Първият тур на предстоящите местни избори в София вече се очертава като доста интересен. През последните дни се появиха още няколко кандидати за кмет, освен вече известните – Йорданка Фандъкова (ГЕРБ), Мая Манолова (Инициативен комитет, подкрепена от БСП и някои десни формации), арх. Борислав Игнатов („Демократична България“) и Борис Бонев („Спаси София“).

Свой претендент за градоначалник на столицата издигна и ВМРО – това е вездесъщият дялан камък Ангел Джамбазки, а преди това лидерът на „Воля“ Веселин Марешки кандидатира един от депутатите си – Пламен Христов, тъй като самият той има адресна регистрация във Варна и не може сам да се впусне в битката за София. Буквално в последните минути кандидатурата си (за четвърти път) издигна и ексдепутатът от БСП и бивш заместник-министър на финансите Георги Кадиев в качеството си на лидер на партия „Нормална държава“. Малко по-рано пък заявка за надпреварата даде актьорът-комик Тончо Токмакчиев. Както той сам призна, откликнал на поканата на „Партията на зелените“ и не влизал точно в политиката, а изразявал гражданска позиция със съгласието си да се кандидатира за кмет на София. По-назад не остана и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който от сега нататък няма да пропусне възможност да играе контра на доскорошните си коалиционни партньори ВМРО и НФСБ.

При така подредилия се пъзел се вижда, че на първо място се очертава битка за избирателите в ляво. Определилият се сам като ляв кандидат Кадиев ще дърпа от гласовете на Манолова. А доскорошният омбудсман положи не малко усилия да привлече както левите гласове, така и тези от центристката периферия, а и колкото е възможно от десните. Идеята беше тя да се превърне в обединяващата фигура, която да събере всички недоволни от сегашното управление в единен фронт, способен да бутне Фандъкова и ГЕРБ от кметския стол и от общинския съвет. Кадиев обаче ще успее да поотхапе от тази подкрепа. Той няма шанс да стигне до балотаж, но може леко да пообърка сметките на Манолова и стратезите около нея. Да си припомним, че същият човек се смяташе за дисидент в БСП и получи адмирациите на не малко свои симпатизанти, след изключването му от парламентарната група и партията през 2015-а. А и преди това е бил общински съветник в София в продължение на няколко години, което предполага, че познава проблемите на града и има някакъв опит. На практика сега всички привърженици на левицата, които не са съгласни с решението на БСП да не издига свой партиен кандидат, а да подкрепи номиниран от инициативен комитет, могат да припознаят в него алтернатива.

Кандидатурата на Кадиев поставя донякъде в шах Мая Манолова. Ако тя иска да спечели левите гласове и да не допусне част от тях да отидат другаде, трябва да мръдне по-вляво. Но тогава рискува да отблъсне периферията, от която доскорошният омбудсман много се нуждае, за да стигне до балотаж.

Картинката в дясно не е по-розова. Десните гласове ще се разпилеят между Борислав Игнатов и Борис Бонев. Вероятно повечето от тях ще дръпне архитектът, издигнат от „Демократична България“, но една част ще припознаят непартийния кандидат, а друга част вече застана зад Мая Манолова в името на общата цел – победата над ГЕРБ. Само че голямата дилема при десните ще настъпи на втория тур, когато ще трябва всеки сам за себе си да реши дали иска още от сегашното управление на Фандъкова или да скочи в неизвестността с Манолова. По-всичко изглежда, че поради разпиляване на вота десен кандидат няма шанс да стигне до балотаж.

Интересна е фигурата на Ангел Джамбазки. ВМРО очевидно го хвърля в битката за София, тъй като той показа много добър резултат на европейските избори и дори успя да изтегли втори човек от водената от него листа в Европарламента. Но, първо, двата избора – местен и европейски, са много различни. Второ, София не е България. И ако патриотичните лозунги вървят и се харесват в застиналата, консервативна провинция, то в столицата трудно се възприемат положително.

Както се казва обаче, за всеки влак си има пътници. И целта на ВМРО е по-скоро да вкара максимален брой съветници в Столичния общински съвет, а не толкова кметския стол. Джамбазки се явява някаква възможност за тези софиянци, които не харесват нито левите, нито десните, но пък искат нещо да се промени в управлението на града. В този смисъл претендентът на ВМРО може да дръпне гласове от целия спектър. Точно затова се кандидатира и Волен Сидеров. Доколкото е възможно да открадне някои от тези гласове – предимно националистически настроените и левите. А дали ще успее е под въпрос, тъй като звездата на лидера на „Атака“ доста помръкна в последно време. Това се видя и на вота за Европейски парламент, където състезанието в патриотичната ниша беше спечелено от партията на вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов. Впрочем, на втория тур на кметските избори гласовете, дадени за Джамбазки, най-вероятно ще отидат в полза на Фандъкова. Така че неговото включване в надпреварата би могло да се окачестви и като своеобразно партньорско рамо за нея.

Не е много ясно на какво точно ще разчита Тончо Токмакчиев, тъй като зелените партии и движения все още са доста слаб фактор и сред българското общество, и в политиката. Разбира се, неговата популярност може да му докара известен процент протестен вот, обявяващ се срещу всички останали, особено срещу партийните кандидати. Това обаче едва ли ще предизвика някакво разместване на пластовете, по-скоро ще се възприеме като екзотика.

Донякъде така ще се възприеме и кандидатурата на осъдената на първа инстанция на 20 години затвор за вземане на подкуп екскметица на район „Младост“ Десислава Иванчева. На европейските избори тя получи над процент подкрепа, вероятно и на тези резултатът й ще е същия. А що се отнася до човека на Марешки, той едва ли има някакъв реален шанс. Участието на Пламен Христов ще е по-скоро на олимпийския принцип – важното е да се говори за „Воля“, за да не изпадне съвсем от общественото внимание.

Всъщност, истинската битка за София ще се състои на втория тур. При първия ще бъдем свидетели по-скоро на разузнавателни боеве, поставяне на картите на масата и очертаване на бъдещите коалиции.