Хакването на системата на Националната агенция по приходите (НАП), при което изтекоха личните данни на над 5 млн. българи, е било задание отвън, не е било вътрешно задание на собственика и служителите на фирмата, които са обвинени в кибертероризъм. Разследващите имаме информация кой е този човек. Това заяви началникът на ГДБОП Ивайло Спиридонов пред bTV.

Той отказа да назове подробности, за да избегне влизане в следващата интрига, която още 2-3 седмици да занимава обществеността. Той оправда разпространяването на вчерашните доказателствени материали от спецпрокуратурата с факта, че обвиняемите предните дни обикаляли тв студията и говорели. Както стана ясно в усърдието си да обработи общественото мнение, спецпрокуратурата изпусна личните данни на Борисов, Цацаров, Пеевски и двама адвокати, свързани с депутата от ДПС. Също така и ЕГН и длъжностите на над 2000 прокурори и следователи. Според Спиридонов службите са успели да стигнат до извършителите с „хитрост и лукавство“. Паролите на компютрите на „ТАД груп“ са били разкрити чрез охранителните камери на фирмата в техния офис. Служителие на ГДБОП са проявили хитрост и лукавство. „Въпросните лица са пример за това как може да станеш жертва на собствената си охранителна система. Може ли да правиш престъпления пред камери и записване на звукови файлове? Всяко едно действие е фиксирано“, обясни Спиридонов

„Бързо забравяме неща, които са се случили няколко дни. Тези обвиняеми обикаляха студията и обясняваха, че нямат нищо общо с тази атака. Това, което беше изнесено от прокуратурата, е резултат от дългогодишната работа и неспане на служителите от ГДБОП – нека да види обществеността какви хора ходят !“, каза Спиридонов. „Някой хора си мислят, че са хванали прокуратурата и ГДБОП в ъгъла, според мен са ги хванали за …как беше…за шлифера“, каза Спиридонов по повод критиките към службите, че не са достатъчно компетентни по темата.

Преди това адвокат Ина Лулчева, защитник на собственика на Тад груп Иван Тодоров, заяви, че това, което разпространи спецпрокуратурата не доказва нищо и е странно, че се предоставя първо на медиите, а не на съда. „Доказателство, че цитираните от прокуратурата реплики са свързани с НАП, няма“, каза тя.

Действията на прокуратурата приличат на пропагандна акция, което не трябва да се прави, защото компрометира наказателното производство, коментира пък пред БТВ председателят на Съюза на съдиите и бивш член на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев. Според него работата по разследването до момента не създава впечатление, че се цели разкриване на истината, а по-скоро, че се търсят пропагандни ефекти с краткосрочна цел. Той уточни още, че действията на прокуратурата могат да бъдат атакувани и пред съда в Страсбург, защото се нарушава презумцията за невинност още на фаза досъдебно производство.

„Жалко е, че това поведение води до уронване на престижа на самата институцията и гражданите вече не я приемат на сериозно. Това е много опасно, няма ли доверие, това е сериозно“, каза още председателят на съюза на съдиите.