В събота в 17:58 ч. в деловодството на парламента е внесен ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2020 г. Автори са Менда Стоянова и група депутати от ГЕРБ. В тази кризисна ситуация актуализация на бюджета според правителството се налага, но начините, по които се прави, са непрозрачни и с това будят тревога.

Тревожното в този законопроект е, че той предвижда шоков дълг на българските граждани от 10 млрд. ЕВРО не просто към международните финансови пазари, а към МВФ. Освен това изисква намесата на независимия регулатор БНБ като фискален агент по теглене на дълга от МВФ. И всички това не се предприема, предлага и обяснява публично от премиера Борисов и финансовия министър Горанов, а от депутати от ГЕРБ.

В чл. 68, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавят думите „както и външен държавен дълг чрез заеми от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми“. Това предложение звучи относително безобидно, ако остане само в този си вид. То допуска, че правителството не може да получи 10 млрд. дълг само на финансовите пазари и трябва да се обърне към международни финансови институции. Създава се обаче и нов чл. 68а: „Чл. 68а (1) Българска народна банка може да предоставя кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд…”

С други думи, Менда Стоянова предлага да се търси помощ от МВФ за първи път от 27 април 2007 година, когато фондът се оттегля от ролята си на кредитор и партньор при определяне на макроикономическата политика на България.

Този ход на ГЕРБ предизвиква вълна от въпроси и основателни съмнения:

1. Защо законопроектът се внася в последните възможни 2 минути от срока, от депутати от ГЕРБ, а не от правителството на Борисов и от финансовия министър Владислав Горанов, при положение, че Държавният бюджет и актуализациите му могат да бъдат внасяни в парламента само от правителството?

2. Защо премиерът Борисов и Менда Стоянова във вчерашните си публични и медийни прояви не информираха обществеността за тези готвени промени и за намесата на МВФ в процеса? Знае ли Борисов за тях? Знае ли Горанов за тях?

3. Колко ще е тежко бремето на дълговото робство за гражданите: за какво са нужни още пари, при какви лихви и условия, (след уверенията, че към 31 март салдото на България е положително с 1,2 млрд. лв.), колко от тях ще стигнат до всеки обикновен български гражданин и до бизнеса, който се въздържа да ползва мярката „60/40” и средствата от нея още не са оползотворени?
4. Защо не беше публично и медийно обяснено още вчера, на широката общественост, че ще се иска дълг от МВФ? Подобни дългове се свързват с репутационни рискове и рестрикции на всички публични разходи? А икономии правителството не е обявявало.

5. Как ще се отрази подобен дълг върху следващото правителство и стабилността на държавата и целенасочено ли се залага тази мина от Бойко Борисов на следващото управление?

Разумът и политическият морал изискват премиерът Борисов да постигне широко надпартийно съгласие за подобен огромен дълг от 20 млрд. ЛЕВА – от президента, през експертната общност, бизнеса и институциите, до опозицията и неправителствения сектор.

Призоваваме президентът Румен Радев да свика КСНС по повод на задлъжняването на България в обем, непознат за последните 3 десетилетия от началото на прехода – институциите трябва да гарантират пред гражданите, че подобен колосален дълг няма да застраши финансовата стабилност на страната в близка и по-далечна перспектива.