Оповестените досега антикризисни икономически мерки на правителството ме тревожат. Безмислено е да обещаваш дори безлихвен кредит на фирма пред фалит или на работник пред загуба на работното му място. И единият, и другият вече са затънали в дългове. Кредитът е предоставяне на пари, които трябва да се връщат в договорения срок. Който няма пари, не може да си върне кредита и потъва още повече. Как фалиралото или насочилото се към фалит предприятие и безработният, останали без доходи, ще върнат кредита? Те ще трябва да работят в много тежка ситуация едновременно за постигане на две цели: оцеляване и обслужване на кредита. Това

прави положението им още по-тежко

То ускорява фалита и загубата на работното място. Банките не кредитират такива заемоискатели.

А нашият министър на финансите ни убеждаваше в обратното на пресконференцията в МС на 21 април – че кредитите чрез ББР били за безработните, които не се издържат от фонда за безработни, и за малките фирми. За съжаление, всички журналисти го слушаха покорно и само един, очевидно по-интелигентен и по-куражлия, обърна внимание на това недомислие в края на пресконференцията. Но Горанов не отговори на неговите въпроси. И до момента повечето медии говорят как кабинетът помагал на дребния бизнес с 4,5 млрд. лв. Това е много далеч от истината, но сервилно послушните журналисти по стар навик го повтарят с тържествен патос.

На 22 април Горанов заяви пред БТВ, че „отпуска 1,5 млрд. лв. за запазване на заетостта“. Това не е вярно. Че „70 000 души са запазили работата си, благодарение на мярката 60/40“. Това също не е вярно. Всички са против това прословуто недомислие (60/40) – и бизнесът, и синдикатите, и здравият разум. Подкрепят го няколко анонимни автори от управляващите среди. Напоследък има меродавни данни, че само 1% от фирмите ползват тази мярка. Този 1% не осигурява обявените 70 хил. запазени работни места!

Министърът на финансите е длъжен да знае суперелементарната истина за ограничените възможности на кредитирането по време на криза. Не разбирам защо го прави и с това заблуждава както Борисов, така и милиони наивни и неосведомени българи. Причините може да са две: или тотална професионална некомпетентност, или също такова

догматично неолиберално увлечение

Или и двете заедно. Лошото е, че пропилява напразно 4,5 млрд. лв. под фалшивия флаг за антикризисна програма. А парите ще бъдат раздадени на тези, които не се нуждаят от тях. Това няма нищо общо с антикризисна програма. Министърът де факто оставя страната ни без такава програма. Цената ще платят милиони българи.

Правителствената антикризисна програма е построена главно на кредитиране. В този си вид тя е предварително осъдена на провал. Такава програма е икономически импотентна. Защото от нея могат да се ползват само предприятия, които имат налични пари, т.е. големите и горната част от средните фирми. Те не се нуждаят от помощ. Ако съдим от първите две оповестени фирми заемоискатели на известни богаташи, наистина е така. Такава програма е недостъпна за малките и средните фирми. А тези, които имат неблагоразумието да я използват, ще й сърбат попарата скоро. Тя ще ускори техния фалит и загубата на работното място, защото те няма да могат да обслужват заема си.

В настоящата криза изправените пред фалит стотици предприятия и стотици хиляди български граждани в риск от загуба на работните си места се нуждаят преди всичко от безвъзмездна държавна помощ, а не от кредити.

Но щом като нашите власти толкова са влюбени в кредитите, им предлагам съчетание между двата инструмента, в което кредитът присъства само като носител. Съдържанието, което ще определя поведението на заемоискателя, ще е безвъзмездната помощ. С други думи, инжектирам стимулираща функция в кредита, каквато той иначе не притежава

Прилагам списък на отраслите, подотраслите, производствата и дейностите, от чието запазване и дори разширяване обществото се нуждае. Общият размер на средствата, които ще се насочат по този канал на специално стимулиращо кредитиране, следва да се определи от правителството. Трябва да е около 7-8 млрд. лв.

Не е вярно, че трябва да харчим предпазливо в началото на кризата. И в това някой е заблудил Борисов. Не трябва и безразборно да прахосваме. Световният опит показва, че в самото начало трябва да се нанесе чувствителен удар върху кризисните процеси, когато са още слаби, крехки и не са се разгърнали. Пропуснем ли този момент, после ще ни струва много скъпо. Вижте как в Америка и Западна Европа насочват трилиони долари или евро срещу кризисните процеси. В ЕС вече говорят за програма за възстановяване за 700-800 млрд. евро, а не за задържане чрез кредитиране. Те знаят какво да правят. Защото се вслушват в съветите на техните учени.

Препоръчвам на тези стопански единици да се предоставя кредит за инвестиционни и оборотни цели за 2020 и 2021 г. със срок за обслужване (ако се наложи) до 5-7 години. Размерът на кредита да се договаря пак чрез ББР между кредитиращата търговска банка и ръководствата на фирмите-заемоискатели. Ако този размер е по-голям, съответното министерство може да му бъде гарант.

