Древният град Хасанкейф, разположен на бреговете на реката Тигър, изниква като оазис, след като сте шофирали около 30 минути от Батман в югоизточната част на Турция. Смята се, че Хасанкейф е едно от най-старите постоянно населявани места – датира отпреди 12 000 години и има хиляди пещери, църкви и гробници. Тази перла на човешката история обаче скоро ще бъде изгубена; голяма част от населеното място ще бъде под вода, както предвижда проектът за изграждане на предизвикалия сериозна полемика язовир „Илису“.

Работата по съоръжението и неговата водноелектрическа централа започна през 2006 г. Сега предстои Хасанкейф да бъде унищожен въпреки битката на жителите и природозащитници да го спасят. Турското правителство е дало на населението срок до 8 октомври да напусне древното населено място. Неуспешен се оказва опитът проектът да бъде разгледан от Европейския съд за правата на човека на основание, че ще се разруши културното наследство на Турция.

Проектът за изграждането на язовира, който първоначално е замислен през 50-те години на ХХ век, дълго време тъне в противоречия. При завършването си

„Илису“ ще бъде четвъртият по големина язовир в Турция и се очаква да генерира 4200 гигавата електрическа енергия всяка година, но на висока цена.

За да се реализира този проект, 199 населени места в региона ще бъдат потопени под вода, а също хиляди пещери, издълбани от човешка ръка, стотици исторически и религиозни обекти. Активисти предупреждават, че около 80 000 души ще бъдат изселени. Те се опасяват и от нанасянето на ужасни щети на околната среда – биоразнообразието ще пострада, както и че множество уязвими и застрашени видове са заплашени от строителството на язовира.

Ридван Айхан, който е роден в една от пещерите в Хасанкейф, е активен участник в инициативата „Да запазим Хасанкейф жив“, стартирала през 2006 г. като кампания на обикновените хора да спрат проекта. Докато върви по склона на планината, обърнат към града, Айхан стига до пещера, която ясно е маркирана с гравиран кръст, означаващ древна църква. „Това не е само нашата история, на Хасанкейф. Това е и твоята история, защото това е историята на хората“, каза той.

Не е ясно откога датира църквата, тъй като едва 10% от района е изследван от археолозите. „Поискахме районът да бъде музей на открито, но правителството не прие“, споделя Айхан. „Ако копаете тук, ще откриете култури, наслоени една върху друга“. Под църквата се намира гробница, от която се показват купища кости.

„Правителството не уважава дори мъртвите. Те са варвари“, смята Айхан.

Хасанкейф е бил част от много различни култури в дългата си история, сред които на Древна Месопотамия, Византия, арабските и османската империя, но преподавателят по история в Университета на Централна Флорида Хакан Йозоглу смята, че населеното място е съществувало и преди тези цивилизации. „Градът се споменава в няколко древни текста на различни езици като асирийски, арамейски, кюрдски и арабски“, допълва той. Преподавателят казва, че Хасанкейф е лаборатория, която може да даде отговори за миналото. „Такова рядко физическо доказателство за миналото на хората трябва да бъде запазено на всяка цена“, категоричен е Йозоглу.

Само 8 исторически паметника – сред които кула, за която се твърди, че е от най-стария университет в света; половината от стари римски порти на града и женски хамам от около 1400 г. са запазени от Хасанкейф. Те са преместени на 3 км и са оставени на огромна равнина. „Безсмислено е за нас да виждаме тези исторически останки тук“, казва Айхан.

С наближаването на поставения от правителството краен срок за напускане хората от съседните райони идват, за да се сбогуват с историческото място, тъй като са наясно, че това е последният им шанс да го видят. Малко туристи посещават района, тъй като е доста трудно да се стигне до него.

Йозоглу казва, че ползите от язовира не могат и да се доближат до потенциала на туризма, който ще бъде по-добре рекламиран, ако се постави и името на ЮНЕСКО някъде край касите например. „Не мога да видя толкова много други места на Земята, които повече да заслужават да бъдат в списъка на ЮНЕСКО за защитените територии“, казва той. Айхан клати глава, докато споменава ЮНЕСКО – инициативата неуспешно е кандидатствала да бъде вписано населеното място. „От ЮНЕСКО обясниха, че Министерството на културата трябва да подаде молба за това“, казва Айхан. „Написахме писмо на ведомството, но няма отговор… Техен ангажимент е, но и те не могат да правят всичко.“ Турското министерство на културата и туризма отказа коментар.

Разговаряхме и с говорител на Министерството на енергетиката и природните ресурси. „Защо искате да говорим точно за Хасанкейф, след като имаме толкова много други проекти?”, беше единственият коментар от ведомството.

Начините за потушаване на протестите от турските власти също така пречат на жителите на населеното място в борбата срещу язовира. „Ако протестираме, ни хвърлят в затвора”, казва Айхан. „Тук няма демокрация. Ако имаше демокрация, вероятно щяхме да можем да направим нещо.” Той разказва, че е бил арестуван през 2012 г.

Правителството строи „нов Хасанкейф” за 700 домакинства, на около 3 км от историческия Хасанкейф, където да се преместят жителите преди 8 октомври. Ейюп Агалдай (27 г.) казва, че на него и на съпругата му не е бил предложен собствен дом в новото населено място, тъй като правителството е въвело ограничения за сключилите брак след 2014 г. „Ще трябва да живея отново с родителите си – цялата фамилия от 10 души ще бъдем под един покрив”, споделя той.

Агалдай, както и предците му, е овчар и в момента живее в една от многото пещери в Хасанкейф. Няма да му бъде позволено да вземе животните със себе си в новото село и вече е започнал да разпродава козите си. „Принуден съм да правя това и да бъда в град, където не искам да живея”, споделя още той. Агалдай казва, че една пета от жителите на Хасанкейф вече са се преместили в новото населено място, като по 5-6 семейства тръгват всеки ден. Зелен камион може да бъде забелязан, натоварен с вещи и мебели, да излиза от Хасанкейф.

Седнала под сянката на лозница, натежала от грозде, на другия бряг на реката, Хедйе Тапкан (38 г.) казва, че не знае къде ще отиде семейството й, което има пет деца. „Обичаме си дома, тук си правим хляб, имаме много грозде и фурми, които понякога продаваме, земите ни са плодородни”, казва тя. Тапкан и фамилията й също не са получили предложение за нов дом, въпреки че са били принудени да продадат част от земята си – 1000 кв. метра за 900 турски лири – за изграждането на ново населено място.

Докато хората чакат да бъдат отворени шлюзовете и Хасанкейф бавно да потъне под прииждащата вода, те казват, че ще продължат да негодуват и да разпространяват посланието за историята на селото, дори и след като достъпът до него бъде забранен през октомври. „ Когато умрем, децата ни ще дойдат, ще заплюят гробовете ни и ще питат защо не сме спасили Хасанкейф”, разсъждава Айхан.