Икономическите мерки срещу последствията от COVID-19 са недостатъчни“

– В началото на годината се говореше за очаквана рецесия, но тя очевидно вече е факт. Въпросът сега е само рецесия ли ще има или тя ще прерасне в криза, господин Гълъбинов?

– Когато се обобщят данните за първото тримесечие на тази година, ще стане ясно, че рецесията в глобалната икономика вече е факт. Ние трябва да започнем колкото може по-бързо да мислим за антирецесионни програми и действия. Защото не всяка рецесия става криза, но ако не направим достатъчно и не управляваме както трябва процеса, може да стигнем до криза. А най-лошото на кризата е нейната крайна фаза – депресията. Надявам се да не стигнем дотам. В приетото законодателство за извънредното положение има някои наченки на икономически мерки. Такива, които са насочени към икономиката, към пазара на труда и към социалните системи.

– Достатъчни ли са обаче?

– Определено са недостатъчни. Ако се направят както трябва, можем да ги разделим на две групи. Краткосрочни – от един до три месеца. Това са най-непосредствените неща, които трябва да се направят. Опитът в Китай показа, че в рамките на около три месеца пандемията успява да се развие в здравен аспект и да премине своя пик. Това означава, че след това може да се очакват наченките на бавно възстановяване. Наложено към България, бихме могли да очакваме, че здравната ни картина ще се подобри в края на май или в началото на юни. Значи краткосрочните мерки трябва да са за месеците март, април и май.

Много икономисти казват, че тази рецесия е комбинация от две неща. Едното е бедствието, заболяването вследствие на COVID-19. Епидемията е съизмерима с бедствие. Другото е, че към бедствието се добавят и икономическите проблеми. Голяма част от тези икономически проблеми ги имаше и преди пандемията. Коронавирусът отключи процеси, които бяха на път да се случат в световната икономика. Включително в Европа и конкретно у нас. И когато това вече се случи, трябва да бъдат взети мерки, адекватни на тази комбинация.

При бедствие световно известният икономист Нуриел Рубини препоръчва по 1000 долара на всеки американец. Това на пръв поглед звучи елементарно и някой може да си каже – не е нужно да си голям икономист да го измислиш. Това обаче е ефикасно икономическо лекарство, което може да се приложи. Тъй като се изхожда от презумпцията, че всеки може да заболее, както и да остане без работа в такава ситуация. Това може да се приложи като краткосрочна мярка. И тя да е разпределена поравно на всеки. В САЩ съветниците на Тръмп обсъждат сума между 1000 и 2000 долара на човек. Би трябвало да помислим върху този подход.

Българското законодателство дава възможност, когато има природно бедствие или катаклизъм, да се плаща минимална сума от 325 лв. за подпомагане. В случая сумата може да се увеличи на около 500 лв. – приблизително нетната месечна минимална работна заплата. Това е вид компенсационен механизъм към широката маса. Защото има хора на пълен работен ден, такива, които работят дистанционно – т.нар. хоум офис, такива, които работят в международни компании и които поне в момента не дават индикации, че ще съкращават работни места. Има друга група хора, която не се обхваща от приетото държавата да поеме 60% от заплатата на работници пред съкращаване. Това са самонаетите и самоосигуряващите се. Те са над 200 хиляди. А има и трета група – хората на непълен работен ден, които не са на всекидневна работа. Трябва максимално да се разшири тази спасителна мрежа и тя да обхване възможно най-широк кръг от хора, които да попаднат в такова еднократно плащане. То е като обезщетение за евентуални вреди.

Трябва много внимателно да се уточни как ще се избират фирмите за получаване на подпомагането. Друг въпрос е разликата от 60 до 100% откъде ще дойде. В Германия също се прилага това правило, но там разликата се покрива не само от работодателя, а и от допълнителните компенсационни механизми на европейския фонд за преодоляването на последиците от коронавируса. Стремежът е да се получи пълното възнаграждение за периода на ограничителните мерки. За България това е все още открит въпрос. Сега служителят и работодателят започват да смятат на кого колко ще му струва тази мярка. И установяват, че за част от длъжностите и възнагражданията е по-добре и за двете страни трудовото правоотношение да бъде прекратено и работникът да напусне. И това да стане по член от Кодекса на труда за намаляване на обема на работата.

