Със съдействието, а вероятно и с благословията на чиновници в Министерство на културата, скъп ресторант трайно буквално е „окупирал” цялата градина и пристройката към къщата светиня на ъгъла на улиците “Г. С. Раковски” и “Иван Вазов”№ 10, при което нонстоп умирисва на екзотични манджи и тютюнев дим музея на Патриарха на българската литература, възмущават се в сдружение „Словеса“.

Силните миризми, изпаренията и „уханията” от кухнята на въпросното заведение (”Чекпойнт Чарли”), без съмнение, нанасят немалки щети на безценните експонати в музея на великия ни класик, а сред тях са десетки творби, дело на именити български майстори, подарени на Вазов за двата му юбилея през 1895 и 1920 година, които отбелязват незаменимото му присъствие на българската литературна и обществена сцена. Сред тях са и две платна на Мърквичка – картината “Македонка”, подарък от дружество “Чех”, както и портретът “Старец”, личен дар от художника. Тук е и първият портрет на Вазов, рисуван от Антон Митов през 1895 г., както и две картини – “Портрет на проф. Иван Шишманов” и “Цветя”, подарени на писателя от Елисавета Консулова. Тук се пазят и уникални подаръци и награди, получени от народния поет, в това число и поздравителните адреси до писателя – истински шедьоври на декоративното изкуство, дело на художниците Харалампи Тачев, Антон Митов, Димитър Занков и Сава Злъчков, напомнят от сдружение  „Словеса“.

Да превърнеш „де факто” във филиал на елитна кръчма прочутия музей на Иван Вазов в центъра на София, сградата на който е и паметник на културата от национално значение, е истинско безобразие, кощунство и гавра с паметта на народния поет, а Министерство на културата дължи отговор на въпроса кога най-сетне натрапеното „съжителство” на музея с ресторанта ще бъде прекратено. Както е известно, Къщата музей „Иван Вазов“ е част от Националния литературен музей и е под шапката на културното министерство, подчертават от гражданското сдружение. В Чл. 2. на Правилника за устройството и дейността на Националния литературен музей, издаден от Министерство на културата /обн. ДВ, бр.41 от 2016 г./, ясно е фиксирано, че „музеят е държавен културен и научен институт с национално значение, който издирва, събира, документира, съхранява, изучава и популяризира веществени и документални ценности, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на българската държава до наши дни”, но и дума не се казва, че институцията ще развива с ударни темпове и ресторантьорска дейност, изтъкват от сдружение „Словеса“ и напомнят, че според Чл. 5 на този Правилник „ръководството на музея се осъществява административно-организационно – от министъра на културата, а методически – от Министерството на културата”.

Повече от ясно е, че каквито и да е кръчми или наргиле барове, предлагащи високоградусови напитки, занапред нямат място на територията на къщата музей на ул. „Ив. Вазов“ № 10, а най-разумното в случая е уютната градина и пристройката към музея на българския класик да се превърнат в арт пространство, в което да се случват интересни културни изяви, да бъдат представяни изложби, да се провеждат литературни четения и поетични премиери, заявяват от сдружението и очакват от културния министър Боил Банов бързи управленски действия в тази насока. От сдружение „Словеса“ припомнят, че емблематичната къща е построена през 1895 г. и в нея националният ни писател живее и работи най-дълго. Тук, на простата дървена маса, Вазов създава някои от знаковите си творби: сборниците с разкази „Видено и чуто”, „Пъстър свят” и „Утро в Банки”, поетичните книги „Легенди при Царевец” , „Под гърма на победите”, „Песни за Македония”, „Люлека ми замириса”, „Не ще загине”, комедиите „Вестникар ли?” и „Службогонци”, историческите драми „Борислав”, „Към пропаст” и „Ивайло”. Вазовата къща се превръща и в културно и обществено средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, който по-късно е и един от инициаторите за превръщането й в музей. Именно тук, под балкона на Вазов, през 1919 година се спира шествието на запасните и действащи офицери, носещо болката и унижението от подписването на Ньойския договор, за да намери утеха и подкрепа в думите на своя национален поет. Тук през 1920 година в продължение на няколко часа под балкона на Вазов преминава и всенародна манифестация, за да го поздрави за юбилея му, а сред множеството са и престарели опълченци от шипченските боеве, завинаги обезсмъртени от великия български класик. Пет години след смъртта на Вазов, на 28 ноември 1926 година, тя отваря врати като първия български литературен музей, а първият му уредник е Елин Пелин.