Надявам се, че министърът на образованието Краси Вълчев и ПГ на ГЕРБ няма да допуснат скандалния опит за подмяна на истината за комунистическия режим в новите учебници. Така бившият лидер на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов се завърна от краткото си отсъствие след като хвърли оставка с коментар по повод новите учебници по история за 10-и клас, в които има подмяна на фактите за комунистическия режим. Той направи коментара си в социалната мрежа фейсбук.

Цветанов предупреди, че в противен случай усилията в тази посока на хора като журналиста Христо Христов, проф. Евелина Келбечева и още много други интелектуалци ще се окажат напразни.

Вчера журналистът Христо Христов, който изследва комунистическия режим дълги години, обяви като подвеждащо, манипулативно и тенденциозно представяне на комунистическия режим в повечето от новите учебници по история, по които учениците по история за 10-ти клас предстои да го изучават наесен.

Христов бе сезиран от притеснени учители от страната за съдържанието на някои от новите учебници, които са раздадени по училищата за оценка и избор.

Така 30 години след краха на комунистическия тоталитарен режим младите поколения на България няма да добият истинска представа за случилото се в периода 1944-1989 г., защото много събития и факти от него са тотално спестени или изкривени в част от новите учебници.

Те се очакваха с голям интерес, тъй като в тях трябваше да бъде отразена новата учебна програма за 10 клас по предмета „История и цивилизации”, приета от Министерството на образованието и науката (МОН) през януари 2018 г. и предвиждаща периода 1944-1989 г. да се изучава в самостоятелен раздел с нови знания и термини.

До приемането на новата учебна програма се стигна след силен граждански и политически натиск продължил няколко години, а след обявяването ѝ през 2018 г. от БСП поискаха оставката на министъра на образованието Красимир Вълчев, но от ГЕРБ го защитиха при разразилия се скандал в парламента.

Сега обаче предстои новите учебници да бъдат окончателно одобрени именно от министър Вълчев преди да бъдат отпечатани в необходимите тиражи. Пет издателства са участвали в конкурса за новите учебници по история за 10 клас – „Булвест 2000”, „Анубис”, „Домино”, „Просвета” и „Рива”. Последните две са се справили далеч по-добре от останалите, сочи анализът на desebg.com, но и там има някои важни пропуски.

„Очаквах повечето от това, което видях, че е представено в новите учебници. Процесите на издаване на учебници и на писането им е приватизиран – издателствата са части и само подбират авторския колектив, а аз като министър нося отговорност без да мога да ги контролирам”, коментира пред изданието на Христов министър Красимир Вълчев.

Той поясни, че предстои да изиска от издателствата да се нанесат определени корекции в учебниците.

През месец април тази година те са минали без забележки през комисия, организирана от МОН, която обаче е чисто формална, тъй е съставена от определен брой представители на висши учебни заведения в страната, но такива, които заемат най-ниско стъпало в академичната йерархия, както и от няколко учители. В тази комисия няма нито един представител на професионалната академична общност, запознат с подробности с новата учебна програма.

Така е отчетено, че издателствата формално са спазили новата учебна програма, но тенденциозното и подвеждащото на места съдържание по никакъв начин не е отбелязано.

Онова, което липсва в учебниците на всички издателства е ясното и по-подробно описание на ролята и дейността на Държавна сигурност като репресивен апарат в тоталитарната държава за целия период 1944-1989 г.

Не е посочено, че тя е пряко подчинена на висшето партийно ръководство, а от 1974 г. и на генералния секретар на БКП Тодор Живков, както и безспорния факт, че в идеологическо, кадрово, оперативно и техническо отношение е подчинена и зависима от съветския КГБ.

Някои от издателствата са отбили номера, като са отразили задължителния по новата учебна програма термин „репресивен апарат” с 2-3 изречения под формата на речник.

Само в един от учебниците (Булвест 2000) се споменава за щатния брой на ДС и неговия агентурен апарат, и то само за 50-те години, а не за целия период 1944-1989 г., което е крайно манипулативно и подвеждащо, защото би следвало да се представят тези цифри за периода 1944-1989 г., защото такава статистика съществува.

ДС липсва и в раздела за културата в периода 1944-1989 г., а именно, че съществува специална структура в ДС, която следи и разработва интелигенцията. Както отсъства и от раздела за управлението на Живков – а именно, че неговото политическо дълголетие се дължи на прекия контрол, който има върху репресивния апарат.

