От Царско време насам Ахмед  Доган не спира да дава нишани, че е главният сценарист и режисьор на политическия живот у нас.  Той избира управленските кадри от висшата „лига”, дори когато ДПС формално е извън властта, той раздава порциите, издига и сваля министри.

По време на Тройната коалиция Доган и ДПС усвоиха всичко, което можеше да се усвоява, създадоха си кадри и ги инфилтрираха в други партии и във всички институции като свои троянски коне.

Доган командваше и държеше ръката на премиера Сергей Станишев и всичко лошо, което наблюдаваме като процеси днес, се случи именно при отровния съюз на ДПС, БСП и НДСВ.

Ако сте забравили, да припомним само един факт: по време на Тройната коалиция се случиха две катастрофални наводнения, нанесли материални щети на над 2 милиона българи. Но парите за справяне с последиците и превенция от други подобни бедствия потънаха в точно определени джобове. И до днес се твърди, че не се знае кой е собственик на определени язовири, които при продължителни валежи преливат, защото преди това не се изпускат редовно, а това вече е неофициално признание,  че се стопанисват от кадри и доверени лица на Доган.

След тригодишна пауза извън официалната власт ДПС свали Борисов 1  след предварително режисирана постановка на завишаване сметките за ток и си избра за премиер Пламен Орешарски. После и него свалиха  от власт, но не позволиха на ГЕРБ да постигне стабилен управленски съюз с нито една друга партия или коалиция.

Първо не харесаха реформаторите и през краткия  мандат на кабинета Борисов 2 не спряха да се целят в министри от Реформаторския блок.

В кабинета Борисв 3 не им хареса брачния съюз на ГЕРБ с Обединени патриоти и след като се саморазправиха с Валери Симеонов с активното съдействие на своя Волен Сидеров, налетяха и на хората на Красимир Каракачанов.

Последният, който усети на гърба си депесарския удар, е Нено Димов – министър на околната среда и водите от квотата на ВМРО. Той бе арестуван заради водната криза в Перник и от ареста подаде оставка.

През 2019 година, обаче, един  друг министър от скритата квота на ДПС във властта бе пощаден, въпреки че при хакерска атака на НАП изтекоха данните на 5 милиона български граждани. Новината се превърна в световен скандал и дискредитира българското правителство. Но още в самото начало на скандала чрез медиите Мустафа Карадайъ даде нишан към Борисов, че Владислав Горанов не трябва да губи поста си.

Самата шефка на НАП Галя Димитрова, след като реши да поболедува, докато отмине бурята, също остана на поста си. Така в  най-големият скандал, разтресъл държавата, виновници нямаше и никой не понесе отговорност.

В Министерството на земеделието също се трупаха скандал след скандал, но ДПС до последно подкрепяше и стоеше твърдо зад своя министър Румен Порожанов.  Бойко Борисов го уволни, само защото намери друг повод-Порожанов не бе изпълнил негово разпореждане за освобождаване на зам.-директорът на фонд „Земеделие“ Иванка Багдатова-Мизова. Борисов поиска още в края на април оставката й, тъй като телефонът й се оказа на сайта на къща за гости, финансирана по европрограма, но Порожанов реши, че е по-важно да се съобразява с Доган, а не с Борисов.

Та случващото се с Нено Димов не е друго освен поредната стъпка за дискредитиране на патриотите и обезсилването им като политическа сила преди следващите парламентарни избори.

Разбира се, не бива да се пренебрегва факта, че липсва всякакъв държавен контрол върху низови държавни структури, поради което периодично се случват скандали, уличаващи един или друг в безстопанственост и престъпна небрежност. И силата на Доган е именно в това – търпеливо изчакване на набелязаната жертва да допусне грешка, за да бъде атакувана и политическата сила, която е пряк конкурент на ДПС за „сърцето” на Борисов.

Този филм го гледаме, както вече казах, от времето на Тройната коалиция. ДПС се утвърди като хищник, който системно изяжда политическите си опоненти, за да стигне мечтаната цел – ПП ГЕРБ като първа политическа сила да играе единствено по свирката на Доган.

Георги Николов