Министерството на културата е пропуснало последния срок за обжалване на съдебното решение, с което бе отхвърлена претенцията му за неустойка към строителя на столичното Ларго. Това става ясно от определение на Върховния касационен съд (ВКС), с което делото е окончателно приключено. Това значи, че ведомството на Боил Банов не само няма да получи неустойка от 753 хил. лв., но ще трябва да плати и над 73 хил. лв. разноски.

Ремонтът на Ларгото бе повод за скандала „Ало, Банов съм“. В началото на годината тогавашната депутатка от БСП Елена Йончева пусна записи, от които твърдеше, че става ясно как Банов дава инструкции да се оформят документи, за да не дължат изпълнителите на ремонта неустойка. Прокуратурата се зае с проверка на случая. От нея нищо не излезе, защото държавното обвинение обяви, че предоставените от Йончева записи не били автентични и не било сигурно, че не са били манипулирани.

Банов на няколко пъти заяви, че не може да бъде обвиняван, че се е опитал да ощети държавата, защото министерството води дело за неустойка. То обаче е заведено не веднага след приключването на ремонта със закъснение, а чак след доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, в който се казва, че министерството трябвало да поиска обезщетение от строителя. Искът обаче бе отхвърлен на две инстанции, а един от мотивите беше, че министерството първо е приело ремонта без забележки, но после е завело дело. От определението на ВКС става ясно, че министерство на културата дори не е спазило срока за обжалване по делото, което уж счита за особено важно.

Последната възможност за подаване на жалба е бил 12 март. Министерството е реагирало ден по-късно. Апелативният съд е отхвърлил жалбата. След това от ведомството са обжалвали това решение пред ВКС. Третата инстанция се съгласява с апелативния съд.

От министерството твърдят, че подали жалбата по пощата. Печатът на съдебния печат, с който е приета, обаче е от 13 март, т.е. след изтичане на срока. След това от ведомството са приложили ксерокопия на пощенски плик и обратна разписка. И те не са приети от съда.

„Същият (пликът – бел. ред.) е с напълно нечетлива дата на положения датов печат и конкретна пощенска служба, а и частният жалбоподател не е дал пояснение защо пликът се намира у него, ако е получен като пощенска пратка от съда. Приложеното ксерокопие от обратна разписка също не може да се кредитира като писмено доказателство, от което да се установи по несъмнен начин, че касационната жалба е подадена в едномесечния срок. Същата не съдържа данни какво е доставено с нея, както и липсва изходящо клеймо за доставка на пощенския клон, в който е подадена пратката“, пишат в определението си върховните съдии.

Тъй като се приема, че жалбата срещу решението е подадена след изтичане на крайния срок, тя отхвърлена. Т.е. решението на апелативния съд, с което искът на министерството не е уважен, е влязло в сила.

Засега от министерството на културата няма коментар по темата. Mediapool изпрати въпроси, но отговор не бе получен.