Един от основните защитници на циганите в Европа беше и си остава Джордж Сорос. Само че инвестициите на скандалния милиардер така и не доведоха до подобряване на живота на „чергарските“ диаспори – те, както и преди, се маргинализират и предизвикват опасно раздразнение у местните жители. За какво му е на Сорос да покровителства циганите и как възнамерява да ги използва?
По правило тези истории не попадат във водещите новини, но това не отменя съществуването им. В последно време Европа преживява серия от бунтове, предизвикани от конфликти на местното население с циганските общности.
През април тази година жителите на Рим се вдигнаха на бунт срещу решението на общината да настани десетина цигански семейства в жилища за социално слаби в един от кварталите. Няколкостотин души излязоха по улиците и издигнаха барикади, за да препречат достъпа на циганите до входа на сградата. Полицията разпръсна протестиращите, а циганските семейства бяха настанени в друг жилищен квартал в източната част на Рим.
Година по-рано, пак със скандал, полицията евакуира от Рим нелегален цигански катун, в който се подвизаваха няколкостотин души. Акцията беше разкритикувана от Брюксел и Европейския съд по правата на човека. Друг въпрос е, че полицейската спецоперация не даде кой знае какъв резултат, тъй като стотици цигани благополучно се заселиха отново в покрайнините на Рим.
По официални данни, в околностите на Вечния град нелегално пребивават около 130 хиляди роми. Според експерти обаче действителният им брой е много по-голям.
Седмица след римските протести, размирици избухнаха и в българския град Габрово, известен някога с шегите за стиснатия характер на местните жители. Там трима криминално проявени цигани пребиха служител в магазин, което изкара хиляди габровци по улиците с искания за изселване на всички цигани от града. В продължение на четири дни хората замеряха с камъни циганските къщи, опитваха се да ги подпалят и скандираха обидни думи по техен адрес. Полицията така и не успя да овладее ситуацията. Местните власти просто посъветваха циганите тихомълком да се изнесат от града, което те и направиха.
През януари до подобни безредици се стигна и в българското село Войводиново, след като тълпа цигани пребиха местен военнослужещ. В резултат на протестите циганските семейства напуснаха Войводиново.
След четири месеца на протест срещу циганската престъпност се вдигнаха и в Унгария, на 130 км от Будапеща.
По повод Международния ден на циганите Европейската комисия се видя принудена да излезе със специално предупреждение за надигането на антицигански настроения в ЕС. Сякаш в Брюксел са очаквали нещо друго.
От началото на 1990-те години около циганските общности се нароиха голям брой нестопански и неправителствени организации. Правата на етниеското малцинство са обект на особена грижа и от страна на Брюксел. За различни проекти, свързани с образованието и осигуряването на работа за представители на циганските общности, структурите на Евросъюза ежегодно отделят многомилионни грантове.
Независимо от това, циганските общности си остават една от най-криминализираните социални групи в съвременна Европа. Всички случаи на протести от страна на местните жители са предизвикани от натрупаните противоречия на циганите със закона. В Рим е джебчийство, в България – грабежи, в Румъния – постоянни сблъсъци с местните, във всички страни циганите са замесени в разпространение на наркотици и създаване на организирани престъпни групи.
До 90% от ромските младежи в Европа са официално безработни. Над половината деца в училищна възраст не получават редовно образование. Друг остър проблем е самонастяняването на цигански семейства в чужди домове и квартири. Веднъж заселили се, става почти невъзможно да бъдат изгонени със законни средства.
Депортирането и разрушаването на старите сгради, в които обикновено се настаняват цигани, са единственият реален отговор на властите на циганския проблем. Миналата година се стигна до ромски вълнения заради събарянето на няколко жилищни сгради в Сен-Жак – най-мрачният квартал в иначе благоденстващия френски град Перпинян. А през 2011 г. президентът Никола Саркози прибегна до масова депортация на цигани от Франция към Източна Европа.
Колкото и да е странно, но в ЕС засега не са открили по-цивилизован начин за асимилация на този скитащ народ. И това при положение, че за правата на циганското етническо малцинство вече 30 години се бори един от големите световни филантропи – Джордж Сорос. Впрочем, подкрепата му по странен начин продължава да тласка циганите към гетото на нищетата и престъпността.
Официално „Отворено общество“ на Сорос и присъдружните му НПО още от средата на 1980-те спонсорират най-различни инициативи за подобряване на живота на циганския етнос. За това време милиардерът е вложил във въпросните проекти над 150 млн. долара, откри Европейски цигански университет и Офис за цигански инициативи, създаде цяла хуманитарна индустрия. Но според собственото му признание, направено в програмна статия от 2013 г., „след влизането на страните от Източна Европа в ЕС, положението на ромите рязко се влоши“.
Сорос има предвид най-вече България, Румъния, Словакия и Унгария, страните с най-многобройно ромско население: от 750 000 в България до 1,8 милиона в Румъния.
Представителите на „Отворено общество“ лобират активно за отделяне на повече средства от бюджета на ЕС за циганските диаспори. И ако сам Сорос през последните години е вложил в ромите над 10 милиона евро, то на Испания Еврокомисията е отпуснала 28 млрд. евро, на Италия – 32, на Словакия – 14, на Румъния – 23. Всички тези неправдоподобни пари се разпределят по места именно от структурите на Сорос.
Човек би рекъл, че циганите в Европа трябваше отдавна да са забогатели. Но болшинството от тях продължават да живеят в немислими по съвременните мерки условия и да се занимават с повече или по-малко престъпна дейност. Откъде идва проблемът?
Първо, ръководствата на многобройните фондации и НПО почти изцяло се състоят от американски юристи. Техните заплати гълтат голяма част от средствата, отпуснати от бюджета на ЕС и от благотворители.
Второ, автентичните ромски активисти въобще не се допускат до разпределението на средствата и взимането на решенията. Къде отиват милиардните траншове от ЕС, които уж би трябвало да подобрят живота на циганите, е пълна тайна.
Единствените цигани, на които фондациите на Сорос отпускат средства, са една тънка прослойка от т.нар. „официални представители“. Заплатата им, надвишаваща значително дохода на обикновените цигани, ги изолира надеждно от техния народ и ги превръща в обикновени мениджъри, усърдно озвучаващи тезите на донора. Всичко това само задълбочава крещящото икономическо разслоение в ромските общности.
За самия Сорос циганският проблем е само предлог, за да налага изгодни нему решения на правителствата на европейските страни – и преди всичко на тези от Източна Европа. Темата за борбата за права на малцинствата му позволява да организира информационни атаки срещу неудобни политици и „стихийни“ безредици.
През 2005 г., в изказването си по повод Декадата на ромското включване, Сорос директно заяви, че пренебрегването на правата на циганското малцинство може да доведе до бунтове, като тези на арабската младеж във Франция по онова време. Днес, с помощта на неговите НПО, циганската тема му служи като удобен повод да създава напрежение и да изнудва държавните институции почти толкова успешно, колкото и по времето на неотдавнашното нашествие на мигранти в Европа. Впрочем, милионите бежанци от Афганистан, Африка и Близкия Изток, както е известно, също бяха покровителствани от структурите на Сорос.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
