Премиерът Бойко Борисов се видя в чудо от скандала с „къщата в Барселона“ и потърси възможно най-големия параван да се скрие от бодливите въпроси за „международно пране на пари“. Избра геополитиката, защото по-голям параван от нея няма. Мигновената му реакция от Брюксел, където на 21 февруари го свари новината за изобличаващата публикация във в. „Периодико“, бе, че това е интрига, забъркана от руските марионетки в България („децата на разузнавачите от ГРУ“ – съветското военно разузнаване). Намери и безспорно доказателство – агенция ТАСС също разгласила публикацията, че е разследван от испанската полиция в Каталуния. Ерго: това е хибридна война. Дори се бил “хванал на няколко рубли с колеги на бас“, че атаката идва от Изток.

 Защо Борисов избра да се забърше с Русия,

след като тя единствена от големите сили с влияние в България видимо не се тревожи от корупцията в страната по високите етажи на властта. Русия никога не е изразявала притеснения от българската корупция за разлика от Евросъюза, който официално призна многократно чрез своите ежегодни доклади, че такъв проблем съществува, както и за разлика от Съединените щати, които пуснаха в действие наказателен механизъм срещу конкретни лица, заподозрени в корупция (засега само срещу едно лице, и то на не много високо равнище).

Удивлението от нейната пасивност получи обяснение през декември 2017 г. от посланика в София Анатолий Макаров, който в отговор на в. „Сега“ каза пред група журналисти в СБЖ: „Както разбирам, проблемът с вашата корупция се намира под контрола на Европейската комисия. Така чета в докладите, които излизат. А иначе ние си имаме свои проблеми, вие си имате също свои проблеми. Вие сте членове на Европейския съюз, имате си правила там. Щом имате възможности, борете се с корупцията в обемите, които обещавате.“

Така и стана, ако се съди по разкритието на в. „Периодико“. Испания, която като влиятелен член на ЕС от години учеше България чрез свои специалисти как да извърши съдебна реформа, реши да й направи практическо занятие по разследване на заподозрян министър-председател, защото се убеди, че само теорията не е достатъчна. Борисов обаче не посмя да изрази в Брюксел недоволство от нея, а насочи гнева си към руснаците. Вероятно в тази трудна за него ситуация те му изглеждаха най-безобидни.

Парадоксално е, че пръв му се притече на помощ Александър Чаушев, който самоотвержено обяви „Къщата е моя!“, сиреч, недейте да ровите около Бойко Борисов. Във втората публикация на „Периодико“, озаглавена „Полицията откри руска връзка в мрежа за изпиране на милиони в България“, за Чаушев пише следното: „Разследванията на каталунската полиция и на антикорупционната прокуратура за мрежа за пране на пари с произход от България, в които се появява министър-председателят на тази страна Бойко Борисов, водят до руския гражданин Александър Чаушев, който фигурира като мажоритарен собственик на Numin Invest SL, компанията собственичка на луксозната къща в Есплугес де Льобрегат, в която живеят от години българската ексмоделка Борислава Йовчева и нейното семейство. Кой е Чаушев? Подателите на жалбата по случая – българската НПО Гражданско движение „Обединена България” (БОЕЦ – б.пр. ) посочват, че Чаушев е бил в ръководството за България на руската петролна компания „Лукойл”. „Чаушев беше много близък сътрудник на Валентин Златев, който беше шеф на „Лукойл” България. Златев и министър-председателят Борисов са приятели много отдавна”.

Излиза, че руснаците не само не са зложелатели на Борисов и не се опитват да го разобличат, но са действали по-скоро като негови благодетели и дори се стараят да заметат следите му, по които са тръгнали испанците.

Каква е тази неблагодарност от страна на българския премиер?

На тъй високо равнище приятелските услуги обикновено водят към едрия бизнес. „Лукойл“ е от най-големите компании в България, но редовно отчита, че няма печалба въпреки годишните си обороти за милиарди. Същия ден, когато Борисов се оплакваше в Брюксел от руснаците, че му цапат името, депутатът от БСП Румен Гечев обясни пред телевизия 7/8: „Нашият анализ показа с 99.9% сигурност, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ е единствената рафинерия на планетата, която губи. „Лукойл“ е на загуба, откакто е приватизирана, и не са платили една стотинка“. Дни преди това по време на изслушване на финансовия министър Владислав Горанов в една от парламентарните комисии Гечев повдигна темата за липсата на печалба на „Лукойл“ и неплащането на данъци. Досега държавата е събирала от компанията само ДДС и акцизи, които обаче излизат от джоба на потребителите, а не от нейните печалби.

Такава щедра небрежност на правителството спрямо един от потенциално най-големите източници на данъци е показател за особено топли, а не за студени връзки. Играта „ти на мене – аз на тебе“ за сметка на държавата се вписва в барселонската интрига, където заради лични интереси са направени услуги за 5 милиона, а заради фирмени интереси в България е направен жест от държавата вероятно за стотици милиони. Хвърлянето на подозрение върху руснаците за злонамерено опозоряване на Борисов вероятно е начин хем да очисти собствения си образ, хем да ги измъкне от подозрението, че се ползват с особени привилегии от страна на неговото правителство заради услугите, които правят лично на него.

Трогателни са усилията на г-н Чаушев

да убеди обществото, че не познава квартирантката в къщата си в Барселона, макар че е апортирал къщата за 3 млн. евро във фирмата й, където са съдружници и фактически съсобственици, както и че тя не живее вече там, въпреки че „Периодико“ е установил обратното от преки наблюдения. Преди доста години мой колега се примоли на друг млад репортер: „Моля те, кажи на жена ми, че вчера съм ти дал ключа от нашата квартира, и не е било удобно да й отвориш, когато се е върнала непредвидено и се е мъчила да си отключи отвън, защото си бил с колежка!“ И колегата се бе съгласил да се извини без вина на жена му, за да го избави по приятелски от беда. Стават такива неща, но не бива да са за сметка на държавата.

Легендата за руснаците, които по свои съображения са недоволни от прозападната политика на Борисов и затова го дискредитират, не е надежден параван, защото е прозрачен. Но друг няма и се задава голям конфуз, ако разследването продължи с достатъчно усърдие. Включването и на българската прокуратура е показател, че играта на жмичка става твърде подозрителна – иначе може да възникне основателно предположение, че държавата е съучастник в международно пране на пари и че го прикрива. Угодническите медии, които дават всичко от себе си за замазване на скандала, само влошават положението на Борисов и той може да продължи да ги гълчи като мисирки. Остава му да разчита единствено на щастливата си звезда, която досега го е пазела от ретроградния Меркурий.

И ето, че тя проблясва. Световната психоза от новия коронавирус бързо завладява и България, като прави второстепенни всички други теми. Когато възникне обща заплаха, хората инстиктивно се сплотяват около своите ръководители, защото търсят защита. Като опитен популист Борисов лесно може да си върне образа на бащица на нацията. Извънредният Съвет по сигурността към Министерския съвет, който се събра на 24 февруари заради разпространението на коронавируса, отправи чрез Борисов покровителствено послание: „Нищо друго не може да ни опази както дисциплината“. Ако пък продължавате да ровите около къщата в Барселона, „Бойко Борисов ще ви осъди и ще си плащате до живот!“, предупреди „тежката артилерия“ на ГЕРБ депутатката Десислава Атанасова.

Светослав Терзиев