желанието си да представи своята партия като автентичната българска десница, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разби на пух и прах всякаква логика и вкара всичките си врагове – и отдясно, и отляво, под шапката на БКП. С особена ярост той атакува „Демократична България“, която в несвързана тирада, произнесена пред ръководството на партията и новоизбраните й кметове, навърза с независимия кандидат-кмет на София Мая Манолова, с Костинбродската афера и дори с изтребителите „Грипен“. А себе си и своите съюзници от СДС представи като истинските десни антикомунисти – въпреки че самият той не се отказва от членството си в БКП след 10 ноември 1989 г. и затова напуска пожарната.

От самото начало на обърканата си реч Борисов показа, че най-много са го подразнили предизборните призиви на „Демократична България“ за промяна на статуквото. И с нескрито задоволство заговори за провала на тези надежди: „Хасково – само преди 3 месеца от там тръгваше промяната, нали си спомняте? А гражданите на Хасково как ни отвърнаха? С победа още на първи тур!“. Заслугата отдаде на Делян Добрев, който напусна парламента след шуробаджанашки скандал в община Хасково. „По-добра реабилитация от тази няма, брат!“, похвали го партийният лидер. И продължи с насмешка: „Ами Севлиево, Габрово, Търново, Свищов, Елена, Лясковец – няма ли ги на картата? И само каква промяна става!“

Речта му започна да се ожесточава, докато се ядоса толкова, че започна да звучи съвсем безсмислено. „Ние трябва да спрем да ги наричаме десница. Това са бившите деца, внуци на червената номенклатура“, заклейми Борисов „Демократична България“, напълно пренебрегвайки факта, че в ГЕРБ има много представители на средната номенклатура на БКП и внуци на висшата. Гневът му нарасна, когато си спомни за Костинбродската афера, заради която ГЕРБ тежко пострада на предсрочните избори през 2013 г. „Те ли са демократи, бе? Те ли се съешиха с Христо Иванов и Атанасов? Това не е градска десница. Това е опозицията вътре в комунистическата партия. Тя с нейните сателити сега работи“, обясняваше неясно Борисов. Така и не се разбра какво е било участието на „Демократична България“ в скандала.

Напук на всякаква логика, Борисов обвърза десните и със скандалите около изтребителите. „Кога се озлобиха най-много? Когато почти купиха „Грипените“, а ние обърнахме и дадохме геостратегическото направление за първи път на България реално. Това най ги вбеси“, обясни Борисов на притихналите си съпартийци.

След което мисълта му направи рязък скок и каза, че десните „станаха още по-яростни“, след като започнал строежът на газовия интерконектор с Гърция. Излезе, че десните завидели на управляващите за енергийната диверсификация, тъй като заради успеха на ГЕРБ „вече не са актуални“.

Кулминацията дойде, когато свърза „Демократична България“ с шпионския скандал с Русия. „Не си сдържаха нервите, когато службите и прокуратурата хванаха за шпионаж няколко човека! Е, това вече ги разкри и си отидоха при Мая Манолова!“, обобщи Борисов като една „Алиса в огледалния свят“.

Всъщност премиерът, както и МВнР вече трети ден се пазят да коментират заплашителните думи на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, че ако на обвинения в шпионаж в полза на Русия Николай Малинов се случи нещо, ще има последствия за България.  Що се отнася до „Демократична България“, коалицията всъщност отказа подкрепа на бившия омбудсман на балотажа.

Накрая водачът на ГЕРБ даде да се разбере, че няма друга десница освен неговата партия и нейните съюзници: „В някои градове със СДС бяхме противници. Когато става въпрос за ценности, за синята идея за демокрацията, за антикомунизма, ние нямаме за какво въобще да се замисляме … Дори да сме противници, принципът на синия цвят ни задължава да бъдем заедно“.

Съвсем същата линия, дори по-радикална, пое и бившият президент Росен Плевнелиев, когото управляващите бяха поканили на своята сбирка. Плевнелиев директно повтори лъжата, че „ръководството на „Демократична България“ влезе в съюз на балотажа с Мая Манолова“. На десните арогантно заяви: „Не просто трябва да дадат оставки, а направо да си изберат Мая Манолова за шеф и да вървят напред, за да се знае кой кой е“.