В основата на договора

за стимулиращия кредит

трябва да залегнат следните условия:

– Базисна икономическа характеристика на кредитираната фирма в края на 2019 г.: вид, количество и качество на произвежданата продукция, брой и структура на персонала и т.н.;

– Кредитиращата банка се задължава да предостави на заемоискателя кредит в съответен размер, срокове и други характеристики;

– Ръководството на фирмата-заемоискател се задължава да произведе през 2020 и 2021 г. съответна продукция по вид, количество, качество, срокове и други характеристики с определен брой и структура на персонала. Обемът на продукцията и броят на персонала в края на 2021 г. трябва да бъде не по-малък от този в края на 2019 г.;

– Да обслужва заема при специфичните условия на предоставянето му, които следва да бъдат описани;

– За всеки процент (или в друга мярка) неизпълнение на обема на производството и за всеки освободен работник в сравнение с базисното равнище ръководството на фирмата заплаща в края на уговорения срок някаква сума от заема на кредитора, която трябва да бъде фиксирана в договора. Ако фирмата-заемополучател допусне значително неизпълнение на обещаната продукция или ако освободи значителен брой от персонала (в договора следва да се фиксират допустимите размери на неизпълнение), получените от съответната банка пари се превръщат в класически кредит и се обслужват като такъв;

– Ако в края на 2021 г. фирмата запази базисния си обем продукция и броя на заетите лица, тя се освобождава от изплащане на главницата, която се превръща в безвъзмездна държавна помощ. Ако обемът на продукцията и броят на персонала в края на 2021 г. бъдат по-високи от базисните, предприятието може да получи допълнително стимулиращо възнаграждение – помощ от държавата, което следва да се опише в договора. МФ (или МИ) възстановява предоставената на фирмата сума от кредитиращата търговска банка по установен ред. Този ред да се прилага за следните отрасли, подотросли, производства и дейности:

Селско, горско и рибно стопанство – с 69 932 наети лица; Добивна промишленост – 21 399 наети лица; Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия – 86 041 наети лица; Производство на текстил, кожи и изделия от тях – 102 452 наети; Производство на дървен материал, хартия и изделия от тях и печатна дейност – 31 515 наети; Производство на рафинирани нефтопродукти – 1902 наети; Производство на химически продукти – 13 609 наети; Производство на лекарствени вещества и продукти – 8697 наети; Производство на изделия от каучук, пластмаси и минерални суровини – 49 722 наети; Производство на основни метали и метални изделия, без машини – 68 776 наети; Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти – 10 199 наети; Производство на електрически съоръжения – 26 739 наети; Производство на машини с общо и специално предназначение – 31 575 наети; Производство на превозни средства – 29 151 наети; Производство, ремонт и инсталиране на машини и оборудване – 43 541 наети; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива – 29 980 наети; Доставяне на води и на канализационни услуги – 36 316 наети; Строителство – 119 979 наети; Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети – 380 508 наети; Транспорт, складиране и пощи – 139 207 наети; Хотелиерство и ресторантьорство – 110 075 наети; Издателска дейност, филмопроизводство, радио и телевизия – 12 011 наети; Далекосъобщения – 19 310 наети; Дейности в областта на информационните технологии и услуги – 56 236 наети; Финансови и застрахователни дейности – 55 740 наети; Операции с недвижими имоти – 20 723 наети; Юридически, счетоводни, консултантски и инженерни дейности – 43 369 наети; Научноизследователска и развойна дейност – 11 757 наети; Ветеринарномедицинска и рекламна дейност – 22 558 наети; Административни и спомагателни дейности – 109 466 наети; Държавно управление, държавно обществено осигуряване – 111 595 наети; Образование – 161 567 наети; Хуманно здравеопазване – 105 174 наети; Медикоспециални грижи с настаняване – 29 366 наети; Култура, спорт и развлечения – 33 595 наети. (Списъкът от отрасли, подотрасли, производства и дейности е взет от Статистически справочник 2019, сс. 44-45).

Ако този подход бъде възприет, кабинетът в най-близко време трябва да реши какъв ресурс ще насочи по този канал чрез ББР (примерно 7-8 млрд. лв), а с участието на съответните министри да се направи разпределение на сумата по описаните по-горе отрасли, подотрасли, производства и дейности. Така ресурсът ще се разпредели по отрасли въз основа на доказана обществена потребност, а не на сравнителна ефективност. Ако никоя фирма от даден отрасъл не пожелае да ползва заем, такъв няма да бъде предоставян.

Тази система се нарича целево кредитиране, прилагана е широко след Втората световна война в Япония, Корея, Тайван, Сингапур и Западна Европа.

Настоящото предложение е само малка част от далеч по-широката ми антикризисна програма от 52 икономически и социални мерки, публикувана преди няколко дни в интернет и изпратена на президента и правителството.

Проф. Иван АНГЕЛОВ, Дума