Дарко Тасевски е сред най-опитните в родния футбол. Македонският полузащитник подписа със Славия през януари, след като сложи край на тайландската си авантюра.

35-годишният полузащитник е добре познат у нас от успешния си престой в Левски. Беше част е от последния шампионски отбор на „сините“ (сезон 2008/09), след което игра в Израел за Апоел Ирони (Кирят Шмона). Шест години прекара в Тайланд, където защитава екипите на три отбора. Първо игра за Банкок Глас, а след това и за Супханбури и Хонкаен. Дарко е женен за Мис България 2010 – прекрасната Ромина, която го дари с три деца.

Тасевски даде откровено интервю пред камерата на БЛИЦ TV:

– Дарко, как се чувстваш в Славия?
– Изминаха шест месеца откакто съм в Славия и от завръщането ми в българския футбол, мога да кажа засега добре. Но за съжаление имах нещастието да получа две контузии, които ме изкараха от ритъм известно време. Надявам се повече това да не се повтаря и да мога да продължа да се наслаждавам на футбола. Това е най-важното за мен. Заради това се завърнах в България – да играя и да се наслаждавам. Вече съм в по-напреднала възраст. Колкото повече остарявам, повече ми се играе футбол. Не ми се спира. Искам да се наслаждавам, да мога да играя докато ми позволява тялото и здравето.

– Кондиционно как си и колко сезона още мислиш, че ще можеш да играеш?
– Физически съм добре, но тези контузии, които ме извадиха по 15-20 дни, ме изкарват от игровия ритъм. Ако в бъдеще нямам травми, смятам, че мога да играя още една-две години.

– На 35 години си вече, трудно ли се поддържа форма?
– Да, по-трудно е. Като се трупат годините, човек отделя повече внимание на здравето, внимава какво яде, как се тренира, възстановяване, сън. А като сме млади, подминаваме тези неща и си мислим, че винаги всичко ще е наред и ще сме здрави и прави. Когато спазваш режим, почиваш и спиш, нещата се получават.

– Очевидно спазваш хранителен режим, би ли споделил от какво се лишаваш?
– Няма как да ядеш всеки ден примерно пици и сладки неща, торти… Позволявам си ги веднъж в седмицата, през останалото време внимавам какво ям и пия.

– Готвиш ли вкъщи?
– Не, жена ми Ромина готви. Това е нейно задължение.

– Няколко години беше далеч от българския футбол, намери ли промяна при завръщането обратно тук?
– Промяната е в инфраструктурата. Повечето отбори вече имат хубави стадиони и терени. Реновирани са самите съблекални. Терените са в по-добро състояние от периода, когато аз играех в България – преди 7-8 години. Но пък откъм качество не мога да кажа, че българският футбол е напреднал. Изключението е само Лудогорец, колкото и да ни е трудно да го кажем. Трябва да признаем, че те са единственият отбор, който е друго ниво. Всички се опитват да догонят Лудогорец. Но като цяло нивото на българския футбол имам чувството, че е спаднало.

Все пак съм бил в Левски и знам какво е. Колкото и да не искам да го призная и кажа, това е факт – Лудогорец е класа над Левски и ЦСКА. Всяка година са шампиони, играят в Шампионска лига, включително и в груповата фаза, което е мираж на този етап за Левски и другите отбори, които се класират в евротурнирите. Отпадат още в първия или втория кръг.

– Какво трябва да направят Левски и ЦСКА, за да догонят Лудогорец?
– Хората в Лудогорец инвестират в качествени чужденци. Сигурен съм, че в най-скоро време ще имат продукти и от школата, защото я развиват, имат и база. А в Левски последните години се работи година за година само колкото да се случи нещо. Привличат се футболисти, сменят се треньори, но нещата не се получават. Трябва да има дългосрочен план, който да се спазва. Треньорът да бъде оставен да работи по-дълъг период.

