Премиерът Бойко Борисов и финминистърът Владислав Горанов се оказаха страховит тандем – направо бюджеторазбивач. Няма план, няма закон, зачеркват милиони, раздават милиарди, изпаряват за секунди излишъци. Ако бяха шивачи, всичките костюми от фабриката им щяха да са като палтото на Пъстрокожка – с безкрайни кръпки и нескопосани шевове, но от прескъпи материи, натруфени с луксозни дантели, кичозни пайети и неуместни фльонги. Такива са бюджетите, които година след година кабинетът „Борисов“ прекроява с огромни ножици пред смаяните погледи на данъкоплатците и през жумящите институции, които уж трябва да бдят за разумното и ефективно използване на обществените ресурси.

Бившите министри от ерата „Сакскобургготски“ навярно жълтеят от завист, като гледат размаха, с който тимът на Борисов харчи бюджетния излишък. Нима могат да се мерят „царските“ чешмички, беседки и алеи на славата с мащаба на „безплатното“ саниране на панелни блокове, покупката на осем броя изтребители или хвърлянето на близо 3 млрд. лева в държавно предприятие за пътни ремонти, което уж бързо и сръчно ще дострои ключовата магистрала „Хемус“ – все забележителни истории за непрозрачно харчене на милиарди левове.

Несъмнено е важно да се строят магистрали. Важно е и за икономиката, и за отделния човек. Но цената също е важна. А схемата с държавното предприятие „Автомагистрали“ е по-порочна дори от чудото „безплатно“ саниране, което изяде 2 млрд. лева на данъкоплатците – основно за лепене на стиропор на космически цени. Тъй като „безплатното“ саниране напълно се компрометира и амортизира, наложи се умниците по високите етажи да измислят нова схема за усвояване на бюджетните излишъци. Така изгря звездата на „Автомагистрали“ – новата черна каса на властта, гигантска прахосмукачка за бюджетни излишъци, която поглъща с лекота 10-цифрени суми, след което проследяването на парите става абсолютно невъзможно.

В края на 2018 г. правителството съобщи, че дава на държавното предприятие 1.35 млрд. лева, за да може бързо да построи още 134 км от магистрала „Хемус“. Понеже, ако се правят обществени поръчки, щели да започнат едни безкрайни обжалвания и Северна България щяла да стои още дълго без готова  магистралата, обясниха от кабинета. Обясненията не бяха никак убедителни – до миналата Коледа „Автомагистрали“ се занимаваше само с кърпене на дупки по шосета, кастрене на крайпътни храсти и снегочистене. На всеки беше ясно, че фирмата не разполага с техника, персонал и опит да строи магистрала. И че ще е само „хъб“, чрез който поръчките и парите ще стигнат до „обичайните заподозрени“ фаворити. Ограничението, че като получава задача без конкурс, „Автомагистрали“ няма право да превъзлага работа по „Хемус“ на подизпълнители, ловко бе преодоляно. Държавното предприятие подписа рамкови споразумения с любимите на властимащите частни строителни титани, които се ангажират само да му дават хора и техника под наем. Това бе очевидно заобикаляне на духа на закона, но не се намери институция, която да му се опре. Няколко будни медии се възмутиха и неколцина депутати от БСП се опитаха да критикуват схемата, но всуе.

Вместо да се засрами и да си посипе главата с пепел, само преди дни правителството бетонира схемата, като отпусна нова гигантска сума за довършването на „Хемус“, която отново чрез „Автомагистрали“ ще стигне до вездесъщите строители на пътищата на съвременна България.

Държавното предприятие досега не е дало нито отчет, нито поне семпли обяснения пред данъкоплатците какво е свършило с техните 1.35 млрд. лв., отпуснати му предната Коледа. При безплатното саниране поне се процеждаше някаква информация колко сгради се „лекуват“, къде са и какви са горе-долу разходите за една кооперация. Сега дори не знаем колко метра път са построени. Не знаем и кои „партньори“ дават на „Автомагистрали“ жива сила и техника „под наем“ и колко струва това на данъкоплатеца.

