Медиите отново налапаха въдицата на Сараите, тиражирайки заглавия, че ДПС ще избира нов председател на мястото на Мустафа Карадайъ. Това решили на проведения вчера Централен съвет. Важната новина обаче е друга – Сараите се готвят да отбележат 30 години от създаването на етническата формация, а за това знаково са избрали датата 26 април 2020 година, когато ще се проведе и поредната им Национална конференция.

Защо 26 април, а не 4 януари или 26 март е специална дата за Доган?

Нормално е ДПС да отбележи 30-годишнината си на 4 януари, както го е правило много пъти през годините. На тази дата през 1990 година във варненския апартамент на Хамди Емин е поставено началото на организацията. На 26 март същата година пък е първата Учредителна конференция на ДПС с делегати от цялата страна. Провежда се в едно софийско училище, а Ахмед Доган е официализиран като лидер на новата партия. Но тези две важни и исторически автентични дати са недолюбвани от Сокола, те пораждат тежки въпроси, на които той не може да даде смислени отговори, а това го дискредитира.

На 4 януари Доган би следвало да празнува сам самичък, 

защото останалите 22 инициатори за създаването на партията отдавна са я напуснали и не искат да се свързват имената им с мафиотския сарайски модел. Няма ги Хамди Емин, Касим Дал, Неджметин Хак, наследниците на покойните Йенал Бекир и Яшар Шабан и т.н. Споменът за тях само възпроизвежда комплекси и страхове в главата на сарайския философ.

Той не обича и датата 26 март, защото и от делегатите на първата Учредителна конференция и първото ръководство на ДПС също не е останал почти никой в сегашните редици. Изключение правят само Юнал Лютви и Ремзи Осман, защото могат да виреят единствено под крилото на ДПС и да оцеляват на сарайска хранилка.

Ясно е, че Доган и ДПС не искат и няма да поканят създателите и учредителите, тези които поставиха основите  на партията, които идеалистично вярваха, че ще бъдат защитени правата и свободите им, а не интересите на комунистическия режим, олигархията и мафията. За тях Сокола е осветен вече като

фалшив герой

Доган и компания ще празнуват на 26 април – това е светлата му дата, защото преди 30 години тогава излезе регистрацията на ДПС в съда под диктовката на Андрей Луканов и Държавна сигурност. Асистираха й Чавдар Кюранов, покойният Мирослав Дърмов, който подготви документите за регистрация, но с най-сериозен принос се оказа съдията Димитър Попов, който за легализирането на ДПС получи поста служебен премиер.

Акцентирайки на 26 април, Доган днес иска да изведе съдебната регистрация пред свободния акт на учредяването. Ако го нямаше Учредителното събрание, как щяха да се придвижат документите за регистрация в съда? Все едно да не празнуваш рождения си ден, а датата, когато общината ти е издала акта за раждане. Но подобна фалшива измишльотина е съвсем в стила на дръндарския философ – важно е, че тя обслужва интересите му и утвърждава историческите митове, които са фабрикуват около личността му.

Придавайки тежест на съдебната регистрация, Доган всъщност прави

дълбок реверанс на създателите си – БКП и ДС,

които приема за свое истинско семейство. Целта на тези чествания е да няма памет за историята на партията, а да остане да грее само образът на вожда. Тази манипулация обаче е ярка демонстрация на страх и гузна съвест.

Образът на бъдещия нов председател на ДПС или мъжка секретарка на Шефа идва едва на втори план. След като изпълни поръчката на службите – да се хвърли на сцената в НДК за да спасява лидера, „без да знае”, че срещу него Октай Енимехмедов е насочил газов пистолет, Мустафа Карадайъ получи възнаграждение и то лично от лидера. Днес обаче около личността на този герой има много скандали – далавери с къщите за гости, негативни настроения в организацията в Смолянско и Кърджалийско. Посланието на Доган сега е, че всички са свободни да се борят за лидерското място, а това говори, че ще има привидно състезание. Всъщност, босът на корпорацията ще наблюдава мераците на мераклиите отстрани – кой ще си позволи да претендира за лидерското място. Но каквото и да се случи, каквито и амбиции да излязат на преден план, в тази партия решаващата дума има само Доган. Той ще посочи кой ще му бъде новата мъжка секретарка, зад кого ще се крие през следващите години.

Версиите за Делян Пеевски са неправдоподобни

Тази формация съществува единствено заради това, че консолидира етно-религиозния вот, за това отново ще се търси турчин или мюсюлманин. Пеевски би имал шанс да стане лидер само, ако задкулисието реши да затрие ДПС в този й вид. Но и Доган, и партията са необходими още на кукловодите, затова продължават да бъдат най-обгрижваните и пазени светини на прехода.

Жена е възможният нов лидер на ДПС,

а в този профил идеално се вписва Флиз Хюсменова – превъртяна през различни властови обръчи, светски ориентирана, с либерален профил. Но най-важното – Доган има нужда от такава знакова личност, свързана със силистренско и Севороизточна България. Соколът  пробва с лидер от Кърджалийско, игра с лидер турчин от помашките райони, а сега е ред да търси лидер от Севоризночна България, давайки знак, че не им е обърнал гръб.

Предстоящата  Национална конференция на ДПС, която е насрочена за 26 април 2020 г. ще бъде искрата за следващите предсрочни избори и курс към свалянето на това правителство.

Загадка все още остава – дали задкулисието ще посмее да покаже лицата си на честването?

Осман Октай, „Фактор“