Вече е ясно, той не умира. Кой, ще попитате. Не умира прочутият дядо на Бойко Борисов. След като многократно го вкара в политическа употреба през годините, оня ден клетият старец бе намесен в бъркотията около европейския вот. „С колегите от партия „Никола Петков“ ни е най-лесно, защото и дядо ми е бил николапетковист“, рече Борисов след споразумение със земеделците. И допълни: „Да обединим всички сили срещу пълзящата диктатура, която искат да ни наложат нашите опоненти. Макар че зле прикриват целите си, много са видни. Техните брутални действия станаха публично известни“. Така дядото на Борисов внесе дан и в борбата за демокрация. Не му е лесно – не се знае на оня свят има ли диктатура, няма ли, ама на тоя, в България, единствено внукът може да я упражни.

Шегата настрана, но тези дни се случва нещо ново. Не за първи път Борисов говори глупости, не за първи път в труден момент се опитва да стопли сърцата на публиката с откровения за дядо, баба, майка и сестра. За първи път обаче изпуска положението от контрол.

За първи път няма верен ход

и бъдещето е оставено на самотек. “Апартаментгейт” сериозно разклати ГЕРБ, и то точно на старта на кампанията за европейските избори. Доверието в партията е разколебано както никога. Вътре в самата нея – мъртво вълнение. А залогът е огромен – Борисов няма намерение да хвърля предсрочно оставка (многократно го показа този път), но загуба дори с процент разлика ще постави ребром въпроса за приключване на мандата; наесен предстои и местен вот; ако властта тръгне да бяга, първи ще го изоставят най-верните хора, възмездието може и него да застигне. Сума ти неща има още да се вършат – избор на нов главен прокурор, сделки за армията и т.н. А кой е врагът? Не, атаката не дойде от БСП, както удобно се мъчи да я замеси Борисов. Дойде от неправителствена организация и медия, при това американска (неудобни опоненти). Тежката криза в неподходящ период прави Борисов изключително нервен. В резултат глупостите, изричани сега, не са с автор опитен манипулатор, а на притиснат до стената човек. Той удря с каквото му дойде подръка, в случая – с първите думи в главата му.

Това, което направи и не направи премиерът през последните 40-50 дни, красноречиво описва поведението именно на нервен човек, който

гаси пожар без вода, като няма вода – с плюнка

Точно така той започна кампанията за европейския вот.

Най-напред Борисов като че ли нямаше намерение да се забърква много-много в дребните партийни предизборни дела. Премиерстваше на едро – коригираше пакета „Макрон“, оправяше Балканите, Световно първенство по футбол им измисли. Настана обаче скандалът с апартаментите, похитена бе дясната ръка Цветанов, доминото завлече и други водещи фигури. Наказа някак Цветанов един път (вън от парламента), наказа го втори път (да не влиза в НС и като сътрудник), поиска други оставки… Но заваляха толкова много данни за имотни далавери, че направо следваше да уволни половината си партия. Може ли? Не. Успоредно с това освободеният от депутатските грижи Цветанов получи още повече време за живота вътре в партията – и да се затвърди като номер 1 в необявеното съревнование за влияние в структурите. В резултат Борисов започна лека-полека да взема присърце партийния живот, а даже и се появи непланирано на представянето на европейската предизборната програма на ГЕРБ през уикенда. Там изостави по-балансирания изказ от последната година и стрелна по адрес на листата на БСП: “Шпионин – ДС – шпионин – ДС (без един, вероятно похвалената Деница Златева – бел. авт.)”. С тези думи и дела Борисов излезе от образа на премиер, влезе в дрехите на партиен хардлайнер, доста войнстващ. И

много приличащ на Сергей Станишев със “Здравейте, циркаджии!”

Днешният лидер на ПЕС каза това през 2008 г., когато бе премиер и точно като Борисов изпускаше нерви и контрол.

Успоредно с всичко това дойде и серията споразумения с малки, забравени и непотребни вече партийки – БЗНС-та, БДФ, Съюз на репресираните, дори СДС вече е от техния калибър. Много наблюдатели се чудят защо са нужни те на ГЕРБ, какво й носят. Нали доскоро Борисов тръбеше на всеослушание, че партията му се явява винаги сама на избори?! А сега търси подкрепа от партийки с файтон електорат.

Защо е това унижение?

Не е труден отговорът, още повече след като Цветанов оповести, че сътрудничествата ще важат и на местния вот – борба за власт е това, постилане за есента. ГЕРБ очевидно се опасява от резултатите сега и след шест месеца при паритет с БСП всеки глас е важен; още по-важни са мнозинствата, които се правят в общинските съвети. Ето БСП е в разпра с левите – скарана е и с АБВ, с партията на Татяна Дончева и т.н. ГЕРБ обаче прави “дясно ветрило”. Това е още един напън на Борисов и ГЕРБ да оцелеят, този път в местната власт. Дали ще успеят, не се знае, за момента е видно, че това е поредното (противо)пожарно действие.

А за да не гори само ГЕРБ, бе спусната интригата за 30-те милиона лева, които Корнелия Нинова поискала от Михаил Миков (айде бе, чакаме разкритията!), за апартамента на Зарков и т.н. Този “контрапиар” бе толкова нелеп, че вероятно дори самият Борисов се черви от резултата.

Черешката на тортата  засега е умозаключението за пълзящата диктатура, която “нашите опоненти” налагали. Да обвиниш опозицията в диктатура определено е принос в политическата теория. Да го направиш по адрес на БСП, която разполага единствено с президент с формални правомощия, и след като си изкадрувал всичко в съдебната власт (“Ти си го избра!”), е принос в психиатрията.

Да го изречеш сред небивал медиен комфорт

си е директно паранормално състояние. И като цяло показва неособено голяма интелигентност. Истински  интересно е вярва ли си Борисов, че някого е трогнал с тези думи? Но защо не? Тия дни заместникът му в правителството Томислав Дончев изля в социалните мрежи екзистенциално откровение, базирано на преживявания в родното Габрово. Той отиде там да тушира ромските проблеми, но множеството, представяте ли си, му поиска оставката – и той изпадна в потрес! Истински разтърсен бил, ама щял да продължи напред! Тази вицепремиерска драма е още едно доказателство, че лидерите на ГЕРБ просто не знаят на кой свят се намират. Но как да е иначе насред този дългогодишен медиен и интелектуален комфорт, насред този разгул?

Какво ли ни чака още? До изборите има повече от месец? Може би следващото действие на Борисов, след като така и така обвини опозицията в диктатура, е да стачкува срещу нея. Защо пък не, тия дни сръбският военен министър го направи за няколко часа. А може и стачка директно срещу себе си да започне – хем ще е оригинално, хем напълно логично според поведението му, хем и справедливо – сам се докара до настоящото положение.

Диян Божидаров