Две събития срещу президента с инициатор на действията и източник на информацията за тях – главният прокурор, ознаменуваха началото на последната седмица на януари.

Публичните реакции обаче не бяха еднозначни и това, изглежда, изненада инициатора, та в момента телевизиите гърмят по познатата схема с поредната акция „претърсване в офиси и домовe“ и обвинения, този път на бизнесмена с влияние в хазарта Васил Божков, за да позаглушат скандала. Докато паралелно политолози и професори по конституционно право обсъждат, а народът пред телевизорите слуша, мига и долавя само „президентът… жена му… конфликт на интереси… морал… чест…“. Народът не ходи с НК и НПК под мишница, за да знае какво може и какво не може според правила и процедури.

Целта е постигната

В понеделник Гешев огласи искането си до Конституционния съд да тълкува член 103 от конституцията, според който президентът носи отговорност при изпълнение на своите функции само за „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“, като обвинението се повдига от парламента и се внася в Конституционния съд и той се произнася. И че президентът не може да бъде задържан и срещу него не може да бъде възбудено наказателно преследване (ал. 4 на член 103).

В становището си до КС Гешев изразява мнение, обяснено на прост език, че може да бъде образувана най-малкото проверка срещу президента при данни за извършено престъпление, тъй като проверката е извънпроцесуална дейност, а конституцията забранява „наказателно преследване“ и не говори за проверка. Но Гешев подсказва и нещо повече: че при образувано вече наказателно преследване срещу други лица и по друг повод, в хода на което се появят данни за неправомерни действия на президента, то това досъдебно производство може само да бъде спряно (а не прекратено), докато трае президентският мандат, и довършено, след като падне имунитетът му.

Само ден по-късно Гешев публикува основанията си, от които се видя мотивът му да пита КС: Подслушвани разговори по друго дело, които уличават според прокуратурата президента в престъпление, което не е формулирано.

Какво означава искането за тълкуване: изваждане на президента от компетенциите на парламента

Забележете: Гешев не предава данните на парламента, който да прецени дали да повдигне обвинение (да поиска импийчмънт) и да го предостави на КС, както предвижда конституцията, а иска тълкуване от съда. Защото Гешев знае, че неговите специални разузнавателни средства (СРС) не уличават Радев в държавна измяна, затова в десет страници подсказва на КС, че президентът би могъл хипотетично да извърши друго престъпление (като частно лице) и затова КС трябва да изтълкува един абсолютно ясен текст на конституцията – този на алинея 4 на чл. 103: че срещу държавния глава „не може да бъде възбудено наказателно преследване“.

И въпреки тази яснота („не може“) Гешев може би очаква КС да го изтълкува някак така, че „да може“. Да може какво? Да може да извади президента от компетенциите на парламента и да го придърпа в полето на прокурорските правомощия. От разпространените във вторник (28 януари) подслушани телефонни разговори през април 2019 г. на началника на Военновъздушните сили (ВВС) ген. Цанко Стойков (който е бил обектът на приложените СРС) се разбира, че двамата говорят за искани от антикорупционната комисия (КПКОНПИ) документи за периода, когато Десислава Радева (тогава Генчева) е работела във ВВС като пиар. Прокуратурата прави извода, че е имало опит „за осуетяване на проверката чрез укриване на документи“, без да изяснява кой от двамата е опитвал да укрива, публиката сама трябва да се досети – естествено президентът.

Никъде в разпространените разговори Радев не указва, нито намеква за укриване на документи. И надали ще се намери съдия, който от тези СРС-та, които чухме, да направи обоснован извод за извършено престъпление от Радев.

Но тогава каква е целта и защо точно сега

Офанзивата на Гешев се разгръща в разгара на две събития – на шпионския скандал с руските агенти дипломати и непосредствено след като президентът поднови консултациите за промяна на конституцията за съдебната власт и в частност за структурата и функциите на прокуратурата и главния прокурор. И то след като вече беше коментирал критично процедурата за избор на главния прокурор и беше беше провел един кръг дискусии по темата.

Да не пропуснем и изказаното мнение на Радев, че НСО няма основания да охранява Доган и Пеевски. С две думи: ако Радев си беше траял, питане до КС щеше ли да има? Обидно елементарно.

Така че целта на офанзивата се очертава едновременно като сплашване на президента и обработка на електората

Как? Като се овъргаля името на Радев със зловещо звучащото „държавна измяна“, а оттам по индукция да се съживи старата опорка отпреди избирането му, че действа в полза на Кремъл. Пропаганден фойерверк, чиято цел не е доказване на руска обвързаност, а насищане на ефира с догадки за шпионски игри, в които се мярка името на президента.

А публикуваните СРС-та трябва да поднесат и още манджа за още по-масова употреба – името на Десислава Радева и връзката им, докато и двамата са служители на ВВС.

Паралелно глашатаи на властта и на Гешев с професорски сан с нелеп патос призовават президента „след всичко това, ако има чест, морал, достойнство и отговорност пред народа“, да си подаде сам оставката, импийчмънтът бил „ходене по мъките“, нямало смисъл (конституционалистът Георги Близнашки).