– Част си от последния шампионски отбор на Левски. Защо от 2009 година до ден-днешен няма трофей на „Герена“?
– Тогава нямаше толкова чужденци, колкото български футболисти. И сега Левски, например, взима чужденци – привлякоха 5-6, но пък не взеха български футболисти, които знаят за какво става въпрос, за какъв отбор играят.. А има такива. Ако наистина се оглеждат и търсят добри български футболисти, ще намерят. Просто като става въпрос за заплати, се дават повече на чужденците, а като трябва да дадеш повече на български играч, все едно някой им взима от джоба и ги кара насила да дават. Така го чувствам аз, може пък да греша.

– Има ли класни български футболисти?
– Има, как да няма. Има и в Славия – три-четири момчета, които са на хубава възраст и са добри. Бъдещето е пред тях. Ако искаш да направиш добър отбор, дай хубава заплата на това момче, върни го в Левски, и ще имаш силен футболист.

– Младите играчи от Славия учат ли се от теб, допитват ли се за съвети?
– Да, допитват се от време на време. Хубавото е, че в повечето от тях виждам желание за работа. Няма как да обясниш на някого с думи какво и как да направи. Ако нямаш желание за работа и да напредваш, няма как да се получи. Сигурен съм, че в бъдеще ще имат резултати.

– Как предприе крачката да заиграеш в Славия, имаше ли други варианти?
– Не, в България нямах други варианти. Можех да остана да поиграя в Тайланд още 2-3 години и там да приключа с футбола. Но семейството, деца, те са на първо място и трябваше да помислим много добре какво ще правим. Малката сега тръгна в първи клас. Решихме, че е най-добре да се приберем, да свикне с езика, с обстановката. За да не й бъде трудно след време. Желанието ми беше да се прибера в Левски, ако имаше възможност, но не се получи. Станаха нещата със Славия и съм доволен, искрен съм. Тук има всички условия. Част от нещата се получават, но съм оптимист, че Славия ще е на челните места този сезон. За съжаление в мачовете до момента от началото на първенството все имаме контузени играчи. Сигурен съм, че това не са възможностите на Славия, имаме качество. Надявам се в скоро време да могат всички да играят и ще се види. Тогава ще може да се каже „да, тази Славия става“ или „тази Славия не става“. Това, което е в първите кръгове, не е потенциалът на Славия.

– Преди да дойдеш в Славия някой от Левски потърси ли те?
– Нямаше никакъв контакт от тяхна страна. В Левски се случваха тогава много промени, включително и смяната на собствеността. Не съм търсил никой, не съм звънял да се предлагам. Нямаше обаждане. Получиха се нещата със Славия и се прибрах в България.

– Изкара дълъг период в Тайланд, би ли разказал за живота там?
– Шест години бях в Тайланд. Не очаквах, че ще се задържа толкова време. Преди това, докато бях в Израел, бях в добър отбор, играхме в Лига Европа, винаги бяхме в Топ 3 в първенството, но дойде предложението от Тайланд, което ме изненада. Чудех се какъв футбол се играе там, влязох в „Гугъл“ да проверя. Търсех неща в интернет, за да опозная как са нещата. Истината е, че отидох в Тайланд на първо място заради парите. От финансова гледна точка беше идеално. Те искаха да подпиша, преди да отида. Но аз им казах, че първо искам да ги посетя и на място да се уверя за какво става въпрос, да ми покажат базата, терените. Понеже нямах никаква представа къде отивам.

– И пари на ръка ли ти предложиха, за да подпишеш?
– Това отделно. Наистина исках да се убедя какво е там, как са феновете. И като видях, си казах „да, оставам“. Така се завъртяха нещата, че останах 6 години в Тайланд, смених три отбора. Много хубав период, и трофей взех. С Банкок Глас спечелихме първата Купа на Тайланд в историята на клуба. Първенството там е от 15-ина години. Преди това е било непрофесионален футбол – работили са и са играели. В последните години много се развиват, инвестират във футболисти от чужбина. Привличат сериозни играчи, включително национали на Бразилия и Португалия.

