Вече се загубихте в “Апартаментгейт”, нали? Тераси, апартаменти, квадрати… Така е, ако консумирате историята на части. Уж във всяка новина действа принципът “всяко чудо за три дни”, а чудото не свършва – валят имената на нови и нови “апартаментчици”, следва кратка партийна отбрана и бързо отстраняване на новодомеца. После има период на тв вайкане, партиен плач. Напоследък във водещите новини се появи дори и парламентарната опозиция, която се сети да полегна върху медийните публикации, но, наясно съм, какво мисли тя за скандала е важно само за активистите й.

Напук на традициите, скандалът върви с пълна пара. Обикновено още на втората седмица всяка нормална управляваща партия щеше да намери своите съпротивителни сили, щеше да се опита да неглижира атаката, да потъне в обяснения за квадратите и терасите, щеше да държи на проверки и разследвания, щеше да разсее публиката със странични, уж важни картини. В ГЕРБ има достатъчно хора, които могат да говорят подобни празни приказки по телевизора.

ГЕРБ обаче реагира така, все едно иска тази атака

И има официално обяснение защо постъпва така самоубийствено. Защото има висок “Морал”, защото има “Стандарт” на поведение. По-логичното обяснение не е свързано с морала, а с това, че човекът с магнолията е отпочнал операция, която коси челните редици на собствената му партия. Съзнателно отстрелва своите предизборно. Кой лансира “майката на нацията” Цецка Цачева дори тогава, когато за всички бе ясно, че това е мисия на камикадзе?

Ако се вгледате в жертвите на “Апартаментгейт”, лесно може да видите, че те могат да бъдат разделени в три групи. В първата са Цветан Цветанов и неговото близко обкръжение – кумата му Ваня Колева, приятелят му Делян Добрев и т.н. Тази група е най-многобройната. Във втората са случайно паднали в строителен изкоп политици, които в момента нямат важно място в йерархията на Борисов – Цецка Цачева, Вежди Рашидов. Всички тези хора – и от двете групи, моментално биват призовани да си ходят вкъщи в името на морала и т.н. И те го правят, защото

са наясно, че без Борисов няма живот

Засега само Рашидов се инати, но ако Шефът му скръцне със зъби, и той ще го направи.

В отстраняването на тези две групи партията плътно стои зад Борисов. Знаете как реагира Томислав Дончев още при старта на скандала (тогава някой заподозря, че стартира война на вицепремиерите). После обаче се намесиха и други хора от висшето ръководство на ГЕРБ, които силно подкрепиха Борисов и изоставиха Цветанов. Йорданка Фандъкова например заяви: “Щях да напусна всички постове на негово място”. Когато Цветанов стигна до извода: “Мен няма кой да ме накаже”, моментално се намеси самият Борисов, който заяви: “Как може Цветанов да каже такова нещо, че няма кой да го накаже. Първо – може да ни накаже Господ, може да ни накажат хората, мога да го накажа и аз! И го наказах.”

В тази групи има една важна подгрупа и това е “Артекс”, която от сряда толкова страда, че плаши с улични протести. Всъщност, каква ще е съдбата на “Златен век” стана ясно още когато главният архитект на София Здравко Здравков заговори ни в клин, ни в ръкав, за заплашителни есемеси от семейство Мирянови. “И това не били единствените”, които се опитвали да му влияят.  И тук Йорданка Фандъкова също изигра основна роля – далеч преди решението за спиране на строежа на небостъргача, тя даде да се разбере, че ако зависи от нея, той въобще нямало да се строи. Вече бе ясно, че

някой може да вдигне небостъргач в София без разрешението

на кмет и главен архитект. Този “някой” очевидно е с по-силни позиции от политиците, но не се казва Бойко Борисов. Цветанов?

Хората от тези две групи бяха разкарани с приказките за високия Морал “Стандарт”.

Но в цялата история има и трета група, в която влиза шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев, в която “отстреляните” не падат, а само излизат в отпуск. Има общи части/тераси, до които полицията трудно намира достъп. Тук Морал “Стандарт” не действа. Тук здраво се защитават позиции, включително и на КСНС. До оставка на Пламен Георгиев едва ли ще се стигне, тъй като той не е в онази, първата група – на приближените на Цветанов.

До кого е приближен? Явно до някого, който Борисов не може да накаже

ГЕРБ допусна серия от стратегически грешки в тази атака. Първо се опита да се защитава с тезата “Ми, те и другите крадат”, после вкара приказките за високооктановия си стандартен морал. Това е грешка, защото такива неща като морала по подразбиране са стандарт. Моралът при политиците не би трябвало да е на повикване и да се появява в рамките на скандал. Той трябва да е наличен дори когато ти се отвори възможност да купиш на далавера апартаментче в хубав квартал.

Но да се върнем на потърпевшите от “Апартаментгейт”. Защо за Цветанов трябваше да има Морал “Стандарт”? Няколко седмици преди “Апартаментгейт”  бе ясно, че има силна колизия между двамата лидери. Борисов определяше някои ходове на Цветанов (преговори с ДПС за общи позиции в НС около дълговете на мюфтийството и във връзка с Изборния кодекс) като “грешка” и обещаваше, че ще предприеме стъпки повече “да не дразним хората” с такъв тип действия. Цветанов и вярната му задруга станаха твърде самостоятелни, твърде силни в партия, която не може да съществува, ако не се управлява еднолично.

В ГЕРБ се целува ръка само на Борисов

Не може да има двама Началници в такава партия, има един. И излишният Цветанов трябваше да си ходи. Още преди “Апартаментгейт” бе ясно, че пред Борисов има два варианта – или да действа решително сега, или да изчака изборите наесен. Въпреки че Цветанов все още е в ГЕРБ, отстрелването на хората му дава да се разбере, че Борисов е избрал да действа повече от решително.

Сега е интересно да видим решението на Цветанов – дали ще прежали приятелите, или ще обяви вътрешнопартийна стачка.

Всичко това съвсем не означава, че скандалът е инспириран от Борисов. Не е. Нито от опозицията – била тя парламентарно червена или извънпарламентарно синя. Скандалът е типично журналистически – след старта медиите просто се надпреварват кой да “извади” още новини.

А Борисов отигра топката. И в тази история най-важна е точно фигурата на Борисов. И една негова особеност – този човек наистина не търпи дълги приятелства. Историята се повтаря вече толкова години – някакви хора се появяват близо до Борисов, стоят там известно време и после научават какво е морал и право. Останалите слушат и изпълняват нарежданията на Шефа – затова стават, примерно, министри.

Петьо Цеков, “Сега”