Спецслужбите разследват евентуална руска намеса в президентските избори в България. Този извод може да се направи след разпитите на членове на движение „Русофили“.  Бившият главен редактор на в. „Дума“ и секретар на Националното движение „Русофили“ Юрий Борисов е бил арестуван рано в дома си на 9 септември по обвинение за шпионаж, съобщи партийният вестник на БСП, който се позовава на журналистката Дора Чичкова, съпруга на Борисов.

По първоначална информация задържането е във връзка с дело, образувано на 3 юли 2019 г. по чл. 105 от Наказателния кодекс. Той гласи, че който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години. Домът на Борисов е бил обискиран и са иззети компютри и документи.

Пред „Дума“ зам.-председателят на НД „Русофили“ Владимир Чучуев разказа, че рано сутринта в специализираната прокуратура е била извикана в качеството си на свидетел главният секретар на движението Кристина Иванова. На разпити са били още зам.-председателят на „Русофили“ Милен Чакъров, почетният председател Енчо Москов, проф. Ваня Добрева, член на НС на БСП, както и други членове на Изпълнителното бюро на организацията.

Тази вечер от прокуратурата потвърдиха, че съвместно с ДАНС провеждат разследване за шпионаж. За разлика от други случаи, те бяха лаконични и само уточниха, че няма привлечени към наказателна отговорност лица и че Юрий Борисов е разпитан само в качеството си на свидетел. Пред БНР зам.главният прокурор Иван Гешев в нетипичен стил отказа коментар. Няма съобщение от Държавна агенция „Национална сигурност“, която се занимава с контраразузнаването.

Единствено вътрешният министър Младен Маринов коментира случая. „Не мога да дам повече информация. В утрешния ден ще дадем повече подробности по отношение на всичко това, което се е случило. Има достатъчно данни и законов повод да проведем тези действия. Без разрешение на съответната прокуратура няма как да се дава повече информация”, обяви той пред БНТ.

Малко светлина около разследването хвърли социологът от „Галъп интернешънъл“ Живко Георгиев, който също бе разпитван. Той разказа пред „Сега“, че първоначално не е разбрал в каква връзка е извикан. „Те като свидетел те викат. Не ти обясняват по какво дело, за какво“, уточни той. По негови думи въпросите на разследващите били „за Решетников, за едно изследване, което съвпадна с президентските избори“. „То беше възложено – поне така ми беше представено, но никога не си сигурен за кого го правиш – от Центъра за стратегически изследвания към президентството в Русия. Темата му беше геополитически нагласи. Всички големи сили правят така в малките страни“, коментира още Георгиев.

Генерал Леонид Решетников е бивш началник на Информационно-аналитичния отдел на руското външно разузнаване и бивш председател на Руския институт за стратегически изследвания.

През лятото на 2016 г., непосредствено преди президентските избори, Руският институт за стратегически изследвания (РИСИ) поръчва на българска социологическа агенция проучване за политическите и геополитическите нагласи в страната, което също така изследва предпочитания профил на кандидатите за държавен глава у нас. На въпрос дали става дума за същото проучване, Живко Георгиев отговори: „Това беше. То е мое изследване, не е на РИСИ. Аз съм правил въпросника. Не ми пратиха готов въпросник. Даже профилът на президента не ги интересуваше. Аз ги попитах дали мога да вмъкна 5-6 въпроса, така и така идват президентски избори. И после отнякъде изтече“. Георгиев допълни, че целият разпит продължил около 30 мин.

Самият ген. Леонид Решетников никога не е отричал, че е имал отношение във връзка с кандидатурата на Румен Радев за президент. Пред TV+ през 2016 г. той разкри, че е обсъждал този въпрос с председателя на БСП Корнелия Нинова.

Председателят на градския съвет на БСП и член на Изпълнителното бюро на партията Калоян Паргов призова компетентните органи да дадат информация по случая. „Все пак в навечерието на празника на русофилите на „Копринка“ на 14 септември, пък и днешната дата някак си започна отново да буди спекулации в обществото защо на 9 септември. Някои дори казаха: „Връща ли се фашизмът?“, коментира той, цитиран от „Фокус“.  „Това е много тежко обвинение. За него трябва да има сериозни доказателства, които са свързани с устоите на държавата и с националната сигурност. В момента текат всякакви спекулации, които могат в една или друга степен да се използват и в политическата кампания на местните избори, особено в София“, заяви още Паргов.