеров коментира, че законът е много деликатна тема и е трябвало да бъде дообмислен.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов определи случилото се като поредна провокация към България от страна на Турция. Той определи текстовете като „национално предателство“, тъй като предложението на „Обединени патриоти“ за абсолютна забрана на финансиране на вероизповеданията отвън при наличие на държавна субсидия не бе прието.

На въпрос кой е предателят, Симеонов лаконично отговори: „Видяхте кои гласуваха“.

„Както искайте го приемайте. Това не е за първи път, не е за последен. Не мисля, че има пряка връзка с евроизборите. Постоянно си правят някакви провокации, както беше с турските учебници, в които България беше включена в границите на Турция. Както беше с изявленията на Ердоган на предизборен митинг, че са му близки до сърцето региони като Кърджали. Това са едни непрекъснати сондажи на турската държава по отношение на жизнеността на инстинкта за самосъхранение на България“, заяви още той, но допълни, че надали изслушването на външния министър ще даде повече яснота по въпроса.

Според управляващите причината за отсрочката е, че мюфтийството трябва да започне да се ползва от възможността да получава държавни субсидии в размер до 15 млн. лв. на година възможно най-скоро, което не можеше да стане реалност при наличието на задълженията. Това е с цел да предотврати нуждата от финансиране от страна на турския Дианет (службата, която отговаря за вероизповеданията в южната ни съседка). В началото на месеца главният секретар на мюфтийството Джелал Фаик потвърди пред bTV, че от 5 години насам мюфтийството получава по 2 млн. лв. годишно от Дианета.

Според новите промени вероизповеданията могат да поискат отсрочка до 10 г. за погасяване на задълженията си, в това число данъци, задължителни осигуровки и други публични задължения. През това време все пак ще дължат основния лихвен процент.