Церемонията, на която лично президентът Владимир Путин награди с орден обвинения в шпионаж в полза на Русия български гражданин Малинов, е публично унижение не само за българските власти, но и за всички нас, гражданите, които ги избираме и назначаваме. Затова обаче не е виновна Москва, която последователно провежда своята политика и защитава интересите си.

Вината за поредното унижение носят властите в София, лично премиерът Бойко Борисов, както и станалата вече пословична по света българска Върховна касационна прокуратура с нейното ръководство.

Знаем, че Малинов е изявен русофил по убеждение и той не го крие. Знаем от него самия, че противно на мнението на мнозинството граждани, които искат България да е част от демократичния свят, той и неговите съратници работят България да е част от Евразия и по възможност- част от Русия. Знаем лично от него, че „след Крим идва България“.

Знаем също така, че Малинов е съучаствал в схеми за прехвърлянето на контрола на активите на фалираната КТБ, в т.ч. на националния телеком, на оръжейния завод „Дунарит“ и др. към руски кръгове, омесени с руските специални служби и подземен свят. Това е правено с изричната цел тази активи „да не попаднат в български ръце“.

В същото време ние виждаме действията на българските власти. В костюм и вратовръзка, от официалния стол на министър председателя на Република България, а не облечен в анцуг някъде на чашка, премиерът Борисов, който ни е казал, че по стар навик всеки негов ден започва в 6.30 сутринта с доклад на дежурния по МВР, заяви на българското общество, че бил разбрал за арестувания шпионин Малинов от медиите и че скандалът около него бил „шпионски в кавички“.

Дали българският премиер казва истината на нас, гражданите, които сме го назначили на този пост да ни пази от чужди посегателства, е риторичен въпрос. Особено на фона на пресконференциите около ареста на Малинов, с участието на пряко подчинените на Борисов ръководители на служби и структури на изпълнителната власт.

Ако българите са приели, за премиера им Борисов „дума дупка не прави“ и снизходително махат с ръка, то за столиците, които наблюдават процесите в България, това не е така. Сред тези столици Москва е в челото. Москва ясно чете посланията. За да може руският посланик в София след всеки от поредните аматьорски скандали бащински да погали Борисов и да каже че той бил добър, а лошите били други. За да може Путин да каже (на Малинов), че разбирал действията на официална София, не защото е суверенна, а защото била „под натиск“. За да може накрая говорителят на Путин, а не русата говорителка от външното им министерство, която е нивото на словесно общуване на Москва с българското правителство, да предупреди за „пагубни последици“, ако разследването срещу Малинов и съзаклятниците му продължи. Впрочем, русата дама остана демонстративно безмълвна след изгонването на руския „дипломат“ и неин колега преди броени дни.

Що се отнася до ролята на прокуратурата и по-точно на нейното ръководство, то основното им занимание днес е запазването на властта на тази институция над всички власти, извън всякакъв контрол, по руски модел, както и запазването на приемствеността на нейния връх поне за още 7 години.

В актуалния руски контекст нещата отдавна са излезли извън нейната основна функция да бъде страж на законността. В името на тази користна, а не в обществен интерес цел, ръководството на прокуратурата прави опит да излезе на полето на геополитическата легитимация. От една страна, то не крие тесните си връзки с руската прокуратура и прословутия ѝ началник Чайка. От друга- прави екскурзии и фото-срещи във Вашингтон, на които води за достоверност като миманс и шефовете на специалните служби (да се чуди човек на този политически провинциализъм). Гарнира всичко това с пушилка около шпионски, в кавички, скандали, на които Москва само поглежда с пренебрежение.

Ако за апатичното ни общество това е поредната сапунка, то за столиците, които наблюдават процесите в България, това не е така. И Москва отново добре чете посланията. Каквото и да си измисля главният прокурор Цацаров за пускането на заловения лично от него и от заместника му Гешев „шпионин“ Малинов да пътува до Москва за церемония с Путин и за срещи с други негови съучастници в шпионската завера, няма кой да му повярва.