– Със съпругата ти Ромина връщате ли се в Тайланд?
– Декември смятаме да отидем. Искаме да се върнем там, където живяхме. Банкок е прекрасен град. Има много чужденци, туристи. И с храната се свиква, на всяка крачка има различни ресторанти – италиански, френски, испански, всичко има.

– Не криеш, че си играл там заради парите. Уреди ли си живота с престоя в Тайланд?
– Надявам се да съм го уредил. Защото имам още доста живот, надявам се. И три прекрасни деца, дано имаме спокоен живот. Да са ми живи и здрави децата, това ни е най-важното.

– Момченцата ви насочват ли се към футбола?
– Да, големият е на 5 годинки, тренира в Славия. Водя го на тренировките. Но е още малък, няма да го натискам да става футболист, той си решава. Малкият ни син пък е на 3, а дъщеря ни на 7 и половина. В понеделник й беше първия учебен ден. Ентусиазирана е, иска да ходи на училище.

– Очевидно искате да се установите в София?
– Да, това беше целта. Ако имахме други идеи, щяхме да останем в Тайланд. Да поиграя още две-три години и после да работя нещо. Друго си е в София, близо е и Скопие, където са роднините ми.

– В София явно се чувстваш като у дома?
– Така е, все пак живея тук доста време вече. Шест години в Левски, жена ми е от София. При всяко прибиране от Тайланд идвахме в София. Добре ми е тук.

– Би ли споделил кой от двама ви направи първата крачка? Ти ли свали Ромина и как?
– О, беше много отдавна. Дори не се сещам как стана. Просто се получиха нещата между нас и съм много доволен и щастлив. Имаме три прекрасни деца, това е най-важното.

– Тя води ли ги на мачовете ти?
– Да, води ги на всеки мач, гледат ме, радват се. Искам да поиграя още няколко години, за да може и те да растат докато съм футболист и гледайки ме да се запалят още повече по футбола.

– Очакванията ти за предстоящия мач с Левски?
– Стартираха добре, изградиха нелош отбор. Проблемът при нас пък са контузиите, които ни попречиха за добър старт на сезона. Имаме приличен отбор, в събота всичко може да стане. Дано играем на „Овча купел“. Левски със сигурност е фаворит, но и ние имаме шансове.

– Ще се зарадваш ли бурно, ако вкараш на Левски?
– В момента съм футболист на Славия. Да, Левски ми е на сърцето, следя ги и се радвам като побеждават останалите отбори, но не и нас. Сега ще направя всичко възможно да защитя цветовете на Славия.

– Кой от футболистите на Левски ти прави най-силно впечатление?
– Живко Миланов, въпреки че е на 35 години, е лидер на отбора. Когато излезе от защитата, става лошо. Също така и Хали Тиам ми харесва. Той балансира отбора – защитата и халфовата линия. Наподобява Ричард Еромоигбе. Също като него тича, раздава се много. Такъв тип чужденци са добре дошли в Левски. Тиам наистина ми харесва. Такива като него вдигат нивото. Вижда се разликата като играе Тиам и като не играе.

– В момента имаш ли приятели в Левски?
– Много неща се промениха в клуба. Смениха се президенти, директори, пресаташета дори. Единственият ми приятел в момента там е Живко Миланов, чуваме се от време на време.

– Какво обичаш да правиш в свободното време?
– Цялото ми свободно време минава с децата. В София има доста места, където можем да ги водим. Харесвам си живота такъв, какъвто е в момента. Да са живи и здрави и да продължаваме да им се радваме.

– Виждам татуирана рождена дата на ръката ти…
– Да, татуирах си рождените им дати и на трите деца. Те са ми най-важните в живота.

– С Ромина мислите ли за четвърти наследник?
– Не, стига толкова. Колкото е хубаво и им се радваме, толкова е и трудно. Много трудно се отглеждат три деца.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