На 26 този месец за трети път ще гласуваме за евродепутати. По принцип това би трябвало да означава, че вече сме свикнали с тази вече уж традиционна и за нас процедура.

Обаче ние не.  В интерес на истината през 2009 и 2014 година изборите си минаха съвсем нормално. Е, на вторите имаше и закачката с „феномена 15/15“, ама и той май се забрави.

А днес? Оставам с впечатлението, че сегашните избори ще бъдат битка между омразата, ненавистта, алчността и разчистването на сметки. Както на национално, така и на вътрешнопартийно равнище. Ако започна с второто, през миналата седмица премиерът беше хем доста многозначителен, хем съвсем ясен – 26 май щял да бъде „ден за прошка“. В ГЕРБ, де.

Преведено на прост език, това ще рече, че главата на Цветанов е сложена на дръвника. Сиреч, или ще ми изкараш осем евродепутати и ще ти опростя апартамента с двата асансьора, или кратуната ти ще се търкаля като на онези, дето ги гледахме във „Време разделно“. Защото не си дали вярата, в случая – апартамента.

Главата на Цецо няма да се търкулне. Първо, защото е завършил ВИФ „Георги Димитров“, както някога се казваше сегашната Национална спортна академия. А там, както е известно, главата никога не е била най-важната част от тялото.

Второ, защото по специалност той е бегач на средни разстояния. И сега ще пробяга набързо структурите на ГЕРБ в цялата страна и ще им припомни, че ако не се мобилизират на 26 май, няма повече да участват и в онова любимо тяхно действие, наречено „усвояване на евросредства“.

И трето, защото както Цветанов без Борисов е нищо, така и – колкото и да е странно – е обратното. В смисъл че, ако пожали главата му, но отсече „дясната си ръка“, Бойко ще превърне партията си в една раздрипана, разюздана и откровено крадлива сган. Та така в „дясното“. Противно на социолозите, моята прогноза е осем или поне седем евродепутати, Борисов доволен, Цветанов ухилен до уши, ГЕБР цял и непоклатим.

По-тъжна е ситуацията в „лявото“. Там „дясната ръка“ на другарката Нинова вече е спуснала указанията „по места“. Прогнозите на ръководството са за петима евродепутати и „ръката“ ги е подредила по „преференции“ – 1, 4, 6, 8, 10.

Както се вижда, в този „наръчник“ блести с отсъствието си № 5, демек председателят на ПЕС. Не съм негов привърженик, но далеч по-важни са други две неща.
Първо, какво послание ще отправи към своето „европейско семейство“ БСП? Че тук тя е във фактически развод?

И второ, какво ще стане, ако този „развод“ от вертикален (между „ръководството“ и вътрешнопартийната опозиция“) се превърне и в хоризонтален, т.е. между верните на едните или на другите структури в страната? Борисов каза – и да загубим изборите, оставка няма да подам. А Нинова директно се опита да прехвърли отговорността върху Националния партиен съвет. Демек, и там оставка няма да има, каквито и да са резултатите на 26 май.

Еми хубаво. Значи каквото и да се случи на тази дата, нищо няма да се промени и в двете „големи“. И на заден план пак ще останат въпроси от жизненоважно значение за всички българи.

Папата дойде и ни го рече – приемайте емигрантите, защото и те са хора. Да сте чули някой от политиците ни да му възропта? Аз поне, колкото и внимателно да слушах, не чух такъв. Само видях колко услужливо т.нар. национални телевизии показваха посещението на Светейшеството в емигрантския център във „Враждебна“. Недай си Боже, в такъв да се превърне и цялото ни отечество, както всъщност разпореди той…

Далеч назад остана и още един проблем – за бъдещето на Европейския съюз и как нашите евродепутати биха реагирали по него. Ами мрачната ми прогноза е, че ще го сторят като 17 „озъбени и свирепи“ едно срещу друго кучета, както рекъл поетът. Защото партийните централи успяха да превърнат едни съвсем формални евроизбори в жестока битка помежду си.

И ми е трудно да видя как например Йончева и Габриел ще плеснат с ръце и ще се превърнат в Брюксел в името на общонационални интереси. Освен ако не ги обединят пликчетата със заплатите…

Просто дори не ми се коментира пък поведението на третия сигурен участник в надпреварата – ДПС. Да водиш листата и да обявиш, че няма да ходиш в Европарламента, си е цинизъм. Макар че и този филм вече сме го гледали – така лъжеха и Станишев, и Бареков. Пък после взеха, че отидоха…

И тъй, на 26 май хем ще гласуваме, хем нищо няма да се промени. Поради което аз лично няма да отида до урната. Ще ми е за първи път в годините на „демокрацията“. Но отказвам да участвам в битки между озлобени лидери и озлобени избиратели…

Драгомир Драганов, „Ретро“