Напускащият посланик на САЩ в Сърбия Кайл Скот в прощалното си интервю призова сърбите да погледнат „по-широката перспектива“ на НАТО по отношение на бомбардировките в Югославия от 1999 г. Интервю с американски дипломат беше публикувано в неделя от австрийския вестник Kurier, цитиран от TACC и „Фокус“.

„Нито Сърбия, нито Съединените щати не могат да върнат времето назад. Но можем да разгледаме по-широката перспектива на 1999 г. Опитах се да припомня, че отношенията между Съединените щати и Сърбия исторически погледнато са били предимно отлични, с изключение на 90-те години и събитията по време на режима на Милошевич. Минаха 20 години оттогава, последната тенденция е да продължим напред и да подобрим отношенията си, и ние имаме много добра основа за такъв напредък „, заяви Скот.

„САЩ трябва да се извинят за бомбардировките над Югославия през 1999 г. и да платят обезщетение на близките на починалите и ранените. Това мнение изрази в неделя официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана също от TACC.
„Но всъщност, Щатите първо трябва да се извинят на бомбардираните, да платят обезщетение за убитите, както и за ранените и загубили здравето си поради използването на боеприпаси с обеднен уран. И едва тогава, създавайки правилна, а не бомбено-токсична основа, да призовават за „движение напред “, написа тя на страницата си в социалната мрежа „Фейсбук“.

Така Захарова коментира думите на напускащия посланик на САЩ в Белград Кайл Скот, който каза, че сърбите трябва да разглеждат събитията през 1999 г. от „по-широка перспектива“ и ги призова да подобрят отношенията със САЩ.

На 24 март 1999 г. НАТО започна военна операция срещу Съюзна република Югославия. Ръководството на алианса определи „предотвратяването на геноцида на албанското население в Косово“ като главна причина за въздушно-настъпателната операция „Съюзна сила“. Според НАТО по време на операцията, продължила 78 дни, самолетите на страните от Алианса са извършили 38 хиляди полета, като целта на повече от 10 хиляди от тях е била да извърши бомбардировъчни атаки.

Според военни експерти са изстреляни 3 хиляди крилати ракети, хвърлени са около 80 хиляди тона бомби, включително касетъчни бомби и обеднен уран. По сръбски данни от 3500 до 4000 души са убити в резултат на въздушните удари, около 10 хиляди са ранени, две трети от които са цивилни.

Според сръбски експерти, през трите месеца на бомбардировките над Югославия от силите на НАТО, на територията на Сърбия са хвърлени 15 тона обеднен уран. След това страната зае първо място по брой онкологични заболявания в Европа, а през първите 10 години от момента на атентата в страната около 30 хиляди души се разболяха от рак, като от 10 до 18 хиляди от тях починаха.

Материалните щети възлизат на 100 млрд долара. Бомбардировките на петролни рафинерии и нефтохимически инсталации доведоха до заразяване на водната система на страната с токсични вещества.
Според сръбския учен Любиша Ракич количеството обеднен уран, паднало на територията на балканските държави по време на агресията на НАТО, би било достатъчно за създаване на 170 атомни бомби, подобни на тези, които САЩ хвърлиха върху Хирошима на 6 август 1945 г.