Помните ли, когато масово се говореше, че ДПС и „Атака” функционират като скачени съдове? Под тази не особено удачна употреба на физичния принцип в политиката се разбираше горе-долу следното – движението на Ахмед Доган държи своите избиратели в страх със заплахата, че националистите ще им сторят разни лоши неща, а хората на Волен Сидеров набират подкрепа, заканвайки се, че ще унищожат етническата партия. Нагласена игра, в която всички участници печелят. Освен обикновените български граждани, разбира се.

Номерът работеше добре в продължение на (прекалено много) години, докато мнозинството избиратели не се усетиха, че ги водят за носовете. „Златният пръст” на Сидеров здраво го изтърка, когато открито подкрепи управлението на Пламен Орешарски, зад когото стоеше ДПС. А лекотата, с която бивши атакисти като Слави Бинев и Камен Петков се вляха в редиците на движението, съвсем ясно показа колко еластична и пропусклива е уж непреодолимата бариера между двете партии. В крайна сметка Сидеров толкова се компрометира в очите на своите поддръжници, че на евроизборите тази година се представи по-слабо от поставената под домашен арест безпартийна бивша кметица на столичния район „Младост” Десислава Иванчева.

Упадъкът на „Атака” обаче представлява съвсем реален проблем на ДПС. Движението изпитва насъщна нужда от заклет враг,  чието съществуване да обоснове усещането за обсадно положение, което хората на Ахмед Доган упорито продължават да насаждат сред своите симпатизанти в смесените райони. Дискредитираният политически мъник, в който се превърна партията на Волен Сидеров, вече не става за тази работа. Същото важи и за „Обединени патриоти”, на чиито празни закани да изтръгнат ДПС от властта отдавна обръгнахме и не вярваме. И кой остава? Ами ГЕРБ.

Затова предизборната кампания на движението се фокусира върху управляващата партия. Всичко лошо, което хората на Доган досега стоварваха върху гърбовете на националистите, вече прехвърлят и на ГЕРБ. Включително и криминалните инциденти с политически оттенък, които съпровождат кампанията. Като побоя, който наскоро беше нанесен на съпруга на Димитрина Събева – лидера на младежкото ДПС в Сунгурларе, причината за който била партийната дейност на Събева, както твърдят от движението. „ … това престъпление е пряк резултат от насаждания от националистите език на омразата и етническото противопоставяне в обществото. Основната отговорност за това носи управляващата партия ГЕРБ! Многократно сме предупреждавали ръководството на ГЕРБ, че включването на националистите във властта ще доведе рано или късно до етническо напрежение”, обявиха в декларация от предизборния щаб на ДПС. А партийните шефове направо теглиха директна връзка между нападението и Възродителния процес (за който Бойко Борисов в началото на политическа си кариера беше казал, че „не целите, а методите са порочни”), само дето този път се посягало и на етническите българи – „…живеем, работим и другаруваме с нашите братя и сестри мюсюлмани”.

Звучи познато, нали? Като 2011 г., когато хората на Сидеров, тогава съюзник на Борисов, се сбиха с мюсюлмани пред столичната джамия, а на предсрочните избори две години по-късно депутатът от ДПС Делян Пеевски ревеше пред симпатизанти: „ГЕРБ ви страхуваха четири години. Страхуваха ли ви ГЕРБ? Отиват си!” Е, не е съвсем същото. По онова време ДПС беше превъзбудено от мириса на властта и лаеше срещу ГЕРБ, както му дойде. Оттогава обаче минаха повече от 5 години, а движението остава заковано в опозиция. Затова и сега реториката спрямо управляващите е далеч по-сдържана и нюансирана – Борисов и хората му са отговорни за изстъпленията на националистите, но конкретната им вина се изразява в това, че са допуснали неправилните хора в управлението. Причината за умерения тон е ясна – движението, макар и в опозиция, неспирно търси достъп до различните клонове на държавната власт. Всички входове обаче са завардени от ГЕРБ и поддържането на топли отношения с управляващата партия се превръща в необходимост. Алтернатива няма, тъй като коалиция с БСП – дългогодишен съюзник на ДПС в миналото и единствена опозиционна политическа сила с някакъв шанс да управлява, едва ли ще бъде възможна в близкото бъдеще.

На свой ред ГЕРБ също вкарва в употреба анти-ДПС реториката, макар и едва след като  беше натисната от Цветан Цветанов. В края на септември бившият №2 в партията пророкува, че управляващите ще отстъпят позициите си в смесените райони в полза на ДПС. А вината за това хвърли върху Изпълнителната комисия – оперативния ръководен орган на ГЕРБ. Партийното ръководство подскочи като опарено, тъй като Цветанов го беше мушнал право в болното място – скришното другаруване с ДПС. И се закле, че двете политически сили водели битка на живот и смърт, в която движението не подбирало методите, а „изключително много натиска, уволнява хора, които са в листите на ГЕРБ”. А Борисов направо отсече, че няма друг реален противник на тези избори освен Доган: „Битката в момента, ако има битка, е в смесените райони между ГЕРБ и ДПС.”

Каквато и да е битката, двете партии знаят да я водят по начин, който да не доведе до тежък фронтален сблъсък помежду им, какъвто не желаят.

На местно ниво властта е въпрос на договорка а в такива сделки ГЕРБ и ДПС ги бива, както са доказали неведнъж в миналото. Ще се разберат и този път, няма съмнение в това. Както се разбраха и по въпрос, който потенциално може да надхвърли важността на местния вот – избора на следващия главен прокурор на републиката, обединявайки се зад единствения кандидат за поста Иван Гешев.

Това, разбира се, не е пречка да си разменят междувременно обвинения за удари под кръста, изборни измами и дори физическо насилие. Всичко е част от същата игра, която ДПС и неговите псевдопротивници разиграват толкова години. Просто онези, с които движението води своята театрална вражда, се сменят според ситуацията. Този път това е ГЕРБ. А управляващата партия с удоволствие влиза в тази роля, за да се справи с опасните обвинения на един толкова „вътрешен човек” като Цветанов, както и да отклони вниманието от факта, че стои от същата страна на барикадата с Доган по въпроса за следващия шеф на държавното обвинение. Както се каза в началото – всички печелят, освен измамените избиратели.