Тази роля през последните дни изиграха трите големи скандала:

• свалянето от ефир на репортера на БНР Силвия Великова и последвалото сваляне от ефир на цялата програма „Хоризонт“;
• мобилизирането на мутри за демонстрации в подкрепа на Иван Гешев и включването им за сплашване в протестите срещу избора му;
• разпитите и обвиненията в шпионаж на ключови хора от движението „Русофили“.

И трите истории имат общ генезис – организатори и цел. Те са част от усилията да се гарантира изборът на единствения кандидат за главен прокурор. Залогът очевидно е изключително голям. Фигурата на главния прокурор е ключова в коалицията между политика, „бизнес“ и престъпност, която в момента управлява държавата, за да разпределя нейните активи. Коалиционното споразумение на тази група се подпечатва всеки ден с корупция, а прокуратурата изпълнява три изключително важни задачи в нея:

• гарантира безнаказаност на тези, които я контролират;
• елиминира опитите за конкуренция или за връщане на държавата в ръцете на гражданите;
• сплотява структурите в цялата държава – заетите с корупция по различните нива на властта знаят, че могат да разчитат на безнаказаност само ако са лоялни.

И тъй като фигурата на главния прокурор е от толкова ключово значение, за осигуряването на подходящата кандидатура е включен целият наличен арсенал от хора, организации и медии. Тази демонстрация на сила обаче показва и реалния размер на заразата, която е обхванала държавата – докъде е стигнало превземането й.

Основният извод от всичко това е, че Бойко Борисов вече не контролира ключови сектори и инструменти, за които доскоро се смяташе, че са в неговата сфера на влияние. Нещо повече – през последните месеци изглежда, че често по-скоро той е контролиран.

Преди десет години, в началото на неговото управление, групата около Делян Пеевски (тогава заедно Цветан Василев и КТБ) имаше някакво влияние в ГЕРБ, най-вече по линия на ДПС. Тогава обаче Борисов завзе сериозни позиции и в един момент интересите им поеха в различни посоки. Дойде управлението на Орешарски, където Пеевски (и Цветан Василев) реално контролираха всички важни активи в управлението – от финансовите потоци, през службите до важни части от съдебната система. Животът на тази схема обаче беше кратък. Фалитът на КТБ и спирането на еврофондовете доведоха до необходимостта от нова договорка. При втория кабинет на Борисов изглеждаше, че Пеевски е нещо като неявен съдружник – има важен глас в управлението, но основните решения все пак се взимаха от Борисов, който все още се съобразяваше и с интересите на ГЕРБ.

Случващото се през последните седмици показва, че сега се минава на нов етап – все повече управлява Пеевски и коалицията, която той е сглобил, а Борисов е все повече нейно лице, отколкото двигател.

Учестеният график на скандалите в държавата през последните дни става толкова интензивен, че на министър-председателя вече му проличава затруднението да играе убедително ролята на човека, който държи кормилото на управлението. Както и да удържи имиджа на това управление като демократично и проевропейско. Самият факт, че в публичните си коментари Борисов никога не стигна по-далеч от оплакването, че някой непрекъснато саботира властта му, е самопризнание за слабост, а бягството от отговори и отговорност издава страх и зависимост.

Всички детайли в скандала с БНР описаха графично тази ситуация:

• Той се оказа научил от медиите;
• Обадил се лично на Силвия Великова, за да й каже, че няма нищо общо с това;
• Попитан от репортери в Русе кой го прави, отговори: „И аз не мога да схвана кой“;
• Но като лидер на ГЕРБ щял да поиска оставката на генералния директор на БНР, „ако не я бяха върнали“;
• Нито дума повече за търсене на отговорност – нито от ръководството на БНР, нито от излъчения в мнозинството си от ГЕРБ Съвет за електронни медии или от председателя на комисията по култура и медии Вежди Рашидов, който поиска: „Айде стига с тая свобода (на словото – бел.ред.), бе!“. На въпрос на „Капитал“ дали думите на Рашидов отразяват позицията и на премиера от пресцентъра отговориха „министър-председателят Бойко Борисов счита свободата на словото за основна демократична ценност и неоспоримо конституционно право“ и че „опитите да бъде уязвена свободата на словото са в услуга на опитите да бъде уязвено българското правителство“. На уточняващия въпрос кой според премиера прави тези опити правителствената пресслужба не пожела да отговори;
• Накрая Иван Гешев влезе в ролята на главен контрольор на процесите и в държавното радио – и то след като се разбра, че Великова е отстранена именно заради критичната си позиция по кандидатурата му за главен прокурор.

