Новият шеф на ДФ „Земеделие“ Васил Грудев вече започна с прочистване на системата от „кърлежи“, както сам ги нарече. Четирима началници на отдели вече са уволнени, заяви самият Грудев в интервю за БНР днес. Той обясни, че е взел решенията „поради съмнения в безкористното изпълнение на служебните им задължения“. Даде пример със служител, идвал всеки ден на работа с брониран мерцедес. Много лесно е да се даде примера, свързан с демонстрация на определен стандарт на живот на държавен служител, който по никакъв начин няма как да бъде свързван с безкористна работа в полза на обществото, подчерта Грудев.

Припомняме, че за случая се разбра след акция на спецпрокуратурата и КПКОНПИ отпреди месец. Тогава бяха арестувани служители на фонда. А когато Грудев пое директорския пост, разказа, че е заварил хаос и че почти всички началници на дирекции са в отпуск или в болничен.

Само за няколко дни се върнахме към нормалната ежедневна работа, увери пред БНР Грудев. Всички директори са на работа, застъпили са на своите позиции и напредъкът по дейностите на ДФЗ показва, че работата тръгна в добра, спокойна и малко по-оперативно-експедитивна посока.

За добро или за лошо, структурата на ДФЗ на мен нито ми е нова, нито ми е непозната. Аз съм прекарал голяма част от професионалния си път във фонд „Земеделие“. Познавам голяма част от дефектите вътре в самата система, което може би няма да е добро за лошите герои в системата, коментира мотивите си за уволненията Грудев. За мен най-ясният пример дали героят е лош или добър, е дали той е част от системата със смислени действия, или е част от тези кърлежи по системата, които обичат да се прилепват към определени финансови потоци и да изсмукват част от тях не там, за където са предназначени, допълни новият директор.

По думите му той имал пълната готовност и решимост да отстрани въпросните кърлежи. Лека полека се случва. Четирима служители са освободени. Те са на най-високото ниво – началник отдел, коментира Васил Грудев. Сега усилията му са вложени в наваксване на сериозните забавяния по мерките. По думите му средното забавяне е между 14 и 18 месеца. Това се дължи и на недобро планиране. По думите му фондът е задръстен с хиляди проекти, което всъщност се дължи не недобро планиране. При положение, че е пределно ясно, че експертният потенциал, който трябва да ги разгледа, е един и същ и чисто физически е много трудно да се случи, продължи с анализа на ситуацията Грудев.

За съжаление, отговорът на администрацията за това недобро планиране е довел до още по-голямо забавяне. Прилагани са стандартни чиновнически подходи, когато искаме да оправдаем дадено забавяне, да започнем да задаваме въпроси на управляващия орган, ЕК, само папата не сме питали за интерпретация по определени казуси, не спести критиките си новият директор. Приоритет за него е също отношенията експерт – бенефициент да излязат на светло, а да не са „тайни, по кьошета, скрити“. Комуникацията трябва да е явна, прозрачна и записвана, като бенефициентът има достъп във всеки момент до експерта, който разглежда документи му, смята още Грудев. И обясни идеята си: „Всяко досие, което се разглежда във фонда, трябва да има своята така наречена електронна кутийка, в която – освен всичко, което се случва по този проект – да бъде записвана и цялата комуникация на бенефициента с експертите, които го разглеждат, за да се знае кой, по какъв начин, кога… Далеч съм от мисълта, че имаме възможност да се следи цялата комуникация, но при необходимост това досие винаги може да бъде отворено и да се види какво се е случвало във времето. Връзката бенефициент – експерт без посредници е едно от решенията за прозрачна и ползотворна работа в полза на обществеността.“