Фойерверкът трябва да заслепи, смае и обърка електората, който го е избрал, та да не помисля за втори мандат този президент. А ако помисли, прокуратурата е насреща да го укроти. Или да го елиминира. Прокуратурата. Не електоратът.

А президентът е единствената институция, която си позволява да говори критично за управлението на държавата. Само да говори! И това му е много,

Радев трябва да бъде накаран да млъкне

Като му се даде да разбере, че покой няма да има, ако не сега, след изтичане на мандата, когато падне имунитетът му. Тъй че да си прави сметката отсега дали да продължи да иска промяна на конституцията относно прокуратурата или ще миряса. Да си правят сметката и онези в парламента, ако му тръгнат по акъла. Това означава офанзивата на Гешев, преведена на неюридически език.

Дали Конституционният съд ще развърже ръцете на главния прокурор с решението си не може да се прогнозира. А някои от заинтересуваните от елиминиране на Радев като политически играч разполагат със специфичен арсенал от средства за натиск над всички институции, включително и с нагазване в личното пространство.

Офанзивата на Гешев по същество е опит за преврат над конституцията с привидна законност – чрез КС

Означава превземане на власт от Гешев – поставяне над президента, защото няма право да го разследва, а де факто го прави. Добавям прегазването на Наказателния кодекс, където в член 145а еднозначно е казано, че разгласяването на СРС извън посочените в закона цели е престъпление. И никакви позовавания на наблюдаващите прокурори, че били разрешили, не са валидни. Нито обясненията на Гешев, че това не били СРС, а „звукови файлове като материали по делото“.

Сам ли действа Гешев или координирано с Борисов

Този е въпросът. При арестуването на Нено Димов на 9 януари Гешев изпревари Борисов с час-два, за да не успее премиерът да вземе осавката на своя министър, та главният прокурор да арестува действащ министър, за пръв път в историята на Третата българска държава. /Министри по традиция са задържани под стража винаги след оставка или след падане от власт след избори, така властта пази остатъците от своя имидж пред народа, изключваме военните преврати). Само че арестът на Димов не е извършен от Гешев (така само трябваше да го възприеме народът), а с полицейска заповед за 24 часа по Закона за МВР, тъй като прокурорите не бяха написали обвинението му. Търсих отговор дали вътрешният министър е казал на своя премиер и на вицепремиера Каракачанов, на когото е пряко подопечен, че изпраща действащ министър в Трето РПУ за една нощ, за да чака там обвинението на прокуратурата? Официално не намерих.

Търсих отговор на този въпрос и с експериментална анкета. Всички десетина журналисти и политолози, които попитах, отхвърлиха хипотезата, че Борисов не е знаел. Аз я допускам – за конкретния случай със задържането на Димов. Но това допускане далеч не е успокоително или оневиняващо Борисов. Защото поставя въпроса

кой всъщност управлява – Гешев или Борисов?

Втората хипотеза – че всичките демонстрации на Гешев, включително и опита чрез КС да пребори конституцията, да прегазва законови норми и процедури, да праща съобщения достойни за фейлетони, са координирани с Бойко Борисов, който се надява чрез Гешев да бъде опитомен президентът, да спре да критикува управлението, пък ако може, и да бъде спрян от втори мандат – та тази хипотеза се споделя масово.

Ако е вярна, означава, че държавността е оттекла неудържимо чрез сливане на всички власти в една и България е вече само територия, в която някаква видима власт се е поставила в услуга на волята на невидим кукловод. единствено за да й бъде позволено да стои на власт.

Кой може да спре Гешев?

В парламентарната държава парламентарните партии се свиват и мълчат, докато гледат демонстративното вършеене през закони и правила над избран от 2 милиона българи президент. Вместо да опитат да го спрат, като поне обсъдят възможността, която им дава член 129 на конституцията: да предложат на Висшия съдебен съвет отстраняване от длъжност на Гешев за нарушения на служебните задължения. Поне да обсъдят, поне да се замислят. А премиерът и лидер на управляващата партия повтаря „Тази тема не е моя“ и разпорежда на министрите си да мълчат.

Борисов сякаш не си дава сметка, че всичко се пише на негов гръб. Или се вижда без полезен ход и се е примирил.

Методите, с които работи Гешев, не водят до разкриване на истината

в наказателен процес по правилата и до осъждане на виновните от безпристрастен и справедлив съд, Методите на Гешев са отявлена популистка риторика, пропаганда „отвъд Гьобелс („и богатите да си платят, не само бедните“, „не ни харесват защото си вършим работата“). Правосъдие чрез медии… Спечелване на народа, който иска хляб и зрелища, с оповестяване края на „криминалния преход“ …

И няма – нито в парламента, нито извън него, хора с чест, достойнство и кураж, които да спрат произвола

Честта отдавна е напуснала пределите на територията. Дали пък генерал Цанко Стойков няма да отговори на позвъняванията и на питанията, на които Гешев отказва? И да ме опровергае.

Петя Владимирова, „Дневник