Близо половин година след избухването на скандала със свалянето от ефир на журналистката от БНР Силвия Великова на 12 септември и с безпрецедентното спиране на сигнала на „Хоризонт“ на следващия ден Народното събрание прие доклад, според който не може да се каже със сигурност дали Великова е била отстранена от работа и дали това е станало със знанието и по указания на бившия шеф на БНР Светослав Костов. Текстът на доклада бе предложен от специалната временна комисия, която трябваше да изясни фактите около махането на Великова и около опита на предишното ръководство да я командирова в Стара Загора да обучава млади репортери до приключването на процедурата по избора на Иван Гешев за главен прокурор, пише „Сега“.

По предложение на същата комисия днес парламентът прие, че „има индикации за осъществен натиск от страна на Светослав Костов над Силвия Великова“, но те се основавали единствено на твърденията на Великова, които се отричали изцяло от бившия директор. Вместо да разнищят многобройните данни и свидетелства за направената от Костов организация за свалянето на Великова и да изяснят въпроса защо „Хоризонт“ замлъкна за пръв път в историята си само ден след отстраняването й, депутатите предпочетоха да се съсредоточат над междуличностните конфликти в радиото.

„В БНР са налице вътрешни проблеми, свързани с нездравословна работна атмосфера, разцепление на колективите, проблеми с финансирането и непропорционалност на разпределението на средства между отделните програми“, гласи основният извод след близо 6-месечна работа на комисията. Докладът бе приет с гласовете на ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС и „Воля“, а против гласуваха от БСП. Направи впечатление, че  единственият изказал се по темата за скандала в БНР от мнозинството бе шефът на временната комисия Тома Биков от ГЕРБ.

„Пред комисията не са представени твърдения за осъществен политически или друг натиск от конкретни лица, партии или други образования над ръководството на БНР или над отделни журналисти. Има твърдения за общ натиск над г-н Костов, който той отрича, но не се посочва от кого е осъществен нито от г-жа Великова, нито от други лица, представили факти и обстоятелства“, се казва още в доклада.

Едва ли някой е очаквал временната комисия и мнозинството в парламента да решат друго, след като депутатите прекратиха съществуването на комисията точно тогава, когато проверката на скандала в БНР навлезе в решителната си фаза. Сигналът на програма „Хоризонт“ на БНР прекъсна внезапно на 13 септември м.г. за около 5 часа, като това се случи часове след отстраняването от работа на Великова. Съвпадението породи основателни съмнения, че чрез заглушаването на „Хоризонт“ бившият директор Костов се опитва да заглуши гласа на колегите на Великова в случай, че те решат да протестират срещу отстраняването й и започнат да въртят в ефир познатата като протестна песен Let it be.

Комисията бе създадена сравнително бързо след избухването на скандала – на 20 септември, но след това работата й зацикли и се получи ясно усещане, че депутатите от мнозинството опитват по всякакъв начин вниманието към случилото се в БНР да отшуми и темата да се забрави. През тези близо шест месеца комисията се събра общо 7 пъти. Веднъж тя не успя да събере кворум, няколко пъти той бе на ръба, а през декември комисията не заседава нито веднъж. През октомври членовете й все пак успяха да се срещнат с бившия главен прокурор Сотир Цацаров и да го изслушат. В прав текст той заяви, че разследването е показало, че данни за престъпление има, че прекъсването на „Хоризонт“ изглежда в пряка връзка със събитията от предишния ден, когато Великова бе махната от програмата. Цацаров каза още, че предстои образуване на досъдебно производство по сигнала за принуда чрез злоупотреба с власт от и върху ексгенералния директор на БНР Костов. Преди това Великова свидетелствала, че Костов й е признал в разговор на четири очи, че върху него се оказва силен натиск да я махне до приключването на процедурата за избора на Гешев. Причината била, че хора с влияние се дразнели от начина, по който Великова отразява конкурса. Цацаров каза още, че предстои да се направят очни ставки между замесените, както и експертиза на телефонните разговори, които Костов е водил в дните около събитията. От експертизата се очаквало да стане ясно дали Костов е говорил с политици или с други обществено известни личности.

След това обаче, когато главен прокурор стана Иван Гешов, нещо се случи и разследването за скандала в БНР попадна в задънена улица. Първоначално парламентът определи комисията за БНР да работи до 3 февруари, след което да излезе с доклад и проект за решение. Заради очакваните разкрития на прокуратурата обаче депутатите удължиха срока на действие до 23 февруари, за да се изчака нейното второ изслушване. От него се очакваше да стане ясно кой се е обаждал на бившия директор и той на кого е звънял и дали сред събеседниците му има политици и други известни хора. Впоследствие обаче стана ясно, че второ изслушване на прокуратурата няма да има, защото данните от разследването били предмет на досъдебното производство. Подкрепилите доклада изтъкнаха и мотив, че дори да се разбере с кой е говорил ексшефът на БНР, няма да стане ясно каква е била темата на тези разговори. Днес депутатът от БСП Антон Кутев предложи приемането на доклада да се отложи до изслушването на Гешев по темата за БНР, но предложението не бе подложено на гласуване.

Така цялата дейност на комисията удобно остана на ниво „дума срещу дума“ (на Великова срещу Костов) и твърдение срещу твърдение, в резултат на което парламентът взе напълно формално решение. „Временната комисия не е разследващ орган и не може да установи със сигурност достоверността на тези твърдения (за оказван натиск от страна на бившия генерален директор – б.р.), се казва още в доклада. Все пак членовете й лаконично признаха, че „часове след издаването на командировъчната заповед на Силвия Великова в Стара Загора, радиото спира своето излъчване без да е налице техническа причина затова“.