Въвличане на България във военна конфронтация срещу Русия планират САЩ в лицето на правителствения научноизследователски център РАНД Корпорейшън. Той минава за „тежката артилерия“ на политологията в САЩ и съветите му често се вземат на въоръжение от Вашингтон.

В свой анализ каква да бъде военната политика на Вашингтон в Черноморския регион центърът смята, че Пентагонът трябва спешно да разгърне модерни системи за противовъздушна отбрана (ПВО) у нас и в Румъния. Всъщност става дума да се изгради нещо като черноморска ограда от ракети. Центърът смята още, че в района трябва да се увеличат морските учения на НАТО, както и да се съдейства на Украйна и Грузия да развият свой „национален отбранителен потенциал“. Изобщо РАНД  вижда  Черно море като арена на конфронтация между Русия и Запада за бъдещето на Европа. Неговите аналитици набеждават Москва, че „с помощта на военна сила, а също на информационни, икономически и енергийни инструменти се опитва да превърне Черно и Азовско море в своя вътрешна акватория“, както коментира агенция РИА „Новости“.

Тя добавя, че според американските експерти от 2015 г. в Крим се прехвърлени ракетни комплекси на бреговата охрана, за чиято сигурност се грижат ракетите С-400 „Триумф“, смятани за най-съвършените системи на ПВО в света. Разгърнати също са радиолокационни станции за ранно предупреждение и съвременни комплекси за радиоелектронна борба. Според РИА „Новости“ особено внимание в доклада на РАНД се отделя на Черноморския флот, който последните пет години е с попълнени шест нови корвети, шест подводници и три многоцелеви кораба, които, впрочем, са въоръжени с крилатите ракети „Калибър“, а те пък могат да поразяват цели в цялата акватория на Черно море.

„Всичко това, според РАНД, позволява на Кремъл да създаде в региона т.нар. зона за ограничен достъп, в която при военен сблъсък“, силите на НАТО ще понесат неоправдано високи загуби. Съответно нито един военен кораб на алианса няма да се чувства тук в безопасност“.

В същото време в анализа се отбелязва, че ще бъде сложно изработването на единна стратегия  срещу Русия, защото черноморските държави често се разминават в своите интереси.

Докладът се появи на фона на засилена военна дейност на НАТО в Черноморския регион.  През юли се проведоха военноморските учения с участието на почти 20 държави, 32 кораба и 24 самолета – включително наш малък кораб за борба с подводници. Учение в края на същия месец се състоя и в черноморска Грузия с  участието на 3000 военнослужещи от 14 държави. Не приличат ли САЩ и НАТО на хищници, които маркират своята нова територия на влияние край южните граници на Русия?

Отделно през пролетта на тази година генсекът на алианса Йенс Столтенберг заяви, че западните кораби все по-често ще влизат в пристанищата на Украйна и Грузия, ще провеждат повече учения в региона и ще си разменят разузнавателни данни. А постоянната представителка на САЩ в НАТО Кей Бейли заяви, че НАТО планира да приеме т.нар. черноморски пакет от мерки, който ще включва засилване на въздушното разузнаване и прикриване на украински кораби, преминаващи през Керченския пролив.

Впрочем дори в годините на Студената война нямаше подобна заплаха за СССР – предшественикът на Русия. Тогава единствената натовска държава в Черноморския район беше Турция и алиансът не можеше да се похвали с такива военна активност в мирно време. А и след Карибската криза през 1962 г. ядрена заплаха от Турция престана да дебне пред прага на съветската страна – известно е, че САЩ изтеглиха ядрените си ракети оттам в замяна на изтеглянето на съветските ракети от Куба.

И какво излиза – понеже Русия предприема ответни мерки срещу засилващото се военно присъствие на САЩ и НАТО в Черноморския регион, РАНД съветва американското правителство (косвено и НАТО)

да вдигне оборотите на конфронтацията с нея.  

И нито един неин кораб, както и самата Русия да не се чувства в безопасност край нейната южна граница.

С такава ли зловредна политика трябва да се обвързваме и да я пускаме на територията си?

Причините РАНД за „изплюе“ такъв анализ на хегемонизма лежат на повърхността. По принцип „дълбоката държава“ в САЩ възприема Украйна и Грузия като причинител на трайни, а защо не и прединфарктни спазми за Русия. Само че в двете страни текат процеси, които са обратни на замисъла на „мислителите“ от РАНД. Избирането на Владимир Зеленски за президент на Украйна и еднозначен признак, че народът на тази страна иска мир в Донбас. И не случайно Зеленски прие нормандската формула на Щайнмайер (германският президент) за прилагането на Минските споразумения. Управляващите в Грузия не крият намеренията да се нормализират отношенията с Русия след вредите на президента Михаил Саакашвили и въпреки скандала по-рано тази година с международната асамблея на православието.