Защото столиците знаят, че именно висшето ръководство на прокуратурата, с мълчаливото съдействие или бездействие на Борисов, прикриват сериозните посегателства на Москва срещу сигурността на България и нейните граждани.

Оставяме настрана темата за комфорта, който на практика е осигурен на руските спецслужби за регионални операции. Да погледнем България. Само един пример. Вече поредна година ръководството на прокуратурата и висшата изпълнителна власт умишлено спъват разследването за опита за убийство на трима български граждани през пролетта на 2015 г., станало известно чак тази година като „българския Новичок“.

България отказва да разследва оръдието на престъплението- използваното бойно отровно вещество, като отказва да поиска техническото съдействие на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). България отказва да се задълбочи за извършителите, като поиска от руските власти информация за установените у нас по време на престъплението граждани на Русия – същите, които са установени и по време на аналогичното престъпление във Великобритания и на други невралгични места из Европа. Българските власти отказват да разследват мотивите за това престъпление, сред тях и възможната връзка с „шпионската завера“ на Малинов, Малофеев и компания, защото следите изглежда водят твърде високо.

Тези следи стигат не само до телефонни номера в президентската администрация в Кремъл. Те стигат до висшите ешелони на властта в България – на изпълнителната, на съдебната, както и на подземната.

Българските власти отказват да разследват инцидентите в предприятията на българската отбранителна индустрия, и в частност взривовете, пак през пролетта на 2015 г. във ВМЗ Сопот, както и смъртта на гражданин на САЩ на български военен полигон пак по тава време.

Независимите разследвания по тези теми вече се категорични, че става въпрос подривни действия на територията на България, които имат само едно определение- тероризъм. От разкриването именно на това се страхува Москва, а не от шпионските сапунки. Защото именно заради този тероризъм нашите съюзници от ЕС и САЩ са наложили на Русия солидарни санкции. Една солидарност, от която Бойко Борисов демонстративно бяга. Именно от истинския гняв на Москва се страхуват Борисов и Цацаров, които не желаят – или вече не могат – да защитят държавата и нейните граждани.

Демонстрацията на сила от страна на Путин по такъв безпардонен начин, при това по относително маловажен въпрос, е поредно потвърждение не само за отношението на Москва към София. Личният ангажимент на президента на Руската федерация показва увереност, че сценариите за завръщане на ръководната роля на Русия в политическите и икономически процеси в България, за геополитически реванш, вече са в ход. Отиде в небитието любимото газово „хъбче“ на Борисов, което той рисуваше на салфетки на наивните комисари в Брюксел. България остана на газовата карта, но на газовата карта на „Газпром“. Натам е тръгнала и далаверата АЕЦ „Белене“, за която скоро Борисов ще поиска от парламента печат за държавната помощ. Натам е тръгнала българската отбранителна индустрия, една крепост, пазена с много усилия вече две десетилетия, която скоро ще бъде харизана под контрола на Русия под фалшивия предлог за т.нар. „лицензи“.

Опитите на премиера Борисов да се упражнява в геополитика на базата на своите умения в спорта, да си измисля свои битови схеми за балансиране в голямата политика, в т.ч. F-16 срещу АЕЦ „Белене“, са неуважение не само спрямо българското общество. Те превръщат държавата ни в посмешище.

Ето, такива работи се случват зад завесата на театъра, който се представя на полузаспалата публика, която ще примигне след изстраданата, но безсъдържателна фото-среща на Борисов с Тръмп (ако тя се случи), за да заспи отново.

И нека да е кристално ясно- за това не ни е виновен Путин, който с тези наши управляващи ще продължи да ни се подиграва при всеки удобен повод.

*Коментарът на бившия посланик и бивш министър на отбраната Бойко Ноев е подготвен за Mediapool.bg