Представяме ви осем от най-успешните българи зад граница. Четирима от тях имат успешна световна кариера, благодарение на личностните си и професионални качества. Но възможността да учат и работят зад граница по време, когато подобни разрешения получаваха единици, не би било възможно,  ако не се ползваха с доверието на партията и тайните служби.  Без тази солидна подкрепа, днес големият свят едва ли щеше да знае техните имена.

1. Александър Мирчев – секретар в ЦК на БКП и помощник на Андрей Луканов по международните въпроси. Името му се свързва с редовни доклади до американското посолство за всички новини, свързани с ръководния орган на БКП и готвения вътрешнопартиен преврат.

Мирчев предоставя на американския посланик Сол Полански прословутото писмо на Младенов до Живков, което предшества преврата на 10 ноември. Въпреки, че в доклада името на приносителя е прикрито, Мирчев е основният заподозрян. След свалянето на Тодор Живков той заминава на специализация в САЩ и повече не се връща. Там създава верига от фирми, подозират го в схемата за нелегално изнасяне на пари от България.

Днес д-р Мирчев е уважаван член на американското общество, университетски преподавател и от 1992 г. собственик на фирмата „Крул Корпорейшън”, чиято основна цел е  консултантска дейност на световни проекти. През  2001 г. става председател на съвета на директорите ва американската компания „GlobalOptions Management Ins”. От 2007 г. е старши съветник на министър-председателя на Казахстан и прeдседател на Съвета на директорите на казахстанския „Фонд за устойчиво развитие Казин”. Въпреки че не живее  в България, Мирчев оказва влияние върху вътрешни политически процеси чрез редица неправителствени организации.

2. Елена Поптодорова –  дъщеря на Борислав Поптодоров, щатен служител в Първо главно управление на ДС.

Започва кариерата си в МВнР  през 1975  и остава на робата  до 1990 г. Започва като 3-и секретар и стига до длъжност пълномощен министър на НРБ в Рим и генерален консул на България в Сан Марино (1987 – 90). Преводач е на Тодор Живков.

В периода юни 1990 – април 2001 г. е избирана няколко пъти за народен представител от листата на БСП. От юни 2001  до  януари 2002 г. е  директор на Дирекция „Международни организации и правата на човека“ в Министерство на външните работи (МВнР). От август 2001 г. е и говорител на същото министерство.

30 януари 2002 г. до 21 август 2008 г. е  извънреден и пълномощен посланик в САЩ и специален посланик за черноморския регион. При пребиваването си в САЩ  става член на Форума на жените във Вашингтон (от 2003 г.) Член е и на изпълнителния съвет по дипломация във Вашингтон (от 2003) Избрана е за почетен член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа  от януари 2002 г. През  2009 – 2010 г. е директор на дирекция „Политика на сигурността“ в МВнР. От 2010  до  2016 г. е посланик на България  в САЩ. След като е освободена от поста „посланик”, през септември 2016 г.  е назначена за ръководител на Централноевропейския офис на Американския еврейски комитет. Но на  1 март  следващата година подава оставка „по лични причини“ – последвалият международен скандал,след като бе засечена да краде козметика на летището във Варшава. Днес Поптодорова е вице-президент на Асоциацията на Атлантическия договор и директор за евроатлантически дейности в българския Атлантически клуб.

 3. Иван Кръстев – политолог. Син е на Йото Кръстев, заместник-завеждащ отдел „Административен” в ЦК на БКП. От този отдела са зависели даже членовете на Политбюро и началници в Държавна сигурност. Наричали са  този отдел вътрешнопартийно Шесто управление. Кариерата на сина, обаче, е повлияна от модерните западни течения и днес е смятан за дясната ръка на Джордж Сорос, изнася лекции на световни форуми и на семинари  в тесен кръг на световния елит.

Пътят му към стола до Сорос започва през 1991 г., когато специализира  една година в колежа „Сейнт Антъни“ на Оксфордския университет със стипендия на „Отворено общество”.  В периода 1991-95 г.  заема експертна длъжност в кабинета на президента Желев,  отчасти заради личното познанство на Андрей Луканов с баща му Йото Кръстев. Пак чрез Луканов и подкрепата на Желев и Луджев става шеф на българския клон на фондация „Науман”, след което създава собствена неправителствена организация.

Днес Кръстев  е председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“. Член е и на международния редакционен съвет на списанията „Europe’s World“, „Journal of Democracy“ и „Transit – Europäische Revue“.

Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато. Класиран е на 85-то в класацията на Foreign Policy на стоте най-влиятелни интелектуалци в света през 2008 г. Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е „Под линия“, изд. Факел, 2001. В съавторство с проф. Стивън Холмс завършва книга за политиката в Русия.

4. Ирина Бокова-дъщеря на Георги Боков, секретар на ЦК на БКП.

В периода 1977 – 1982г. е  стажант аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР. В следващите две години е  трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк. От 1984 до  1990 г.  е втори и първи секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР. През 1990 – 1991г. е  народен представител от БСП в  Седмото Велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България. През 1995 г. е назначена за  заместник-министър, а след това и министър на външните работи в правителството на Жан Виденов и  секретар на правителствения Комитет по европейска интеграция. Остава на тези позиции до падане на правителството през 1997 г.

От 2001 до 2005 г. е депутат от листата на БСП. В края на мандата на парламента е назначена за извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция и Монако. А от 2005 г. е  постоянен представител на Република България в ЮНЕСКО. През 2009 г. е избрана за генерален директор на ЮНЕСКО и преизбрана за втори мандат през 2013 г. Днес работи с десетки  неправителствени организации и университети, изнася лекции на международни форуми.

