Единственият шанс да не се бе случило това е да не бях там. Това заяви Лютви Местан след ужасната трагедия, разиграла се на разклона за село Загорско. При катастрофата загина бебе на 6 месеца, бяха ранени 9-годишно дете и 28-годишна жена. Следствието ще определи кой точно е виновен, спрял ли е Местан на знака “Стоп”, отнел ли е предимство, с каква скорост се е движела колата с пострадалото семейство. Да се надяваме, че ще се мери с един аршин, както заявиха от прокуратурата, и виновният или виновните ще си получат наказанието. Само дето загиналото бебе никога няма да порасне.

На пътя никой не е застрахован от злополуки, да не дава господ да се случат. В политическия живот обаче събитията не зависят нито от Господ, нито от Аллах. Зависят от този, от когото искаш да зависиш. И това лидерът на ДОСТ добре го знае.

Когато подкараш една партия по политическите магистрали, междуградски шосета и пътища с предимство и без предимство, трябва да спазваш основния закон за движението, наречен Конституция. И в най-демократичните страни има пътни знаци, обозначения на скоростта, светофари, пешеходни пътеки и още редица ограничения, за да не се превърне демократичното движение в повсеместна катастрофа.

И когато водачът на партийното превозно средство реши, че е над това движение, че не е част от него, че може да не спазва конституционалните пътни знаци и ограничения и да кара в насрещното, неизбежно се стига до ППП (пътно политическо произшествие). Може да се размине само със смачкана ламарина на партийната кола. Може да се нанижат много автомобили. А може и да се стигне до мащабна катастрофа на цял район с жертви и ранени. Както показва историята на пътното движение у нас и по света.

Този, който зарежда с гориво партийната кола на Местан, може и да е от комшулука на юг, но е добре запознат с европейските порядки у нас. Само че политиката на комшията, която не се е отличавала с особена деликатност, напоследък става все по-арогантна. И внушенията, че партийният водач Местан може да си шофира като през пуст анадолски друм из българските пътища, са не само несъстоятелни, а и опасни.

Бившият учител трябва да знае, че пътните знаци не са като препинателните. И когато с изряден правопис съставяш провокативни изречения, претворени в действия, това не е признак за висока култура, а за висок гьонсуратлък.

Когато предизборно пускаш оглушителна песен с мотиви от турски марш и нагло заявяваш, че си решил да водиш политическата битка с музика. Когато, като майстор на музикалните форми, решаваш, че ДОСТ ще организира и проведе подписка с искане за законово признаване на статут на национално малцинство на нейни членове и симпатизанти, и декларираш, че статутът нямало да се партизира. И то в момент, когато турско ръководство разглежда етноса у нас като част от великата цел „единна нация под знамето на полумесеца и звездата”. Когато преди това, като шеф на друга партийна кола, от която беше изритан, нарича областния управител на Пловдив “местен гаваз”, защото те глобил за предизборно говорене на турски с 681 лева и правиш асоциации със създаването на българската държава. Когато…

Когато влезеш в насрещното.

И смяташ, че ще те пази Аллах и турският министър на труда и социалните грижи Мехмет Мюеззиноглу, който заяви: „Трябва да осигурим излизането на коалиция ДОСТ на предни позиции в изборите в името на по-доброто бъдеще на сънародниците в България!”.

И какво ще стане, ако след всички провокации партийният водач предизвика катастрофа в цял един район? Ще му вземат шофьорската книжка? Ще го пуснат под гаранция от 10 000 лева?

Само че ще е късно. И думите на Местан ще се окажат пророчески: Единственият шанс да не се бе случило това е да не бях там.