По всичко личи, че Гражданите за европейско развитие на България ще загубят европейските избори. Дотук направиха две решителни крачки към постигането на тази цел. Първата, разбира се, е “Апартаментгейт”.

На г-н Цветанов, г-жа Цачева, на останалите новодомци от ГЕРБ, както и на другите партийни величия много им се иска тази тема да бъде преместена в разделите “битовизми” и “дребнотемия”. Изобщо не си заслужавало да се обсъждат такива дреболии. Според тях в предстоящата кампания трябва да се говори единствено за европейски ценности, за хармонизиране на законодателството, за “повече Европа” и други такива баналности, характерни за Брюкселския новоговор. Интересно, а как в такъв случай се съчетава любовта към европейските ценности с използването на служебното положение, за да си купуваш недвижима собственост на обидно ниски цени? Как се връзва постоянно демонстрираната “европейскост” с категоричното нежелание да се съобразяваш с най-елементарните неписани, а и закрепени в закони, правила, с които се съобразява всеки нормален европейски политик?

Разбираемо е желанието на ГЕРБ да избяга от болезнените за тях вътрешнополитически проблеми. Те биха искали предизборната кампания да се води на един сух, досаден, неразбираем за повечето българи, бюрократичен евроезик.

И явно поради тази причина начело на евролистата им е поставена г-жа Мария Габриел. Оживялото брюкселско клише. Олицетворението на всичко, което хората не харесват в Европейския съюз – порой от изтъркани фрази, глупави каузи от сорта на “борба с фалшивите новини” и “противодействие на хибридните атаки”, тотално неразбиране на реалните проблеми на огромното мнозинство европейски граждани. Да, г-жа Габриел е идеалният кандидат, ако целта е да бъдат уморени от скука и онези, малко на брой хора, които са решили да дадат ухо на европейските дебати. И не, проблемът изобщо не е в чуждата фамилия. И г-жа Мао Дзедун да се бе кръстила Мария с моминското име Неделчева, всички биха я харесвали, стига да разбираха какво говори тази жена.

Основният проблем на Неделчева-Габриел е, че нормалните хора не я разбират. Грижите, които ѝ пречат да спи спокойно нощем, изобщо не са техните грижи. Да, правилен български говори жената, но говори по начин, който кара сънародниците ѝ да клатят недоумяващо глава. Г-жа Габриел е класически представител на офисния брюкселски планктон и поради това начинът ѝ на мислене е много по-близък до този на останалите малки и големи еврочиновници, отколкото до мисленето на нормалните българи. Това, че именно тя е водачът на евролистата на управляващите, е втората причина, поради която ГЕРБ минимизират до крайност шансовете си за победа. Явно в тази партия не са си взели никаква поука от злополучната кандидатура на г-жа Цецка Цачева за президент. На последните президентски избори Бойко Борисов заложи на принципа “ако ще и магаре да предложим, щом е от ГЕРБ, ще спечели”. Само че тогава българските граждани показаха, че не са толкова прости, за каквито ги мислят управляващите. Че когато им предложиш кандидат, който определено не става, хората просто не гласуват за него.

Сигурен съм, че на 27 май г-жа Габриел ще стовари вината за изборната загуба върху… руските хибридни атаки. Най-лесно е да обвиниш руснаците за собственото си безсилие и некомпетентност. Изобщо за всичко можеш да ги обвиниш. Г-н Цветанов вече ни обясни, че именно те са виновни за имотните му проблеми. Слушайки заместник-председателя на ГЕРБ, оставаш с впечатлението, че едва ли не някакъв всемогъщ руски мозъчен тръст е принудил г-н Цветанов да придобива апартаменти на килограм. Освен това е толкова перфиден този екип, че е успял да проведе атаката си срещу зам.-шефа на ГЕРБ през “Свободна Европа”, която е финансирана от… САЩ. Шок и ужас! Тези руснаци наистина са всесилни! Поне с такова впечатление оставаш, ако решиш да вярваш на приказките на хора като г-н Цветанов.

По сходен начин работи и въображението на г-жа Габриел. И на нея постоянно ѝ се привиждат “тъмни сили” извън ЕС, за които основен смисъл на съществуването е “компрометирането интегритета на евроизборите”. Разбира се, в евролистата на ГЕРБ има едно лице, при което параноичното мислене е застъпено много по-силно. Г-н Александър Йорданов е пример за човек, който изпитва върховно удовлетворение от живот във фобии, създадени от болното му съзнание. Логичен е въпросът защо подобен персонаж е поставен на избираемо място в нечия евролиста. Сигурно г-н Борисов си представя, че е направил гросмайсторски ход с избора на г-н Йорданов. Той вероятно си мисли, че по този начин моментално парира обвиненията на “градската десница”, че е “прикрит русофил” и “носталгиращ комунист”. Поставяйки на видно място корпулентната фигура на г-н Йорданов, лидерът на ГЕРБ се надява да запуши устата на своите десни критици. Да им покаже, че няма по- правоверен антикомунист и по-яростен борец с “руската заплаха” от него.

Като споменахме нещото, наречено “градска десница”, задължително трябва да отбележим един любопитен факт. Най-характерната черта на тази политическа секта от самото ѝ създаване е липсата на всякакво усещане за реалност. Ето защо наистина е любопитно как в тази структура сложиха Радан Кънев,един сравнително нормален човек, за водач на евролистата си. Когото и друг от спряганите персонажи да бяха посочили – било то Светослав Малинов, било Стефан Тафров – излагацията щеше да е много по-голяма, отколкото тази на ГЕРБ. Г-н Малинов удивително прилича на Иполит Матвеевич Воробянинов.

Прословутият литературен герой на Иля Илф и Евгений Петров е глуповат мъж, който изглежда смислено в един-единствен случай – когато мълчи и важно надува бузи. Г-н Малинов е усвоил до съвършенство маниера с надуването на бузите и надменния поглед. Проблемите му започват, когато се откаже от печелившата мълчалива поза. Заговори ли, става страшно. Глупостите, излизащи от устата му, нямат преброяване. По този показател може да му съперничи единствено Стефан Тафров – другият любимец на бабите реститутки . Г-н Тафров има и други “бонуси”. Той опакова своите безсмислици в толкова усложнени фрази, че жълтопаветните псевдоинтелектуалци с право го имат за свой кумир.

Страстта към клюки и интригантстване дори и на високо международно ниво, толкова нехарактерни за един нормален мъж, също са неразделна част от публичния образ на г-н Тафров. На фона на тези двама “титани на мисълта” Радан Кънев изненадващо изглежда като символ на здравомислието и почтеността. Естествено, това впечатление много лесно може да бъде заличено. Достатъчно е г-н Кънев да заговори с тенекиения език на г-жа Габриел или да почне да си служи с толкова любимите на психодесния електорат мантри за “комунистическата заплаха”, за да загуби симпатиите на нормалните избиратели. По принцип “градската десница” има шансове да пробута един евродепутат. Стига само нейните кандидати да се удържат в полето на нормалността. А това за тях е сизифовска задача.

Петър Волгин, “Ретро”