В Комисията по финансов надзор подобно нещо не се беше случвало – топ надзорник да си подаде оставката преди изтичането на мандата му. Обикновено надзорниците си траят и понякога остават на тлъстата си заплата с месеци и години. А Владимир Савов по официални данни получаваше 11432 лв. месечно бруто, но с бонусите не е падал под 15 000 лв. чисто.

Точно затова Савов изненада всички.

Hapoднoтo cъбpaниe пpиe ocтaвĸaтa нa члeнa нa Koмиcиятa зa финaнcoв нaдзop Bлaдимиp Caвoв на 22 януари тази година. Toвa cтaвa двa дни пpeди мaндaтът нa Caвoв пo зaĸoн дa изтeчe. Малко след това той се озова на ключов пост в Надзора на Казахстан.

B caйтa нa Koмиcиятa зa финaнcoв нaдзop мoжe дa ce види, чe Caвoв e избpaн oт Hapoднoтo cъбpaниe зa члeн нa Koмиcиятa нa 24 янyapи 2014г. c шecтгoдишeн мaндaт. Kaтo члeн нa KФH тoй oтгoвapя ca cтaтиcтиĸaтa и aнaлитичнaтa дeйнocт в нeя и бe дeжypният зaмecтвaщ пo oтдeлнитe pecopи, ĸoгaтo cъoтвeтнитe зaмecтниĸ пpeдceдaтeли излизaxa в oтпycĸa или в ocтaвĸa. Haй-чecтo Caвoв зaмecтвaшe Paлицa Aгaйн ĸaтo изпълнявaщ длъжнocттa зaмecтниĸ пpeдceдaтeл, oтгoвapящ зa зacтpaxoвaнeтo.

Кой е всъщност Владимир Савов и какво свърши за 6 години в КФН?

Той притежава магистърска степен по бизнес администрация от London Business School, магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и има дългогодишен професионален опит в сферата на банковото дело и капиталовите пазари, натрупан в различни международни финансови институции – „Уникредит Булбанк”, The Bank of New York, Brunswick UBS, банка Уралсиб Капитал, инвестиционната банка Credit Suisse и финансова корпорация „Откритие”.

Точно в тази корпорация той работи през последните 4 години, преди да се върне в България и да стане част от КФН. В нея е работил като директор на аналитичния отдел на руската финансова корпорация “Откритие”. Преглед на руската икономическа преса показва, че тази корпорация се свързва с кремълската банка ВТБ, както и с рейдърски скандали.

Руската икономическа преса следи внимателно развитието на корпорацията “Откритие”, която през последните години успешно се разраства и придобива нови банки и активи. На финансовия пазар виждат корените на успеха в това, че в самия разгар на кризата през 2009 г. ВТБ купува 19,9% от акциите на “Откритие” за 5 млрд рубли ($ 166 млн). Това става в момент, когато пари няма практически у никого и позволява на “Откритие” да започне агресивно да увеличава своите активи – пише руският седмичник “Русский репортер“.

Българският аналог на този неприкрит държавен фаворитизъм (основен акционер във ВТБ с 60,9% е руската държава) е подкрепяната с държавни пари Корпоративна търговска банка. При управлението на ГЕРБ в КТБ бяха концентрирани до 70% от влоговете на големите държавни предприятия. Това позволи на банката да увеличи агресивно своите активи, а чрез партньорството си с руската ВТБ да закупи стратегически предприятия като Виваком и Булгартабак.

Името на “Откритие” е замесено в мащабен рейдърски скандал в края на миналото десетилетие. През 2008 г. фирма от корпорацията става партньор-инвеститор в Дома на културата “Киров” в Санкт Петербург, който принадлежи на профсъюзите. Идеята е да се ремонтира сградата на дома на културата, а на прилежащата земя инвеститорите да построят елитен жилищен квартал и бизнес център.

За целта е създадено общо дружество, в което профсъюзите апортират 20% под формата на недвижимо имущество – сградата на “Киров” Вместо свежи инвестиции за останалите 80% от уставния капитал, “Откритие” внася в съвместната компания съмнителни дългови книжа. През април 2009 г. директорът на новото дружеството продава зданието за 2 млн. долара на кипърска офшорка. Година след продажбата Ленинградската федерация на профсъюзите с потрес установява, че домът на културата вече не и принадлежи. Започват съдебни дела, които приключват с доказване на злоупотребата и разтрогване на договора. Образувано е и наказателно производство срещу директора на компанията, продал недвижимостта на офшорката, но впоследствие е прекратено.

Подобни неща са се вършели в „Откритие“ по времето на Савов там.

Колкото до свършеното от Савов в КФН приличието изисква лаконичност. Като шеф на надзора над инвестиционната дейност той завари само 2 фирми в черния списък на посредниците, които работят без лиценз в България. Сега, когато напусна списъкът клони към 200. Паралелно с това лицензираните дружества намаляват от малко над 60 до под 23. Данните говорят за излизане на много фирми в сивия сектор и криминализиране на цялата небанкова финансова институция. Поне знаем какво го чака Казахстан – корупция и провал в регулацията.

Като шеф на застрахователния надзор пък Савов е сочен като един от виновниците системата, работеща от десетилентия в „белия свят“ – „Бонус-малус“, да се препъне три пъти и след повече от 10 години обсъждания да не може да се стартира и до момента.