Преди няколко години нищо от този скандал нямаше да се случи по този начин. Самият Борисов никога не би си позволил толкова груб натиск върху БНР, и то най-вече заради прословутия му инстинкт да предусеща реакциите на хората. Отстраняването на ключов журналист от общественото радио по толкова брутален начин естествено предизвиква и директни щети за ГЕРБ. Дори и да приемем, че някой под премиера на своя глава беше направил нещо подобно, ранният и дори зрелият Борисов щеше моментално да посочи кой е това, да го махне, както направи с цяла поредица знакови лица на ГЕРБ. Защото е зависело от него. Сега късният Борисов предлага не особено убедителни оплаквания, че някой го саботира.

В подобна ситуация премиерът се озова и около протестите срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор, когато на площада пред Съдебната палата бяха изкарани няколко групи мутри – ултраси на различни футболни клубове, татуирани MMA младежи, както и по-яки служители на строителни фирми. Замисълът зад това беше, от една страна, да се компрометира протестът, като на следващия ден се напише, че престъпниците са против избора на Гешев, а от друга страна, да се сплашат несъгласните с тази номинация. От тази случка има поне два извода:

• Най-важният е, че структурите свързвани с Пеевски, са овладели и уличната престъпност – факт, който може да има много и неприятни последствия;
• Дори и от това да има някаква печалба за подкрепящите Гешев, очевидните имиджови щети са за Борисов, който не би си позволил да направи демонстрация с мутри – като човек, който има в CV-то си близки контакти с тези среди, той е чувствителен към възможността да бъде свързван с тях.

Публичните изяви на тази паралелна власт, демонстрираща превъзходството си над правителството и премиера, сега са концентрирани в акциите на бъдещия главен прокурор Гешев. Чии интереси представлява той ясно се вижда от колаборацията му с медиите, контролирани от Делян Пеевски и други, гравитиращи около олигархичния център на ДПС структури. Заявката на Гешев, че ще се намесва открито в политическите процеси в страната, е открито предизвикателство към правителството и обяснява състоянието на парализа, в която са изпаднали държавните институции.

Зависимостта на Борисов от този център на власт може да се види лесно в различните му реакции на еднакви по сила скандали. Както може да уволни всекиго от ГЕРБ от всеки пост, така не може да пипне никого, за когото се знае или предполага, че е назначен с протекцията на структурите около ДПС и Пеевски.

Пример за безсилието му беше оставането на поста на шефката на НАП след грандиозния скандал с изтичането на данните на 4 и половина милиона българи и с подигравателното и спрямо самия премиер обяснение, че е взела мъчителното решение да не подава оставка. По същия начин и новоизбраният генерален директор на БНР обяснява, че няма да подава оставка, въпреки че лично е подписал заповедта, направила възможно невъзможното досега замлъкване на обществената медиа.

Намесата на ДАНС и на самия Гешев в казуса с радиото показва, че след БНТ идва краят и на относително независимото държавно радио. Заедно с превзетата „Нова телевизия“ и усилията същото да се случи и при бъдеща продажба на bTV олигархията ще контролира основния информационен поток в своя полза. Но за разлика от Путин в Русия или Орбан в Унгария Борисов ще е в ролята не на повелител, а по-скоро на изпълнител.

Другият начин, по който проличава зависимостта на Борисов, е канализираното разпределение на публичния ресурс – от националния бюджет и европейските фондове. Не сте чули и вероятно няма да чуете от него коментар нито за милионите кеш, нито за държавната помощ под всякаква форма за бизнеса на Ахмед Доган.