С доклада си обаче РАНД дава акъл на Вашингтон да насъсква Украйна и Грузия към конфронтация срещу Русия, макар това да е в разрез с обществените настроения в двете страни. Фактически РАНД намига на предишния президент Петро Порошенко, на първосигналните украински русофоби и на всички противници на Минските споразумения да саботират тези договорености, включително и формулата на Щайнмайер, която по същество е формула и на Европа. Очевидно РАНД се надява и на втори Майдан в Украйна, няма и нищо против страданията на хората в Донбас да продължат, само и само да се вреди на Русия. Редно ли е тогава България да се ангажира с такава злонамерена и опасна политика?

Освен това докладът излезе в момент, когато една  Франция, отчасти и Германия обръщат гръб на русофобска Украйна и открито заявяват готовност за нормализиране и развитие на отношенията с Русия. Поне още дузина страни от ЕС са готови да я последват.  Срещу тази нова линия се обявяват крайните русофобски държави в лицето на Полша, Швеция и балтийските страни. Очевидно РАНД намига и на тях да продължат в същото русло и да се противопоставят на Франция и други западноевропейски държави, които вече не възприемат Русия като враг и заплаха. А това противопоставяне крие риск от разкол в Европа относно регулирането на украинския конфликт. Ето как именно „дълбоката държава“ в САЩ, а не Русия работи срещу единството и миролюбивия потенциал, който би трябвало да носи Старият континент, след две опустошителни световни войни, от които най-много пострада именно той.

Втората причина за появата на такъв доклад е свързана с т.нар. политика на сдържане на Русия, която в случая трябва да се материализира в Черноморския регион. Последните години много се говори за проекта Триморие – бизнес и геополитическа свързаност между страните от Балтийско, Адриатическо и Черно море. Замисълът е да се създаде „санитарен кордон“ от враждебни на Русия държави. Водещите такива държави са Полша и балтийските страни. Всъщност, това е стара реваншистка идея на Варшава, която ламти да отмъщава на Русия чрез засилване на полското регионално влияние и създаването на „Берлинска стена“ в Източна Европа срещу Русия. Очевидно РАНД напира към враждебния антируски кордон да бъдат включени и православните България, Румъния, Украйна и Грузия, за да бъде изолирана Русия от останалия православен свят. Да се сатанизира Русия, защото и православните й съседи застават срещу нея. Съответно разкол и враждебност да настъпи и в православието, за да бъде по-лесно манипулиран от Запада, включително и за джендър идеологията.

Целта на „санитарния кордон“ е и друга – да се пресече износът на руски газ за Европа, макар че той да й е най-изгоден, да намалеят енергоприходите в руския бюджет, оттук да се засили недоволството срещу властта, което да прерасне в нещо като „цветна революция“, която пък да отстрани Владимир Путин. И Русия да стане просия, както бе при Елцин. И не на последно място да се разчисти европейският пазар за американския газ.

„Санитарният кордон“ обаче изначално е пробит. 

Руски газ ще потече по „Северен поток-2“ за Германия, Централна и Западна Европа – там не са малоумни, за да се отказват от полезното, въпреки злостните действия на САЩ, Полша и балтийските държави. Руски газ е на път да потече и по европейското продължение на „Турски поток“, което продължение започва именно от България. Страната ни хем ще печели от него, хем и ще диверсифицира енергодоставките, защото газ към България ще тече и по други маршрути, а в перспектива и от Източното Средиземноморие. А нали след съветския разпад Америка набиваше канчето на бившите соцстрани, че тази именно диверсификация е енергопросветлението, което ще ги изведе по светлия друм на независимостта и възхода. Така че ако страната ни приеме ПВО системите срещу Русия, ще изпадне в глупашката неврастения да се конфронтира с енергийната си сигурност и енергоресура, който консумира от същата тази държава.

Появата обаче на РАНД доклада има и по-дълбинна причина, която не се вижда на повърхността.  „Умниците“ от центъра искат САЩ да се противопоставят на многополюсния свят, чието формиране вече е станало необратимо. Не един и двама политици или политолози твърдят, че макар и да остават най-мощната държава, САЩ все пак вече не са хегемон и вече го няма скроения от тях еднополюсен свят на 90-те години, частично и на следващото (или миналото) десетилетие. „САЩ сериозно се залавят с Черно море“ – така РИА „Новости“ озаглави своя публикация за доклада на РАНД. САЩ сериозно се залавят било със спасяването на  еднополюсната геополитика или на хегемонизма си в Черноморския регион, било с подлагането на крак пред многополюсността и баланса на интересите в него. Така може да се разчете не само заглавието на агенцията, но и скритият замисъл на доклада.