Избрана е за член на УС на фондацията, създадена от бившия главен секретар на ООН Бан Ки Мун, член е на УС и на редица други НПО, както и в бордовете на световно известни  компании, като „ФосАгро”. През 2017 г.  влезе и в УС на „Колизеум“ и управлява мащабен  архитектурен парк в Рим.

5. Кристалина Георгиева.  Твърди се, че Георгиева е била агент на ДС, но досието й никога не бе оповестено публично, главно заради престижните  ръководни позиции, които заема зад граница. Започва научна кариера в УНСС през 1977 г., където се издига до доцент. Гостува в катедрите по икономика  в Лондонското училище по икономика (1987 – 1988), както и в Университета на Южния Пасифик във Фиджи и Австралийския национален университет, където води лекции за икономиките в преход. Специализира корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт и в Харвардското бизнес училище по учебна програма за кадри на Световната банка.

Започва работа в Световната банка през 1993. От 2000 до 2004 г. е ръководител на отдел за устойчиво развитие към Световната банка. От 2004 до 2007 г. е ръководител на отдела за Русия, а от март 2008 г. е вицепрезидент на Световната банка по въпроси, свързани с устойчивото развитие.

През януари 2010 г. правителството на Бойко Борисов  издига Георгиева  за български еврокомисар. Председател на ЕК по това време е Жозе Мануел Барозу. Ресорът, който получава, е „Международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи”. При управлението на Юнкер е заместник-председател на ЕК и комисар по бюджета и човешките ресурси. През септември 2016 г. е номинирана от кабинета „Борисов” за българския кандидат за генерален секретар на ООН. Състезава се паралелно с Ирина Бокова за този пост, но е класирана на предпоследно място. След провала си се връща в Световната банка  като главен изпълнителен директор.

В края на септември тази година  Кристалина Георгиева е избрана за управляващ директор на Международния валутен фонд . Георгиева е   втората жена, заставала начело на организацията.

6.Меглена Кунева-снаха на члена на ЦК на БКП Иван Пръмов. Известна още като „Мадам йес“ и често давана като пример за безпринципност, службогонство и политическа еквилибристика.  Влиза в политиката като член на НДСВ, избрана е за депутат и главен преговарящ за асоцииране на България към ЕС. Министър по европейските въпроси в две поредни правителства – на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев  и европейски комисар по защитата на потребителите в първата комисия на Жозе Мануел Барозо (2007 – 2010).

След като губи поста „главен комисар”, Кунева почти веднага става съветник по правата на пътниците на еврокомисаря по транспорта и вицепрезидент на ЕК Сийм Калас. От месец май 2010 г. е независим член на борда на директорите във БНП Париба. Председател е и на Съвета на директорите на Европейския център за политики.На 6 юни 2011 г. инициативен комитет обявява кандидатурата ѝ за президент на България, а на самите избори се класира 3-та с 14 % .

Създава  и собствена партия – Движение „България на гражданите“ (ДБГ), която влиза в 43-тото Народното събрание през 2014 г. като част от Реформаторския блок. Във второто правителство на Бойко Борисов е заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси (2014 – 2017) и министър на образованието и науката (2016 – 2017). От 19 юли 2018 г. Меглена Кунева е Посланик на ЕС в Съвета на Европа в Страсбург. На 28 март 2019 г. става Командор на Националния орден на Франция. Орденът ѝ е връчен в София от н.пр. Ерик Льобедел – посланик на Република Франция в България.

7. Николай Младенов – бивш евродепутат, министър на отбраната и на външните работи. През август 2013 г. е назначен за специален представител на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун за Ирак и за ръководител на мисията на ООН там. През февруари 2015 г. е назначен за специален координатор за Близкоизточния мирен процес. Николай Младенов е роден на 5 май 1972 г. Според бивши служители на Държавна сигурност баща му, Евтим Младенов, е щатен служител на  Първо главно управление – свързочник в различни посолства, като ползва дипломатически статут за прикритие. Самият Николай Младенов никога не е отричал тези твърдения,  но завява, че не са имали влияние върху собствената му кариера.

8. Юлия Кръстева – психоаналитик, лингвист, семиотик, философ и феминистка, изключително популярна в чужбина. Наскоро бе осветена като агент на ДС. През  1966 г., в разгара на Студената война,  заминава за Париж със стипендия от френското правителство. Осем години по-късно е избрана за професор по лингвистика в Парижкия университет. Автор е на много научни публикации, преведени на различни езици. Името й широко известно в научния свят.

Юлия Кръстева е доктор хонорис кауза  в редица университети, между които са Университетът на Западно Онтарио, Харвардският университет, Университетът на Торонто, Свободният университет в Брюксел, Университетът в Байройт, New School University в Ню Йорк и Софийският университет.

През април 1997 г. получава едно от най-престижните отличия във Франция – орден на Почетния легион. През 2004 г. правителството на Норвегия я удостоява с  Холбергова награда  за новаторската работа, посветена на въпросите, които са разположени в пресечната точка между език, култура и литература.

През 2008 г.  Кръстева основава международната награда „Симон дьо Бовоар“. Присъжда се на личности, отличили се (чрез художествена работа или публични действия) в насърчаването на свободата на жените в света. Понастоящем Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет „Дени Дидро” и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Юлия Кръстева е също член-кореспондент на Британската академия по хуманитарни и обществени науки от 2002. През 2018 г. Комисията по досиетата огласява, че от 1971 г. Юлия Кръстева е действала като  сътрудник на Държавна сигурност под псевдоним „Сабина“. Съобщението от Комисията по досиетата получава голям обществен отзвук.