Ако някой наивник смята, че понеже „Автомагистрали“ е държавно дружество, подчинено на министъра на строежите, има здрав контрол, жестоко бърка. За справка – скандалната случка с „почистването“ на река Вит от партньорската фирма „Хидрострой“ точно до строяща се отсечка от „Хемус“. МРРБ и МОСВ се оказаха напълно неосведомени, че няКОЙ гребе тиня и чакъл от речното корито и ги трупа като основа за бъдещата магистрална отсечка. И макар че тв журналисти показаха черно на бяло как под бъдещия асфалт се полагат кал и стърчащи корени, очевидно изгребани от дъното на Вит, никой от властта не пое отговорност и не се разтревожи. А въпреки уж голямото бързане, строителството е доникъде – „Автомагистрали“ има разрешително за строеж на едва 1.6 км от възложените й преди година 134 километра.

На сайта на държавното предприятие няма да намерите и дума за това, че строи „Хемус“. В раздела „Договори“ има само четири контракта, и то от 2015-2016 г. Те са за ремонти и поддръжка на шосета в различни области на страната. И в секцията „Новини“ няма и следа за възлагането на магистрала „Хемус“. А директорът Стоян Беличев се държи сякаш управлява свръхсекретен обект, а не държавно строително предприятие – мълчи като каракуда.

Плюсът в държавния бюджет приближаваше 3.2 млрд. лв. в средата на годината. После министър Горанов говори, че хазната ще приключи 2019-а с „лек“ дефицит. Само на предпоследното си заседание преди дни кабинетът направи колосални размествания и намествания на бюджетни ресурси в стил „за всеки по нещо“ – за над 2.7 млрд. лв.  Всъщност тази година голямото опоскване на бюджетния ресурс започна необичайно рано – още с лятната сделка за американските изтребители – осем парчета за 1.2 млрд. долара. Само в България е възможно насред годината правителството да поиска ремонт на бюджетния закон, защото внезапно е решило да купи и да предплати военни самолети, които ще бъдат доставени след няколко години. В нормалните държави такива разходи се планират и залагат с петилетки предварително – все пак става дума за 2.2 млрд. лв. разход, но на Бойко Борисов и на Владислав Горанов дори не им мигна окото. А и в парламента грандиозният харч не срещна особена съпротива.

Разбира се, никой не очаква, че бюджетописците ще уцелят разходите до левче. Но е безобразие дузина министри всеки месец и особено в края на годината да пренаписват плана за бюджетните разходи и да убеждават, че многомилиардните им своеволия са нещо нормално.

Бюджетното разпищолване нямаше да е възможно при работещи институции. Но органите контрольори отдавна са в кома. Всички козируват на Борисов и Горанов, защото те дават заплатите и постовете. Сметната палата предишни години поне правеше опити да заклеймява перверзната употреба на бюджета, при което на финала на годината милиарди, планирани за едни дейности и проекти, се оказват похарчени за съвсем други дейности и проекти. Сега дори тази висока институция вее бял байрак и не реагира на разпарчетосването на бюджетните средства. Дали поради липса на експертиза или с едно наум, че все някога ще дойдат на власт и ще правят същото, опозицията несръчно и рядко повдига темата за тотално погазената бюджетна дисциплина. Възлагахме големи надежди на Фискалния съвет. Напразно е било. Там работят умни хора, но гласът им не се чува. Само понякога обясняват, че разглеждат финансите от птичи поглед и че микродетайлите не ги интересуват. Прокуратурата също има особени критерии за законност, справедливост и морал.

Е, всичко подлежи на промяна. Но за промяната е необходима критична маса от недоволство. А българските граждани още са в „Под игото“ – всички бистрят политиката и икономиката в Ганковото кафене, само малцина „луди“ излизат да протестират срещу безобразията на олигархията. Някъде в сянката обръчите доволно потриват ръце и се готвят за новия пир.

Юлиана Бончева, „Сега“