Роми и разруха: Защо българите бягат от страната си”, това е заглавие в руската медия „Газета.ру”. На фона на текста е сложено видео от телевизионния канал „Россия 1”, в което се разказва за антируските настроения в България.

„Преди повече от 10 години България влезе в Европейския съюз. Но, попадайки в тази страна, се чувствате все едно сте в някоя страна от СНГ (Съюза на независимите държави), а не в Европа”, пише „Газета.ру”. Във видеото вижте кадри от последното посещение на руския президент Владимир Путин в София.

Според „Газета.ру” типичната картина в България са голям брой недостроени сгради с обяви „Продава се”, разпадащ се асфалт с дупки, дори в района на елитния курорт Слънчев бряг, нелегална търговия на дребно, която дотолкова е превзела централните улици на включения в ЮНЕСКО град Несебър, че сериозно затруднява разглеждането на историческите забележителности.

Към това се добавя и специфичният южен колорит на страната – изобилието от роми. В отделни райони на „културната” столица Пловдив има цели ромски квартали, до които обикновените българи се стараят да не се заселват и по принцип не ходят там.

Руски експерти, запитани от „Газета.ру”, смятат, че икономиката на България се намира в доста противоречива ситуация. От една страна, от 2016 година насам се отчита увеличение на обема на номиналния брутен вътрешен продукт. Икономическият растеж е незначителен, но стабилен

Главният стратег на „Юнивер Кепитъл” Дмитрий Александров посочва, че през второто тримесечие на 2019 г. българската икономика нараства с 3,5%.

„Макроикономическите показатели на България като цяло също са добри – инфлацията не надвишава 3%, частният сектор доминира над публичния, дългът е сравнително нисък”, добавя Нарек Авакян, директор на отдела за инвестиции в „БКС Брокер”. „България, чийто дълг отнесен към БВП е само 20,1%, изглежда много добре и дори се дава като пример за другите държави в ЕС. В еврозоната въпросното съотношение е 85,1% и дори не се планира намаляването му”, отчита анализаторът от „Финам” Алексей Коренев.

За българското население това не означава нищо, продължава „Газета.ру”. За разлика от макроикономическите показатели и за невъоръженото око е очевидно, че социално-икономическата ситуация в страната е крайно тежка. Нивото на бедността надвишава 22%.

„Средната годишна заплата в България е 7400 евро, което е повече от двойно по-малко от средното за ЕС. Населението на страната бързо застарява, младежите активно емигрират, а остават да „доживяват” най-вече хора в пенсионна и предпенсионна възраст”, смята Коренев. „Газета.ру” отчита, че българското население през последните 30 години е намаляло от 9 на 7 милиона. Откритата граница с ЕС привлича като магнит младите перспективни работници и предприемачи. Те не виждат смисъл да останат в България.

„За да оцелеят по някакъв начин, тези, които остават да живеят в страната, са принудени активно да печелят допълнителни пари – основно сезонни приходи. В по-голямата си част това е работа, свързана с обслужване на туристи. Като цяло делът на сивата икономика в БВП според различни оценки е почти 50%”, счита Алексей Антонов, анализатор от БК „Алор”.

Преди сред най-доходоносните отрасли в българската икономика беше строителството и продажбата на недвижими имоти, продължава „Газета.ру”. Голяма част от търсенето беше от руснаци, които купуваха за 20-50 хиляди евро апартамент на морето. Но само до 2014 година, когато след санкциите и девалвацията на руската валута тези покупки спряха да са по джоба на руските граждани.

„До 2014 година руснаците бяха най-активните чуждестранни купувачи на български недвижими имоти. През 2014-15 години имаше рязък спад, когато те напротив, станаха най-активните продавачи. А от втората половина на 2016 година България спря да е чуждестранен пазар номер 1 за гражданите на Русия, отстъпвайки на Испания”, коментира главният редактор на „Приян.ру” Филип Березин.

„Намаляването на интереса може да се свърже и с растящите цени на недвижимите имоти в самата България”, добавя Руслан Галимов. „Ниското ниво на услугите, ниското качество на обслужването на всички нива, стандартът на живот, който очевидно е неподходящ за страна-членка на ЕС и множество съпътстващи фактори също са повлияли на желанието за закупуване на жилище тук”, смята Коренев.

„Освен това условията за издаване на разрешение за пребиваване в България не са много интересни за руснаците. Причината е високият входен праг, трябва да закупите обект за повече от 300 хиляди евро – за България сумата е огромна. От 2012 г. само около 20 руснаци са получили разрешение за пребиваване по тази програма”, отчита Галимов.

Според експертите, цитирани от „Газета.ру”, лошите отношения с Русия имат силен негативен ефект върху икономиката на България и износът превишава вноса само с 2 млрд. долара.

„Преди това руският пазар беше един от ключовите за износа на български стоки”, казва Авакян и добавя: „Европа няма нужда от тях”.

„Русия и България имаха дългогодишни стабилни икономически, социални и образователни връзки, развит туризъм, който носеше значителна полза за българската икономика, но отношенията се охладиха на фона на атаките на български активисти и правозащитници”, подчертава Дмитрий Александров. След това „Газета.ру” припомня историята на нереализираният проект за газопровод „Южен поток” и обявява, че „подкрепата на Европа за България не помага на страната”, която е „най-корумпираната в ЕС”.

Същевременно заради „Брекзит”, финансирането за други страни от Брюксел ще бъде допълнително намалено. „България има нужда от промяна на елитите и политиките, реформи, но елитите едва ли ще се съгласят с това, по-скоро ще продължат да водят популистка политика”, обобщава Антонов.