От Андрей Янкулов във Фейсбук*

Едно нещо трябва да стане съвсем ясно.

Главният прокурор говори вече няколко пъти за „надзора за законност“.

Главният прокурор не осъществява надзор за законност върху дейността на държавните органи и гражданите.

Просто не притежава такова правомощие нито в мирно, нито във военно, извънредно и прочее време.

Имал го е по конституцията от 1971г. (т.нар. Живковска конституция) Чл. 133 ал 1 от нея гласи: „Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор.“

В новата конституция такъв текст няма и това не е случайно, а съвсем целенасочено – да няма подобен надзор.

Според нейния чл. 126 ал. 2 главният прокурор „осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Няма и дума за министерства, други ведомства, граждани и пр. Тоест обхватът на надзора за законност от главния прокурор очевидно е намален до дейността на прокурорите, а не на всички в държавата.

Подобен текст като несъществуващия чл. 133 от Живковската конституция няма в новата и за прокуратурата като институция, ако приемем, че идеята й е била просто „надзорът“ да не се упражнява еднолично, а колективно.

Прокуратурата и по Живковската, и по сегашната конституция има правомощието „да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове“ (отменят се от други органи) – чл. 133 ал. 4 от Живковската, респективно чл. 127 т. 5 от сегашната.

Това е съвсем различно от „общия надзор за законност“, защото ако съвпадаше с него, нямаше нужда това едно и също нещо да бъде разписано по различни начини и в различни алинеи в чл. 133 от ЖК.

Нито едно от другите сегашни правомощия на прокуратурата по чл. 127 от конституцията не предполага да надзирава дейността на всеки в държавата. Има правомощие да надзирава само изпълнението на наказанията (а досега не съм чул и една дума за ситуацията в местата за лишаване от свобода, за които именно трябва да говори главният прокурор, защото оглавяваната от него институция трябва да надзирава точно тях) и други принудителни мерки (например принудително лекуване на психично болни). Текстът казва буквално „следи за спазване на законността“, но не по принцип и по всякакви начини, каквито намери за добре, защото изрично след „законността“ е написано „КАТО:“ и са посочени точните й изчерпателно изброени правомощия, само чрез които може да следи за спазване на законността.

В една правова държава държавните органи могат да упражняват само толкова и такива правомощия, каквито законът им е дал. Другото се нарича произвол – всеки с власт може да реши да си прави всичко, каквото му харесва.

* Андрей Янкулов е бивш зам.-министър на правосъдието и бивш прокурор, който напусна прокуратурата след избирането на Гешев за главен прокурор