Пред нас има само два варианта – да използваме по-чисто гориво в разрез с разрешителното си или да затворим сега, на момента

Енергийният микс на България е съставен от 40 % ядрена енергия, 40 % енергия, произведена от въглища, и останалите 20 % са енергия от възобновяеми източници и природен газ. В този енергиен микс на държавата ни влиза и производството на „Брикел”.

Нашият ТЕЦ е създаден преди десетилетия, както и повечето централи в България, включително и самият АЕЦ Козлодуй. Времена, в които никои не е мислил нито за нисковъглеродна икономика, нито за това, че ще има емисии въглероден диоксид, за чиито емитиране трябва да плащаме, нито за това какво излиза във въздуха от тези централи и как се отразява на хората. Всичко е било в посока държавата да бъде енергийно независима и да използва каквото има като наличен природен ресурс.

В днешни времена нещата са много по-различни. Акцентира се върху важните теми за глобалното затопляне, изменението на климата, както и здравето на населението.  Къде сме ние от „Брикел” в цялата тази енергийна картина? И толкова ли сме „черни”, колкото се опитват да ни изкарат?

Ние сме въглищна централа, която произвежда топло- и електроенергия, подава енергия в т.нар. брикетна фабрика, където правим брикети, предназначени за населението. И, да, ние сме включени в Европейската схема за търговия с емисии и трябва да си купуваме такива, защото замърсяваме.

Това, което ни се иска да кажем, тъй като никой друг не го прави, е, че въглищните централи си отиват. Много ни е трудно да го приемем , но знаем че това е пътят, който е начертан, и най-вероятно – правилен. Но за целия този процес има преходен период, както и възможност за т.нар. справедлив преход към нисковъглеродна икономика. Този преход в България обаче удря на камък. Ние не го виждаме. Той реално не съществува.

Затова ние решихме, че трябва да търсим за нас този преход. Знаем как изглежда „Брикел” – той не е толкова мръсен и толкова черен, колкото се опитват да го изкарат, но все пак работи на въглища. При работата с тях производството не е много чисто. Това могат да ви го потвърдят и от която и да е от другите централи.
Та, след като няма справедлив общ преход , „Брикел” реши да търси своя самостоятелен път към него.
Така се стигна до биомасата и РДФ горивото.

Относно биомасата, убедени сме, че вече няма човек, който да не е наясно колко екологично е горивото от този тип. Започнахме процедура, свързана с биомасата. Тя е свързана с добавяне към основното гориво – въглища, на биомаса и РДФ гориво, като последното е в рамките на 4 % от общото гориво. В България една процедура по промяна на комплексно разрешително в най-добрия случай трае минимум една година, в най-лошия никога не приключва.

По това време започна да се вдига цената на емисиите и ние разбрахме, че имаме два варианта – да използваме по-чисто гориво в разрез с разрешителното си или да затворим сега, на момента. Ние избрахме варианта да продължим и да бъдем „грозния „Брикел”, който работи.

Да, изгаряме биомаса; да, МОСВ знаят; да, РИОСВ – Стара Загора знаят. И знаят, че това е вариантът, в който да замърсяваме по-малко и плащаме по малко емисии. Всички от тези институции знаят, че това е по-добре за здравето на хората. Само тези, които правят политика в България не знаят…

Успяхме с поредица от много писма и план за постоянен мониторинг, както и измервания от Изпълнителната агенция по околна среда, да убедим МОСВ, че трябва да ни даде възможност при много строги и стриктни правила да започнем пробно изгаряне на въглища с РДФ гориво. Държим дебело да подчертаем, че РДФ са отпадъци, минали през специална обработка, за да се превърнат в гориво за централата. Ние не внасяме отпадъци от други държави!

За сведение на всички “експерти”, за това гориво ние плащаме, а не плащат на нас. Последните измервания, които са правени с подаване на РДФ към централа, са с много по-добри показатели, от тези, когато изгаряме само въглища. Готови сме да предоставим всички данни на всеки, които иска и се интересува от тях.
Ние, „Брикел”, не правим нищо, което да е тайно или незаконно. Опитваме се да работим и да оцелеем, защото в момента се намираме в битка за съществуване. Останалите три централи на територията на Маришкия басейн са в същата хипотеза.

Ние не искаме да се оправдаваме, а да кажем на всички, че, колкото и странно да звучи, се опитваме да внедрим и ползваме по-екологични горива, водещи да по-малко замърсяване и емитиране на емисии. И, да, ние сме „мръсния и грозния „Брикел” и се опитваме да променим това.