Вносител на предложението е председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова и нейни колеги от ГЕРБ, които на 23 януари са вкарали поправката в Закона за БНБ през преходните и заключителните разпоредби на Валутния закон, който вече е приет на първо четене. Тази порочна практика, с която се избягва публичното обсъждане на важни законодателни промени, се превърна в запазена марка на ГЕРБ.

Предложението на Стоянова е в закона за БНБ да се запише, че от датата на влизане на България във валутно-курсовия механизъм ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната, официалният курс на лева към еврото трябва да стане е равен на курса, договорен по съответните резолюции между Европейската централна банка и останалите държави от еврозоната плюс Дания, която също е в чакалнята на еврозоната.

На практика това означава, че други държави ще може да искат промяна на курса, който е 1.95583 лева за едно евро, а това, макар и теоретично, може да доведе до обезценка на валутата ни.

Ето какво отговаря Калфин пред онлайн изданието:

„По принцип докато са в ERM II страните трябва да поддържат стабилност на валутата си. За целта се договаря валутен курс на националната валута към еврото от участниците в еврозоната+Дания, Европейската централна банка (ЕЦБ) и страната, която влеза в ERM II. Ако на пазара курсът се отклони повече от +/- 15%, следва автоматична интервенция, за да се върне в коридора. Тази интервенция се прави както от националната банка, така и от ЕЦБ, като е неоходима последваща информация. Това продължава минимум 2 години, докато сраната влезе в еврозоната.

В конкретния случай:

става дума за промяна на валутния мехнизъм – от фиксиран курс към плаващ, поддържан в коридор с флуктуации до 30% (от -15 до +15). Това е много сериозен въпрос и на практика означава прекратяване на валутния борд.

Левът ще се привърже към еврото. Досега е привързан към германската марка и чрез нея – към еврото. Има рискове за България ако еврото изчезне, каквито при сегашния механизъм няма.

С новия механизъм, до момента на влизане в еврозоната, всяка страна, вкл. и ЕЦБ могат да поискат – конфиденциално – преразглеждане на валутния курс. На практика се появява валутен риск заради отказа от фиксиран курс и преминаването към поддържан в канал. Това ще се отрази на инвестиции, печалби, спестявания и т.н.

От икономическа гледна точка минусът на фиксирания курс е, че се натрупва инфлация, националните цени се увеличават, а при износ валутните приходи се запазват. Това намалява конкурентността на икономиката. Т.е. износителите биха имали интерес от обезценяване на лева, за да се насърчи износа.

Темата е действително много сериозна, особено като се им предвид консенсусът в България за валутния борд. Абсурдно е да се отказваме от валутния борд чрез предложение от народен представител между двете четения на промените в друг закон. (В случай покрай промените във Валутния закон се променя Закона за БНБ).“

Калфин каза още, че ще провери как са подходили Естония, Словакия и Литва, които вече са членове на еврозоната, но по негови думи при всички случаи подобни промени могат да се правят след приключили преговори за влизане в ERM II, а не преди това.

„България трябва да договори и ясно да заяви, че съществуващият валутен курс няма да бъде променян и партньорите от ЕЦБ и еврозоната са съгласни за това. Може да се наложи и много по-тесен коридор – не +/- 15%, след който БНБ да се ангажира с автоматични интевенции. Въобще – трябва да се внуши, че курсът няма да се променя и партньорите ни са съгласни с това“, коментира Калфин.

Той добави една „подробност“, припомняйки, че в ERM II трябва да се седи поне 2 години.

„Едно шенгенско пиленце ми говори обаче, че може да се наложи да поостанем там повече. В този случай трябва да се готвим за много по-продължителен живот с валутен риск – където националната валута ще “плува” в коридор“, предупредждава Калфин.