България трябва да отхвърли препоръката 

в доклада за разполагане у нас на модерни ПВО системи по ред причини. Първо, Русия не ни застрашава нито териториално, нито икономически, нито ресурсно, нито културно, нито етнически. Същото важи и за другите страни от Черноморския регион. Ако Украйна или Грузия са се почувствали заплашени, то е защото първо те застрашиха Русия със своите враждебни действия към нея.

В нито един момент тя не спря газа за страната ни заради  ходове на българското правителство, включително и заради влизането ни в НАТО или спирането на „Южен поток“. Нито пък е поставяла ултиматума, че при следващ недобронамерен или враждебен ход на София ще намали или направо ще спре тази суровина. Или  пък, че ще направи същото, ако не увеличим в пъти дела, примерно, на руските филми или сатирични предавания по нашите телевизии или на руската попмузика по обществените ни радия, за да засили „хибридно“ влиянието си у нас.  Въпреки действащите в момента контрасанкции за стоки и услуги спрямо страни от ЕС и НАТО, руската икономика и пазар са били и остават отворени към света. Впрочем, вече на всички е ясно, че страната ни е изпаднала в тежка демографска катастрофа, но това се случи, след като тя загърби руския и се преориентира към западния пазар. И с всеки изминал ден стана все по-болезнено ясно, че в условията на западния пазар тази катастрофа е трудно преодолима.

Русия не застрашава и другите страни от региона, нито пък свободното корабоплаване, на което толкова държат САЩ. Няма случай, в който тя незаконно да е спряла търговски кораб, контейнеровоз, танкер или дори военен кораб в Черно море. При Керченския пък инцидент тя блокира не свободното военно корабоплаване, а чиста проба вредоносна провокация.

На Запад я обвиняват заради украинския конфликт, присъединяването на Крим или минивойната срещу Грузия, но за всеки трезво мислещ човек е ясно, че Кремъл бе провокиран на контрамерки от агресивните действия и хибридна антируска политика било на ЕС, било на САЩ, било на Запада като цяло. Всъщност Западът се стремеше егоистично и меркантилно към разширяване на сферата си на влияние за сметка на Русия, но изкарва нея като виновница, защото се брани да не изпадне отново до просия.

В Крим пък тя предостави възможността за свободно волеизлеяние на местното население, каквото то едва ли щеше да има, ако бе останало в майданова Украйна. Но бе обявена за „грешница“ от демократичния Запад, след като разчисти пътя за тържество на демокрацията с радостни лица и избирателната активност, за каквато западните държави могат само да мечтаят.  Абсурдът е, че в Крим Западът се обърна срещу демокрацията, но така е, когато се преследват коварни и опустошителни цели, а не общочовешки ценности.

Е, има ли сериозни основания да приемем натовски ПВО-та?

Между другото, вече отказахме на САЩ да бъдем домакин на тяхната противоракетна система (ПРО), насочена директно срещу Русия. А жертвеното агне на американския хегемонизъм и на ответен руски ядрен удар избра да бъде Румъния. Нейна си работа, щом това й харесва. Но вече имаме опит, макар и скромен, да не коленичим пред искания на САЩ. И няма да бъде нещо ново, ако отхвърлим и ПВО системите, за които пише РАНД. А ако ни липсва достатъчно кураж да проявим разум и самостоятелност, имаме примера на Норвегия. Това е държава ветеран на НАТО, чийто генсек е норвежец, но наскоро отказа да стане част от ракетния щит на САЩ, какъвто има в Румъния – за да не изостря отношения с Русия. Със същия довод България също би могла да откаже участие във вдигането на „ракетната ограда“.

Пък и аналитиците от РАНД си дават сметка, че не всички държави от региона слепешката ще следват „Големия брат“.

