Не ще и дума, прелюбитно е да си журналист в Република Пунта Мара преди избори. На конспиративна среща днес един приятел от правоприлагащ орган, така да се каже, ми даде папка с „ексклузивни” дописки-муниции (по-право мръсотии), с които предизборният щаб на Цецо щял да гърми по график в битката с опозицията.

Пет сайта, 4 вестници и 3 телевизии са ощастливени с това военно снаряжение от долнопробни ченгенджийски съчинения. За останалите, ако и да са се постарали пред големците, ще обират трохите от предизборната вакханалия.

Интересно, че за някои медии тия писания, от които би се изчервил и пиян каруцар, докато си псува кобилата, са приготвени буквално – текстове, снимки, заглавия – да натиснеш копче – и ето ги в сайта! А за други позорящите публикации са направени вкратце, за да си разгърнат пунтамаровите „разследващи журналисти” талантите и да се прочуят още, като се подпишат под тях. Вечна слава?

Четох някои антрефилета. Смрад. Ще ги четете и вие през май. Най-смрадливи ми се сториха клюките, с които ще гърмят по кандидатите от десницата, но нищо им и на тия, с които ще кепазят хората от левицата.

И за съпругата на президента ченгеджийницата и драскачите й са си дали доста труд, както разбрах от моя приятел, а той ги знае нещата.

Защо ми ги каза – това е тема за психиатър. Прощавай, приятелю, но гузна съвест не се мие с шампоан, нито с 2 чаши вино в сръбския ресторант. Хвърлих миризливата папка в кофа за боклук на ул.”Папрат”.

Може още да е там.

Анна Заркова