Къде потънаха 500-те милиона лева за спешен ремонт на язовирите, отпуснати от правителството през 2018 г. на Държавната консолидационна компания (ДКК)? Какво точно извършва държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“? Възможно ли е фирма със 134 осигурени служители да извърши ремонтите на 418 язовира, като паралелно с това построи ударно и 13.5 км нов водопровод от Мало Бучино до Перник?

Това са само част от въпросите, които възникват покрай политиката на правителството в областта на управлението на язовирите в последните три години. Действията на кабинета в сектора са, меко казано, хаотични, парите се харчат напълно непрозрачно.

Решението за отпускане на 500 млн. лв. за спешен ремонт на язовири бе взето от кабинета през юли 2018 г., като за целта с 500 млн. лв. бе завишен капиталът на ДКК. Идеята бе да бъдат ремонтирани 414 язовира, впоследствие към тях бяха добавени още два. Огромната част от тези съоръжения са общинска собственост – 354, което създава юридически затруднения за ремонтирането им през държавна фирма. Затова се наложи през 2018 г. парламентът да приеме изменения в Закона за водите. Според тях общините, чиито съоръжения са били ремонтирани спешно от ДКК, трябва да възстановят средствата на държавата или да й прехвърлят язовирите. По силата на тези текстове ДКК може да ремонтира и язовири, държавна собственост, включени в капитала на други държавни дружества като НЕК, „Напоителни системи“, дори и ВиК оператори с държавна собственост. В този случай те също трябва да върнат парите на ДКК. Кога и при какви условия ще се случва това възстановяване законът мълчи.

Цялата схема на финансиране на държавни дружества през друго държавно дружество и на общини през държавна фирма е странна и неслучайно сдружението на общините също е било озадачено. На заседание на парламентарната комисия по околна среда на 17 май 2018 г. Благой Станчев от сдружението е категоричен, че възлагането на ремонти от страна на държавна компания на общински язовири представлява ограничение на кметските права по управление на общинската собственост. И в закона трябва да бъде ясно обосновано кога се пристъпва към такъв вариант – ако общината се е забавила в определени срокове да приложи предписанията например. Според сдружението много по-нормална схема за финансиране е формиране на целева субсидия за общините за точно тази дейност.

Одобреният извънреден режим за спешен ремонт на язовирите е скандален и по друга линия – със същия законопроект се създава и друго държавно предприятие със сходен предмет на дейност – „Управление и стопанисване на язовирите“. То ще отговаря за комплексното управление на язовири – държавна собственост, включително поддръжка и ремонти. Предвидено е към него да бъдат прехвърлени и общинските язовири, с които кметовете не успяват да се справят. То не се занимава с държавните язовири под шапката на други държавни дружества.

Така се стига до безспорно дублиране на двете схеми за ремонтиране на язовирите – през ДКК и държавното предприятие. Икономическото министерство в лицето на зам.-министър Лъчезар Борисов не отрича това, но го оправдава с разминаването на дейностите във времето. Някои от язовирите, които трябва да минат към предприятието, нямат съответната документация и фактическото прехвърляне ще отнеме 1-2 години. Затова правителството ще възложи на съществуващо търговско дружество функциите по най-спешните ремонти, е обяснил Борисов на депутатите от парламентарната комисия по околна среда и водите.

При кого отидоха 500-те милиона?

Въоръжен с тези законови поправки (обнародвани на 3 юли 2018), Министерският съвет светкавично, на 13 юли, определя ДКК като отговорна за спешните ремонти и завишава капитала й с 500 млн. лв. Прието е и решение, с което изрично се посочват 414-те язовира, които спешно трябва да се ремонтират. Кога точно парите са постъпили в ДКК не е ясно, но видно от финансовите отчети, правителството е било пъргаво и в тази дейност. От отчета на „Монтажи“ за 2018 г. – дружеството под шапката на ДКК, което ще извършва самите ремонти, става ясно, че активите на фирмата ударно са нараснали именно заради нов тип строителна дейност. „Монтажи“ отчита 45 млн. лв. налични парични средства към края на 2018 г., както и вземания към доставчици по предоставени аванси в размер на близо 64 млн. лв. Това са огромни суми на фона на обичайните годишни потоци на фирмата.

