Брюксел втвърди тона към България и вкара специални препоръки срещу корупцията и прането на пари в икономически доклад. Ако София не изпълни препоръките, има опасност от предоговарянето на еврофондовете, става ясно от документа.

В сряда Еврокомисията публикува ежегодните си препоръки за подобряване на икономическото управление на страните членки – част от т. нар. Европейски семестър. Според промените от последните години ЕК има право да прави корекция на оперативните програми, ако държавите членки откажат да спазват препоръките ѝ.

За първи път тази година комисията поставя силен акцент върху слабата система за противодействие на прането на пари у нас. България все още не е изпълнила необходимите мерки в тази сфера и не провежда ефективни финансови разследвания.

В доклада за макроикономическите дисбаланси през февруари ЕК дори обяви, че 2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от банките в дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия. Констатацията раздразни родните власти, които решиха да се оплачат в Брюксел. В резултат ЕК излезе с официална корекция на доклада си, където изразът „2/3“ бе заменен с „определен брой“ и се считаше, че проблемът е решен.

С днешните четири препоръки към страната, които трябва да бъдат изпълнени тази година, проблемът с прането на пари отново се повдига на дневен ред. Той е обвързан и с борбата с корупцията.

„Корупционният риск трябва да бъде адресиран по-добре, тъй като той е предпоставка за прането на пари. Българските власти трябва да покажат конкретни резултати и стабилен списък от случаи с окончателни присъди по корупционни случаи, свързани с високопоставени лица“, пише в препоръките.

Първият съвет към България по традиция е свързан с необходимостта от подобряване на събираемостта на данъците, особено облагането на горивата и труда.

Според ЕК събираемостта на данъците се подобрява, но има изключения като например социалните осигуровки, данъците върху доходите, а също и някои акцизи. Подобряването на данъчната събираемост е един от основните механизми за намаляване на дела на сивата икономика, счита комисията.

Надзорът над банките и небанковия сектор за поредна година след фалита на КТБ остава сред ключовите препоръки на ЕК. Брюксел отчита, че има напредък в някои показатели на банковата система, но остават определени уязвимости. ЕК очаква реални действия от БНБ за намаляване на кредитите на свързани лица и големите експозиции.

В небанковия сектор се поставя акцент върху проблемите в автомобилното застраховане. Изброяват се слабостите със системата „Зелена карта“, покриваща щетите в чужбина, неяснотите около въвеждането на системата „бонус-малус“ по отношение на цената на „Гражданската отговорност“, както и изчисляването на обезщетенията при смърт на пътя.

Необходими са и още мерки като част от реформата на търговската несъстоятелност, тъй като продължава да се отчита високо ниво на бизнес задлъжнялостта, смята още ЕК. България работи по проект с подкрепата на ЕС за осъществяване на реформата.

Основен проблем според ЕК остава управлението на държавните предприятия. Едва наскоро правителството внесе в парламента проект на специален закон за публичните предприятия, който цели да подобри корпоративното управление в държавните и общинските фирми. ЕК все пак е доволна, че България е започнала реформа в сектора под надзора на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

С третата си препоръка ЕК поставя специален акцент върху недостига на инвестиции в инфраструктурата. „Покритието и качеството на транспортната инфраструктура се подобриха, но остават под средното за ЕС“, констатира Еврокомисията. Тя смята, че има нужда от повече публични и частни капитали за качествена развойна дейност, а също и в секторите води, отпадъци и енергийна ефективност.

За поредна година в доклада присъстват традиционните критики за слабостите на пазара на труда, особено по отношение на уязвимите групи. Отбелязва се сериозното неравенство на доходите и твърде високият дял на бедните и изключените – 32.8%. Здравеопазването е недостатъчно финансирано през държавата, смята ЕК, чиято четвърта препоръка е насочена към засилване на т. нар. „социален стълб“.

Заключението на комисията е, че бюджетните цели на България са постижими и страната се вписва в правилата на Пакта за стабилност и растеж.