Пет години след като Европейската комисия отсъди, че горските заменки са непозволена държавна помощ и България трябва да вземе мерки да си върне парите, земеделското министерство се раздвижи. На спешен брифинг в парламента агроминистърът Десислава Танева уведоми медиите, че току-що са разпратени писма до над 100 фирми и граждани, които са се облажили от порочните сделки в периода 2007-2009 г. Всички те са поканени да доплатят на държавата общо 80 милиона лева, задето са получили евтино прекрасни държавни гори по Черноморието и планинските курорти, срещу които са дали свои имоти, неособено привлекателни, но пък оценени нереално високо.

Часове след „сензационната“ новина Министерството на земеделието публикува и списъка на длъжниците, в който фигурират 63 фирми, три общини и 32 физически лица, едно от които ще трябва да връща пари за три сделки. Сред тях са дружества, свързвани с Гриша Ганчев, Тодор Батков, Красимир Гергов, Николай Банев и други известни бизнесмени. Юристи вече коментираха, че е доста съмнително, че визираната от Танева сума ще бъде събрана.

Обект на експертна оценка са били имоти с обща площ над 110 хил. дка, включени в 132 сделки или договори за замяна. Оценителната комисия установила, че в 103 договора има неправомерно получена държавна помощ от страна на бенефициенти. Тези сделки засягат 478 имота на обща площ малко над 22 хил. дка. При преоценката на имотите – обект на заменките, се е разбрало, че частниците са взели държавни терени със стойност, надхвърляща с 80 млн. лева техните имоти. Именно тази сума трябва да бъде възстановена от получателите на тази своеобразна държавна помощ.

От думите на агроминистъра се разбра, че новината идва точно сега, защото са приключили всички експертизи и преизчисления. Според други източници обаче Еврокомисията е „подсетила“ властите в София, че са прекрачили всякакви крайни срокове за вземане на мерки срещу порочните рокади на горски терени и че следва предаване на съд.

Скандалните заменки „кон за кокошка“ от времето на правителството „Станишев“ предизвикаха мащабни протести и медийни разследвания, а след продължително проучване през 2014 г. ЕК обяви, че заменките нарушават правилата за държавна помощ и че ако България не прекрати нарушението, случаят ще отиде в Съда на ЕС и може да доведе до колосални глоби за страната. Под натиска на Брюксел, но твърде мудно и неохотно, властите в България съставиха списък със 103 порочни заменки. София получи ултиматум до края на 2015 г. да сложи точка на нарушението – т.е. да развали сделките или да изиска от облажилите си да доплатят разликата между истинските оценки на държавните и на техните имоти. Тъй като развалянето на сделки е труден и бавен процес, София обеща на ЕК, че ще поиска облажилите се лица да доплатят пари на държавата. За целта трябваше да бъде избран оценител, които да изчисли за всяка сделка какви са били реалните пазарни цени на обектите на размяната – държавни и частни горски имоти, и с колко е била ощетена държавата. Това обаче също се оказа трудна задача – последваха мъчителни опити на агроминистерството да избере фирма оценител. После препъникамък се оказа въпросът по каква методика да се правят оценките. Сега става ясно, че изчисленията кой колко има да внася в бюджета най-сетне вече са направени и „героите“ от Списък 103 са поканени да платят парите.

Изпращането на уведомителните писма до „бенефициентите“, облагодетелствали се от заменките, само по себе си е добра новина. Но то е само първа стъпка към събирането на парите. Писмата са нещо като покана към длъжниците доброволно да въстановят в бюджета дължимите суми. Те имат право да възразят – и срещу конкретната сума, и срещу претенцията на държавата. Това означава, че споровете ще влязат в съда, а делата ще се точат с години. Има и друг голям проблем – още докато се търсеше оценител, тогавашният зам.-министър на земеделието Георги Костов каза, че голяма част от фирмите, участвали в заменките, са с нови собственици. Те могат да претендират, че са „трети добросъвестни лица“, т.е нямат нищо общо със скандалните имотни сделки отпреди 10-12 години. А някои дружества-заменители са в ликвидация. Всичко това допълнително ще усложни акцията.

През 2014 г. България получи от ЕК едногодишен срок, в който да наеме оценител, който да каже колко струват заменяните имоти, но това не се случи, защото търговете за избор на оценител се проваляха. В крайна сметка в края на 2017 г. ресорното министерство обяви публично състезание за избор на фирма, която да извърши оценката за 120 000 лв. без ДДС. Тъй като поръчката бе в условията на форсмажор, бе даден и едва 10-дневен срок за подаване на оферти, пише „Капитал“. В крайна сметка оценката бе направена от държавната „Агролеспроект“, която извърши услугата за 114 000 лв. без ДДС.

Източник: „Сега“