– Такава вероятно ще бъде масовата практика.

– Една от реалните възможности е много фирми да освободят служителите си, като ограничат обема на работата. И освободените да се регистрират в бюрата по труда, за да получат обезщетения за безработица. Защото това е гарантирано и няма да подлежи на някаква селективност, особено ако има непрекъснати вноски и работниците са осигурявани поне на минимална работна заплата. Ако са осигурявани на реалните си заплати, е още по-изгодно. Така хем ще получат повече от 60% от обещаното обезщетение, а и работодателите няма да плащат осигурителни вноски. В противен случай, ако служителят остане на работа, дори и да не работи, докато чака да му одобрат 60-те процента, работодателят трябва да му плаща осигурителните вноски. Вече има индикации и от работодателски организации, които казват, че това е рационалната логика на нещата. Така ще се претовари осигурителната система. От нея ще трябва да се плащат освен обезщетенията за безработица и осигурителните вноски. Има сериозна опасност да се претовари бюджетът на НОИ. Вече се претоварва и бюджетът на НЗОК за овладяване на коронавируса. И това ще е така най-малко още два месеца.

– Говорите за определяне на сума като обезщетение за всеки гражданин. Ако беше намален ДДС и въведен поне необлагаем минимум, това можеше да подпомогне хората в криза като сегашната.

– Това трябваше да бъде въведено по-рано, но сега пак му идва времето. Защото стоките, които в момента най-много се купуват, са хранителните, медикаментите и личните предпазни средства. Поне на тези стоки да се намали ДДС. Това ще донесе значително облекчение както за потребителите, така и за производителите, и за търговците. Държавата трябва да прецени дали да избере подхода с еднократната помощ заради бедствието, което съпътства тази рецесия, или намаляване на ДДС. А също така и прилагане на мярката с необлагаемия минимум. Защото това е реално увеличение на заплатите. При това на всички, а не само на тези, които са в държавния сектор. Освобождавайки най-ниско платените от плащането на 50-70 лв. данък месечно, държавата с толкова им увеличава заплатите. Това облекчение обаче ще ползват всички. Тези мерки са напълно логични в настоящата ситуация. От една страна, за да се облекчат потребителите и да се стимулира търговският оборот. А също и за да няма рязък спад на вътрешното търсене и потребление. В момента има голямо потребление на хранителни стоки и медикаменти, но в други сегменти има огромен спад. Скоро ще видим тези данни в статистиката на НСИ и БНБ. Включително и преките чуждестранни инвестиции ще намалеят. А това за нас не е добре. И досега нямахме много инвестиции.

– Кога може да започне възстановяването?

– В Китай ще започне от следващото тримесечие. В САЩ – вероятно от третото тримесечие, а за ЕС – или в края на третото, или в началото на четвъртото тримесечие. Но при започващото възстановяване България има много големи шансове да се пребори за т.нар. глобална диверсификация. Опитът на мултинационалните компании ги научи, че те не могат да разчитат на продължаващи доставки от една държава, колкото и голяма да е тя. Проучване установи, че 80% от международните компании зависят от доставки от Китай. Сега в глобален мащаб ще протече преразпределение на веригата на доставки. Откъдето ще последва и преразпределение на преките инвестиции. За България е много важно да използва този момент и да се предложим в най-добрата светлина. Това е шанс за нас да се преборим за повече инвестиции. Ако нещата се управляват умело, от тази рецесия можем да излезем с по-добре структурирана икономика. Ако не съумеем да я управляваме, тя може да се зъдълбочи в криза.

Мая Йовановски, Дума