Втората причина да пренебрегнем съветите на РАНД са съмненията в интелекта и морала на американската политика, съответно и на „мислителите“ от мозъчните й центрове. Ирак, Сирия, Либия, Украйна, Грузия, Иран, Йемен – това са само най-биещите на очи примери за интелектуалната непригодност на Вашингтон. Хазартната му намеса там с амбицията за свобода, демокрация, човешки права, либерализъм и напредък изхвърлиха повечето от тези държави точно на противоположния бряг, където вилнееха войни, смърт, хаос, конфликти, срив на икономики, масово обедняване и изпадане в по-долните групи на цивилизационния ход. Впрочем, на този бряг се мярка и страната ни, макар военен конфликт да не се е стоварил на главата й. Изобщо ниският интелектуален индекс на американската външната политика е толкова пагубен и разрушителен, че се признава и в самите САЩ.

Не по-малко непригоден е и моралът на Вашингтон. 

Зад същите красиви лозунги за свобода, демокрация и права през последните 30 години се крие хищническият нагон за печалби, включително мръсни, за икономически и политически хегемонизъм било на американския бизнес, било на САЩ като държава. Цената за това обаче плащат други с ограничен суверенитет, пропуснати икономически ползи, зловещо социално неравенство, мизерия и висока смъртност дори в мино в мирно време, като по последния показател България е сред „челниците“ в ЕС. Цената на това е и глобалната ядрена сигурност. Америка мошенически обвиняваше Русия, че била нарушавала договора за ракетите със среден и малък обсег. Но наскоро стана ясно, че нарушителят е именно Вашингтон, който създаде нова ракета със среден обсег, с която може да нанася удари срещу руските центрове за управление на стратегическите ядрени сили. Америка откровено лъжеше с обвиненията срещу Русия, за да намери причина да излезе от договора заради тази нова ракета. Навремето тя едностранно и на своя глава излезе от договора с Русия за ПРО, същото стори и с договора за средните ракети, намеква, че няма да продължи договора с Русия за стратегическите настъпателни оръжия, който изтича през 2021 година. А всичко това води само до засилване на ядрената надпревара.

Е, откъде накъде трябва да приемем, че ПВО системите у нас и антируската политика са продукт на верен и научнообоснован анализ или пък, че с тях страната ни ще се нареди сред „праведниците“ в Черноморския регион. Праведно ли е изобщо да участваш в заговор, който да доведе съседна държава като Русия (пък и всяка друга държава) до просия?

Изобщо заради злонамереността в редица свои външнополитически деяния САЩ са се превърнали в Сатанински Американси Щати, а заради пагубността и опустошителността на такава политика за другите – в Световни Американски Щети. Такава ли държава да ни служи за пример и чинно да вървим по петите й.

И поседната, но не по значимост причина за българското „не“ на РАНД препоръките е свързана с историята. До 1945 година или за 67 години независимост след турското робство страната ни е преживяла три национални катастрофи – от Сюзническата война, Първата и Втората световна война. И в две от катастрофите ние се озовахме в лагера на враговете на държавата, която ни е освободила от османския гнет – двете световни войни. Невидима ръка има не само пазарът, но и историята, която наказва безпаметните и неблагодарните държави с национални катастрофи.

И въпреки това Москва ни помогна да преодолеем с по-малки щети втората катастрофа. През 1944-1947 г. тя парира опитите на Великобритания, САЩ, Турция и Гърция да окасапят страната ни териториално и да я „кастрират“ до границите на някогашното княжество България. Ако днес не охкаме, че сме загубили Родопите или Странджа както охкаме по несъществуващия вече български град Кукуш или Дедеагач (Александруполис), това е благодарения именно на СССР. Ако през 1878 г. Русия бе нашата освободителка, през 1944-1948 г. тя се оказа нашата спасителка

Но рулетката на историята се завъртя така, че ние се озовахме в НАТО и ЕС. И за трети път се оказахме сред враговете на държавата, която е била за нас и освободителка, и спасителка. И историята пак не ни прости – демографската ни катастрофа по същество е третата, а според други и четвъртата ни национална катастрофа. Дори и по време на войните страната ни е губила една пета от населението си. А и след войните се е възстановявала демографски. Докато сега нямаме потенциал за такова възстановяване, защото младите българи бягат от уж демократичната си държава. И сега ще ни тикат въоръженията, с които ще стреляме по Русия, която се оказа знакова държава за нашата съдба. Или ще стреляме срещу историческата си памет. Ако това се случи, българската политическа върхушка не просто ще се орезили, че не е научила урока си по история, но и ще обрече държавата ни да няма право и на поправителен. Невидимата ръка на историята не прощава такава междудържавническа неморалност и непочтеност. Ето след средата на века тя ни обрича да станем малцинство – след циганите и турците. Ще има ли тогава държава с името България? Трагично, много трагично ще плащаме за пороците на геополитическата си ориентация и слугинажа на конюнктурата.

Юри Михалков