На сайта на финансовото министерство още няма публикувани годишни отчети за 2019 г., но данните към края на деветмесечието също показват огромни потоци към „Монтажи“. Вземанията към доставчици по предоставени аванси вече възлизат на 444.6 млн. лв. В анализа на дейността на дружеството изрично се уточнява, че тези суми са свързани с нов вид строителна дейност, която започва и предстои да се реализира в следващите 2 години. Наличните парични средства са силно намалели спрямо края на 2018 г. – на 2.3 млн. лв.
На кои точно лица са предоставени тези аванси и защо това се е случило накуп, при положение че дейността ще се реализира в следващите 2 години, не става ясно. От отчета се разбира само, че тези суми не са фактурирани като разходи. 82% от осчетоводените 18.6 млн. лв. разходи са отишли за външни услуги.

Надали ще разберем какво точно се случва с парите и защо се налага да се дават рекордни аванси в размер на над 400 млн. лв. Уверенията на икономическото министерство, че тези възлаганията ще стават по линия на Закона за обществените поръчки, за момента се разминават на 100% с реалността. В парламента зам.-министър Лъчезар Борисов обяснява, че дейностите по аварийните ремонти, извършвани от търговското дружество, ще се изпълняват по Закона за обществените поръчки. „Имаме такава натрупана практика – две дружества от системата на Министерството на икономиката се занимават с не точно същите, но подобни дейности, разполагат със съответния инженерингов състав, който има възможност да подготвя съответната документация по възлагане на проектиране, на обществени поръчки, така че считаме, че ще има предприемане на действия, след като бъде определено търговското дружество от страна на Министерския съвет“, обяснява Борисов пред депутатите.

Справка в регистъра на обществените поръчки показва, че от юли 2018 г. насам няма възложена нито една обществена поръчка от подобни възложители в рамките на ДКК с предмет на дейност проектиране и ремонт на язовири. Затова най-вероятно става дума за вътрешното възлагане от страна на ДКК на дъщерно дружество „Монтажи“. При този вид дейности законът за обществени поръчки не се прилага. Остава обаче въпросът доколко е редно дъщерното дружество да превъзлага големи обеми на трети лица.

Че „Монтажи“ ЕАД ще ползва подизпълнители е безспорен факт. На 5 декември на среща при президента Румен Радев министърът на икономиката Емил Караниколов обяви, че при 418 язовира с нужда от спешни ремонти 182 вече са възложени за изпълнение.

Според Караниколов „Монтажи“ има капацитет и техника да извърши ремонтите, но за някои конкретни задачи ще се наложи избирането на подизпълнител. „Обществото ще бъде запознато с възлагането на тези дейности“, уверява министърът.

По документи обаче „Монтажи“ е скромна като капацитет. Към ноември фирмата е разполагала със 134 осигурени лица. В същото време от нея се очаква да ремонтира язовирите в спешен порядък, както и да изгради ударно за 45 дни новия спасителен водопровод от Мало Бучино до Перник.

От отговор на министъра на икономиката на питане на депутата от БСП Христо Проданов става ясно, че цялото бързане около спешните ремонти – основно алиби за прехвърлянето на дейността към ДКК, е абсолютно безрезултатно. Извън възложените дейностите по окомплектоване на документацията като паспортизация, намиране и съставяне на документи, има само няколко започнати строителства – до неназовано бургаско село на стойност 1.9 млн. без ДДС, на язовира „Мачови ливади“ за 2.6 млн. лв., на язовира „Дарка 2“ за 1.8 млн., язовир „Конска“ в Брезник за 1.8 млн. лв. „В момента имаме пет язовира, на които сме започнали строителни дейности, на пет са разкрити строителни площадки“, обобщава министърът. До края на 2019 г. се очаквало още 5 до 10 обекта да бъдат започнати.

Как тези скромни резултати оправдават огромните аванси,  раздадени от „Монтажи“, е мистерия.

Създаването на държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ също се забави. Реално то тръгна през 2019 г. с 12 млн. лв. бюджет – 4 млн. лв. за финансиране на дейността му от август до края на годината и 8 млн. лв. под условие – при реално извършени разходи. Проверка в сайта на предприятието показва, че към октомври 2019 г. от 4-те милиона бюджет са изразходвани едва 208 013 лв. От имотния регистър пък става ясно, че процесът по прехвърляне на общински язовири към предприятието също върви бавно. „Сега“ успя да открие два обекта, които хем са прехвърлени на предприятието, хем стоят в списъка за спешен ремонт на ДКК – имоти в село Малък Манастир и в с. Пчела, община Елхово. Любопитна подробност около „Управление и стопанисване на язовирите“ е, че изпълнителен директор е Цако Бънчев, бивш общински съветник на ГЕРБ в Правец, бивш управител на прочулия се около водните проблеми на Ботевград МВЕЦ „Бебреш“.

Таня Петкова