Вместо това учениците ще прочетат в част от учебниците, че при Живков репресиите върху обществото намалели.

Друга фрапираща  липса е отсъствието на трите фалита на управлението на БКП при Тодор Живков – 1960, 1976-1977 и 1987 г. единствено в учебника на издателство „Рива” те са отбелязани.

А без разглеждането им всичко останало в частта за икономиката в този период се обезсмисля напълно.

За сметка на подминаването на факта, че НРБ е първата държавна в Източния блок, която е фалирала (1960) учениците ще четат в някои от новите учебници, че „Тодор Живков полагал грижи за благосъстоянието на населението”.

В него един от учебниците не е посочено какви дългове завещава тоталитарното управление на БКП, а именно близо 11 млрд. долара външен дълг и 26,5 млрд. вътрешен дълг. И че този факт отрежда най-лошия икономически старт след промените от всички страни в бившия съветски лагер.

Вместо това учениците ще останат с впечатлението, че горе-долу всичко е било нормално в икономическото развитие на страната в началото на прехода. В нито един от 5-те учебници не е отбелязан броя на жертвите на комунистическите репресии в първите месеци след 9 септември, убити без съд и присъда или безследно изчезнали. А те са между 18 000 и 30 000 души.

Не е направен и елементарен паралел с жертвите в периода 1923 – 9 септември 1944 г., който е установен от самата БКП – 5632 души.

С много малки изключения в някои от учебниците са представени действителните белези на българското общество – че то е общество на несвобода, ограничения и дефицит. Че този период е характерен с постоянен дефицит на основни стоки, с опашките и презапасяването с основни продукти като брашно, олио и др., че хората са чакали години, за да си купят съветски автомобил или жилище.

Че тогава че е могло да се пътува свободно зад граница, че режимът въвежда жителство, че идеологията му включа възпитание в омраза към западния свят и същият този режим преследва заради „западно влияние” и т.н.

В новите учебници не е акцентирано на факта, че комунистическата идеология налага изграждането на атеистично общество, преследва вярващите и чрез различни мерки, включително и репресивни успява да принизи и ограничи влиянието на Българската православна църква, както и другите вероизповедания (атеизмът е споменат в упражнение „Социалистическият начин на живот” на издателство „Просвета”).

Друг фрапиращ пример в учебниците и манипулативно представяне на „възродителния процес”. Той е разгледан единствено в рамките на 1984-1989 г.

Липсва основни факти за политика на БКП към мюсюлманското малцинство, които могат да бъдат дадени достатъчно ясно в три изречения, че това е политика, започнала още при Георги Димитров с принудително изследване, продължила е при Вълко Червенков с т. нар. паспортизация, възприета е от Живков с т. нар. разфереджаване и „възродителния процес” през 70-те години на помаците в Родопите и завършена с насилствената асимилация 1985-1989 г.

В някои от учебниците са представени определения за номенклатурата по време на режими, но не е подчертано, че Живков е изградил комунизма, но само за един определен кръг на правоимащи и на своята фамилия. Че цяло едно управление на ДС (Пето управление, Управление „Безопасност и охрана”, УБО) се грижи за осигуряването на охраната, храната жилищата, резерватите, почивните станции на комунистическата върхушка, че им изпраща огромни за времето си безотчетни средства, върху които нито плащат данъци, нито членски внос, както че организира специален магазин със западни стоки или набавя такива по заявки от чужбина.

В нито един от учебниците не е посочено точното съществуване на концлагера „Белене”, нито е посочено, че това е най-големия и продължителен лагер за политически противници на БКП. В някои от учебниците е посочено, че е открит през 1949 г. и закрит през 1953 г. в други, че отново е отворен през 1956 г. и закрит през 1962 г.

В нито един учебник не е отбелязано, че концлагерът „Белене” е отворен отново през 1985 г. и в него без съд и присъди са изолирани над 500 турци за съпротива срещу „възродителния процес” и някои от тях престояват там до 1987 г.

Затова път учениците ще прочетат, че лагерите били закрити от Тодор Живков през 1962 г. с разтурянето на лагера край Ловеч.

Това са фрапиращите липси и само част от многобройните манипулации на фактите в новите учебници.

Изкривяването на събитията и процесите в обществото са продължени и в някои от учебниците в частта за историята на България след 1989 г. по начин, по който учениците ще получат превратна или непълна представа за случилото се.