И по тази тема обаче Борисов ще се окаже в същата ситуация, в която се озова при провокирания от прокуратурата и Иван Гешев т.нар. шпионски скандал. В акцията, замислена да представи предизборно ГЕРБ като независима от руските интереси политическа сила (с двете „революционни“ становища на външното министерство и ареста на шефа на „Русофили“), Борисов катастрофира. „Аз нямам никаква роля в този процес“, беше първата му реакция. Няколко дни по-късно в „Евксиноград“ енергийният министър Теменужка Петкова обяви „за нас шпионският скандал с Русия е приключил“ и че от 1 януари тръгва руският газ от „Турски поток“ през България към Сърбия. И за да не остане никакво съмнение, тя отново повтори, че строителството на АЕЦ „Белене“ не може да стане без Русия, „независимо от това кой ще спечели конкурса за изграждането й“.

Министър Петкова е абсолютно права – „шпионски скандал“ с Русия въобще не и имало. Истинските цели на разпитите и прокурорския шум около движение „Русофили“ бяха две:

• Да успокоят евроатлантическите партньори, че в лицето на Иван Гешев ще имат прозападен главен прокурор, така че да се тушира евентуален външен натиск срещу кандидатурата му;
• И доста по-важно – да се покаже на президента Румен Радев какво би могло да се случи, ако реши да пречи на избора на Гешев.

Очевидният натиск от последните дни е насочен едновременно и към Борисов, и към Радев – те са единствените, които хипотетично могат да спрат избора на Иван Гешев.

Ако единственият кандидат за главен прокурор има 11 сигурни гласа от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), за да се съберат необходимите 17 гласа, за него трябва да гласува и по-малко от половината съдийската колегия, състояща се от 14 членове. Това мнозинство засега изглежда сигурно, защото политическата квота плюс председателя на Върховния административен съд са общо седем души, т.е. с един повече от необходимото. Ако обаче от мнозинството се оттеглят излъчените от ГЕРБ, гласовете няма да стигнат.

Ролята на президента в процедурата е по-различна. По конституция той подписва указа, за назначаване на главния прокурор, предложението за когото се прави от ВСС. Държавният глава може веднъж да върне това предложение, но вторият път е задължен по конституция да го подпише. В конституцията обаче не са посочени срокове, в които трябва да издаде своя указ. Той например може да изчака до края на януари, когато ще изтече фактически мандатът на Сотир Цацаров и той няма да има сегашното си влияние над ВСС.

Това няма да е прецедент – през 1998 г. тогавашният президент Петър Стоянов забави максимално указа за назначаването на Бойко Рашков за главен прокурор, докато не бяха приети промени в съдебния закон, които наложиха нова процедура.

За натиска върху Радев можем да съдим и от други действията на прокуратурата. Атаката срещу президента всъщност започна преди „шпионския скандал“, в който се внушава връзката му с бившия руски разузнавач Леонид Решетников, днес пенсионер и без всякакви позиции в Кремъл. През юли т.г. от Специализираната прокуратура съобщиха изненадващо, че са започнали проверка на договори за доставки на Военновъздушните сили от времето, когато бяха ръководени от Радев.

През седмицата близкият до властта кафяв сайт ПИК припомни стара история за изтичане на данни от „Летище София“ и свързана със служебния министър на вътрешните работи и сегашен съветник на Радев Пламен Узунов, по която вероятно прокуратурата също ще се задейства.

Огънят срещу президента обаче е по-скоро превантивен. Истинската промяна, която се видя през последните дни, е, че съществена част от държавата вече не е под контрола на Борисов.

Прокуратурата и коалицията, която я контролира в момента, играе по много тънък лед. Ако те решат, кариерата на Борисов в държавното управление може да приключи веднага. Те обаче не го правят, защото нямат интерес – на тях не им трябва политически труп, а политическо лице.

Има събития в историята, които се случват внезапно и веднага се разбира какво означават. Такова беше например избирането на Орешарски за премиер през 2013 г. и последвалото предлагане на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Има обаче и процеси, които се развиват постепенно и в сянка – до момента, в който завесата падне заради произволно събитие от този процес. Случващото се сега е от втория тип. Изглежда, че Борисов-3 е на път да се превърне в Орешарски-2 – публичното лице на организацията за превземане на държавата. Погледнато отдалеч, може и да изглежда, че премиерът кара джипа си, но при по-внимателно вглеждане на моменти той все повече прилича на шофьора, който вози по-важния човек на задната седалка.

„Капитал“