По всичко личи, че предстоящите местни избори ще предизвикат сериозни промени в геометрията на днешните политически съюзи в България – както открити, така и задкулисни. Всъщност, изборите не са причината за тези размествания – те ще бъдат само официално документирано потвърждение на настъпващите дълбоки сътресения в края на „ерата Борисов” (или „ерата ГЕРБ”, което е едно и също). Маневрите, които предприемат политическите партии, са доказателство, че те се готвят за този катаклизъм. Формално действащите коалиции и споразумения не са денонсирани (с изключение на кончината на „Обединените патриоти”), но всички са наясно, че скоро и това ще се случи, от което ще настъпят всестранни последици.

Първият важен признак са усилията на ГЕРБ да излезе от всевластната си политическа самотност и да си гарантира солиден коалиционен тил в местната власт, най-вече в бъдещите състави на общинските съвети. За целта управляващата партия радушно откликва на всевъзможни предложения за партньорства, най-вече с колаборационистки настроените отломки от десния спектър. Индикация е обявената подкрепа за досегашните условно сини кметове на Монтана и Кюстендил, както и на редица други кандидати в по-малки населени места.

Но безспорно най-знаковата промяна е рязкото сближаване на ГЕРБ с ДПС. В името на успеха на тази политическа маневра управляващите негласно (но решително) се отказаха от свой ключов принцип през последните десет години – активната електорална инвазия в районите, контролирани от ДПС чрез влиянието върху турското, българомохамеданското и циганското население. Това бе открито обявено не от друг, а от конструктора на изборната машина на ГЕРБ Цветан Цветанов и се потвърждава косвено от анализа на информацията за ситуацията в тези райони към началото на кампанията. Има данни, че на редица места са сключени предварителни конфиденциални споразумения за съвместни действия в бъдещите органи на местната власт при подготовка и вземане на важни решения. В замяна ГЕРБ ще разчитат на активна подкрепа на ДПС в общини с очертаващ се важен и неясен политически изход (като Пловдив). При изравнени сили контролираните от ДПС гласове на част от циганското население биха могли да имат решаваща тежест. Още повече, от гледна точка на движението, подобна намеса би била не само изгодна, но и политически оправдана, когато основен противник са коалиции с изразен националистически профил.

За ГЕРБ обаче тази маневра крие съществени и то многопосочни рискове. През почти целия си период на властване Борисов охотно е ползвал подкрепата на ДПС, но винаги се е пазил от открито сближаване и дори се е стремил да разсейва пораждащите се основателни съмнения за такова партньорство. Това поведение се превърна в задължително условие за запазването на стабилността на управлението при втория и особено при третия кабинет на Борисов. Властовият брак по сметка между ГЕРБ и патриотите очевидно върви към закономерния си финал, но никой не иска да направи първата стъпка и да поеме отговорността за сдаването на властта. Да не говорим, че ортаклъкът с ДПС не е популярен в българското общество.

Поради това управляващите прибягват към изпитани оръжия като политическите слухове. Например, усилено се разпространява мълвата, че е сключена „сделка за Пловдив”, т.е. премиерът е решил да даде на ВМРО властта в града под тепетата. От една страна, това е вече прилагана (макар и не особено успешно) тактика – достатъчно е да припомним как Борисов се опитваше да оправдае съкрушителната загуба на президентските избори. Логично е по този начин да се създава алиби и за вероятния провал в Пловдив след конфликтите в средите на ГЕРБ и очевидно слабия кандидат за кмет. От друга страна, разпространяването на тази версия има за цел да отклони вниманието от сътрудничеството с ДПС преди и след изборите.

Тези усилия, разбира се, едва ли ще са резултатни – всеки разумен човек разбира, че подобни сделки за предоставяне на властта не стават, или по-точно казано, не стават по този начин. Те се сключват, но не пред изборните урни, а на маси с бели покривки и без оглед на това, какъв е бил вотът на върховния суверен. В допълнение, „врагът не спи” – неотдавна Валери Симеонов съвсем сериозно разви тезата, че Цветан Цветанов е бил отстранен от ръководството на ГЕРБ не заради корупция, а защото е пречел на сближаването с ДПС.

Очертаващите се промени във властта (най-вече по линия на избора на нови кметове) видимо активизираха усилията за някакво прегрупиране на редица маргинализирани напоследък центристки формации (ако с този евфемизъм можем да обозначим властово промискуитетните политически лобита). Най-видимо това раздвижване се наблюдава в София, където около предизборните структури на Мая Манолова бързо се стичат мераклии за власт от всички страни и бои. Не е изключено в бъдещия Столичен общински съвет (който ще е значително по-фрагментаризиран) да се оформи една от съставните части на бъдещ нов политически проект. Разбира се, това зависи както от успеха на Мая Манолова, така и от умението да се проведе ефективно тактическо партньорство с останалите значими политически фактори в столицата. Тук има поне няколко интересни интриги, които надхвърлят местното ниво.

Първата интрига е как ще се развият отношенията между ГЕРБ и Мая Манолова (респ. подкрепящите я фракции) и ГЕРБ. Независимо от видимата низходяща тенденция ГЕРБ вероятно ще запази първата по големина група в общинския съвет, която трудно ще бъда заобикаляна при вземане на важни решения. За досега управлявалите столицата е важно да запазят добри отношения с евентуалния нов кмет, най-вече за да се опитат да контролират разравянето на завареното положение. Допирни точки с очертаващата се група съветници зад Манолова има в изобилие – както исторически, така и личностни.

Подобни схеми на партньорство обаче ще се натъкнат на силна съпротива от страна на три политически фактора, които трудно могат да действат координирано, но не бива да бъдат подценявани – БСП, градската десница в лицето на „Да България” и патриотите (доколкото останат обединени и ако Джамбазки наистина успее да ги „дръпне”). БСП и десницата вероятно ще имат някакво тактическо взаимодействие, но постоянно и устойчиво взаимодействие в бъдещата местна власт засега едва ли е постижимо. Патриотите (предимно ВМРО) биха могли да си сътрудничат със социалистите и това би поставило едно начало на възможно партньорство на по-високи нива.

В създалата се ситуация най-сложно и рисковано е положението на БСП, а очертаващата се картина в София е добра илюстрация за подобно заключение. Кметският дуел, който се очертава да бъде напрегнат и интригуващ, ще отклони общественото внимание от гласуването за партийните листи, а именно тук е най-важният залог за БСП – както в столицата, така и на много места в страната. Възможно най-лошото развитие за социалистите е да се окажат с победил подкрепен от тях кандидат (който обаче ще бяга по своя политическа писта) и сравнително слаба група съветници, практически изолирана от вземането на важните за града решения. Разбира се, за генералните политически тенденции в страната вероятната загуба на ГЕРБ н София, Пловдив и някои други по-големи градове ще има земетръсен ефект, но това едва ли ще подсили съществено местното влияние на социалистите с оглед предстоящите нови изпитания.

Александър Маринов, в. „Банкер“